site.btaПреводачът на Ботев Кевин Айърланд трябва да получи признание за приноса си към българската култура, казва журналистът Владимир Дворецки

Преводачът на Ботев Кевин Айърланд трябва да получи признание за приноса си към българската култура, казва журналистът Владимир Дворецки
Преводачът на Ботев Кевин Айърланд трябва да получи признание за приноса си към българската култура, казва журналистът Владимир Дворецки

Кевин Айърланд трябва да получи своето признание за заслугата, която има за българската култура. Това каза пред БТА журналистът Владимир Дворецки, който ще участва днес в литературна вечер в памет на новозеландския поет и преводач на Христо Ботев на английски език.

„Ако потърсите в интернет стихотворения на Христо Ботев на английски, сто на сто ще ви излезе негов превод, макар че в много сайтове не пише кой е преводачът“, коментира Дворецки. Журналистът е водил онлайн кореспонденция с Кевин Айърланд (1933-2023) от края на миналата година. Двамата се запознали през месец декември 2022 г., като поводът е бил публикация, която Владимир Дворецки е подготвял за новозеландски литературен сайт.

В нея се разказваше как Кевин е дошъл през 1959 г. в България по покана на свой приятел – писателят Морис Шадболт, уточни журналистът. „Първоначално преводът на Ботев на английски език е бил възложен на един шотландски поет, който се отказва. След това го възлагат на Кевин“, посочи Владимир Дворецки.

С новозеландския поет той се е свързал, след като проучил в интернет, че съпругата му преподава в университета в Нортхамптън. „Чрез сайта на университета се свързах с нея и тя ме свърза със своя съпруг. Тя, всъщност, живееше основно във Великобритания и само през ваканциите отиваше да го види. Беше малко дистанционна връзка, но иначе имаха голяма любов“, коментира българският журналист.

По думите му, Кевин Айърланд е бил невероятен човек, известен със своята щедрост. „Като си помислите, че беше на 89 години, а беше със запазена памет и жизнен. Всеки ден поливаше доматите в градината си. Ходеше за риба. Даже веднъж ми писа: „Улових много риба, сготвих я. Колко жалко, че не си тук, за да те почерпя“, разказа Дворецки. Той допълни, че е получил като подарък от Айърланд няколко от неговите книги, сред които и „Назад-напред“, откъси от която ще бъдат представени тази вечер в рамките на литературната вечер в галерия „Мисията“.

„Тя е публикувана в Нова Зеландия през 2002 г., но тъй като ние нямаме абсолютно никакви дипломатически представителства в тази далечна страна, макар че там има няколко хиляди българи, тя е останала незабелязана. А там има невероятни исторически извори за нашата литература и за нашата история от средата на миналия век“, смята Владимир Дворецки.

Пред БТА той разказа, че Кевин Айърланд е говорил с много любов за България, като в книгата си посвещава цяла глава на българската кухня. „Говори с много любов за своите приятели. Негови приятели са били писателят Георги Марков, литературоведът и преводач Цветан Стоянов и писателят Васил Попов“, посочи журналистът.

Той коментира, че новозеландският поет е работил близо две години – от 1959 до 1961 г., в българска държавна институция. По думите му, нейната дейност е била „това, което днес наричаме „промоция на България в чужбина“. Именно от нея Айърланд е получил заданието да преведе стихотворения на Христо Ботев.

„Той първоначално е казал, че предпочита да преведе Яворов, но шефът е казал: „Или Ботев, или нищо“. И той се съгласил. Използвал е помощта на една своя колежка, която също е много интересна фигура Маргарита Алексиева. Тя е дъщеря на нашия бивш посланик в Лондон Панчо Хаджимишев, който пък е дядо на известния фотограф-художник Иво Хаджимишев“, посочи Дворецки. Той допълни, че в България Айърланд е работил и като преподавател по английски език.

„Изобщо не е знаел български език, когато е пристигнал за първи път в България. Знаел е малко френски“, коментира журналистът. Той разказа, че именно на развален френски език новозеландският писател е отправил предложение за брак на първата си съпруга – българката Дона Маринова, с която се бил запознал, докато пиел кафе с приятеля си Морис Шадболт в „Славянска беседа“. „Ефектът от неговите думи е бил направо поразителен. Тя получила крамп на крака и се строполила. Трябвало е да я откарат в болница, но, разбира се, казала „да“. Това е много красива и романтична история, която е потвърдена и от самия Морис Шадболт, както и от Дона пред нейния втори съпруг“, посочи Владимир Дворецки.

Близо десетилетие след работата си по стихотворения от Христо Ботев, Кевин Айърланд превежда на английски език и произведения на Елисавета Багряна. „Тогава имало надежди, че тя ще бъде удостоена с Нобелова награда за литература“, разказа българският журналист.

„Той се захваща. Дават му невероятно кратки срокове. Заедно с Дона са превеждали дори през нощта. Той казва, че близо 100 стихотворения е успял да преведе. И от тях са подбрали 10, които са излезли в книга. Но е станал някакъв издателски гаф - пуснали са за печат най-грубите чернови. Той беше много недоволен до края на живота си“, посочи още Владимир Дворецки.

За собственото си поетично творчество Кевин Айърланд е награден с орден на Британската империя за заслуги към литературата. Той беше един от най-уважаваните новозеландски литератори, дългогодишен председател на новозеландския П.Е.Н. център и един от 15-те пожизнени членове на новозеландската литературна академия, разказа журналистът. „Беше запазил докрай чувството си за хумор и невероятната си ерудиция“, посочи още той.

Авторски стихове на Айърланд също ще бъдат прочетени в рамките на литературната вечер в галерия „Мисията“. Автор на техния превод на български език е Цветан Стоянов. 

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 13:22 на 04.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация