site.btaКосово превръща павилиона си на Венецианското архитектурно биенале в благодарна към земята лаборатория

Косово се представя на 19-ото Венецианско архитектурно биенале с инсталацията Lulebora nuk çel më. Emerging Assemblages. Проектът, куриран от архитекта и интердисциплинарен дизайнер Ерзе Динарама, превръща павилиона в благодарна към земята лаборатория, където климатичните промени се усещат не чрез статистика, а чрез почва, мирис и телесна памет, казват от екипа.

Павилионът е възложен от Националната галерия на Косово, организиран от Министерството на културата, младежта и спорта и е разположен в Arsenale. Косово участва с национален павилион от 2012 г., като предишните представяния са дело на Пърпарим Рама (2012), Гезим Пачаризи (2014), Елиза Ходжа (2018), Максут Везгиши (2021), Поликсен Кори–Драгай и Хамди Кори (2023).

ФЕРМЕРИТЕ СЕ СБЛЪСКВАТ С НОВИ РЕАЛНОСТИ

Според официалния сайт на Биеналето изложбата изследва разрушаването на вкоренени екологични взаимоотношения и системи от знания под климатичния натиск, проследявайки "пейзаж в преход". Там фермерите в Косово се сблъскват с нови реалности, в които "познаването на земята е въпрос на осмисляне, а не на прогнозиране".

"Подът на павилиона е покрит с разнообразни почви, произхождащи от две основни косовски равнини, от тъмни, плодородни почвени слоеве до по-леки, богати на минерали пластове, които отразяват по-дълбоки, по-малко променливи геоложки слоеве, разкривайки както вградените ограничения, така и адаптивните възможности на променящия се пейзаж. Както отбелязват фермерите, почвата се държи различно в различните региони и сезони, оформяйки какво може да се засажда и кога. Тази почва не е нито статична, нито пасивна, а активен участник в екологичното превръщане – вписвайки динамични маркери на промяната, които се съпротивляват на стандартизирано измерване", пише изданието e-flux.com.

ДРАМАТИЧЕН ПРЕХОД И РАЗМЕСТВАНЕ НА НАТРУПАНИ ОТ ПОКОЛЕНИЯ ЗНАНИЯ

Антония Пинейро пише в изданието ArchDaily, че тази полевата работа, основана върху дълги разговори с фермери, показва драматичен преход – традиционни култури като пшеница, боб, чушки или лайка днес са по-трудни за отглеждане, докато кивито и смокинята – някога немислими за местните климатични условия, пускат корен. 

Централният елемент в павилиона на Косово е т.нар. релационен календар, който превежда тези промени през обонянието. В материала си Пинейро посочва, че календарът не следва дати, а "екологични прагове" – критични моменти в жизнения цикъл на културите, определени от самите фермери. 

Сайтът Re-thinking The Future отбелязва, че проектът поставя акцент върху разместването на натрупани от поколения знания. “Дълги години фермерите са разчитали на мириса на влажната почва, на цъфтежа на диви цветя или на аромата на узрели плодове като ориентири за периодите за сеитба и жътва. Днес тези маркери стават ненадеждни – нарушени от климатичната нестабилност, която преобразува самите основи на земеделската памет, а с нея - и културната устойчивост на общностите", пише още в материала.

Авторката на проекта Ерзе Динарама е архитект, дизайнер и изследовател, преподавала в ETH Zurich, Политехническия институт в Милано и други институции, с опит в студиа като Carlo Ratti Associati и Studio Olafur Eliasson. Тя е основател на Института SRD и работи в пресечната точка между ландшафт, екология и урбанизъм, се посочва в официалната й биография.

Както БТА писа, Венецианското архитектурно биенале бе открито през май. Мотото на 19-ото издание на форума - “Интелигентност. Естествена. Изкуствена. Колективна.“ (Intelligens. Natural. Artificial. Collective.). Куратор на изложбата е Карло Рати. Във форума участие вземат над 300 проекта на повече от 750 участници, които изследват границите между природен, изкуствен и колективен интелект. България се представя с инсталацията “Псевдоприрода“ на арх. Ясен Марков.