site.btaЗависимостта на Европа от САЩ расте, посочи директорът на Виенския институт за международни икономически изследвания в лекция в София

Зависимостта на Европа от САЩ расте, за разлика от тази към Китай и Русия, на които допреди няколко години ЕС разчиташе съответно като пазар за растеж и за енергия. Това посочи доктор Марио Холцман, директор на Виенския институт за международни икономически изследвания, който изнесе лекция в Столична библиотека за въздействието на световните процеси върху Европа и региона на Централна и Югоизточна Европа по покана на Института за икономическа политика и със съдействието на Дипломатическия институт при Министерството на външните работи на България. 

За отправна точка на лекцията, озаглавена "Предизвикателства и възможности пред България и страните от Централна и Югоизточна Европа в сянката на Тръмп 2.0, търговски войни, стагнацията на германската икономика и нейното възможно възстановяване", послужи Доналд Тръмп и неговия втори мандат като президент на САЩ.  

Този мандат, според лектора, се характеризира към този момент с отказа на САЩ да са гарант за сигурността на Европа и своите съюзници, залитането към изолационизма и автократизма, маркирайки и края на глобализацията и международното сътрудничество в икономическата сфера.     

Според доктор Холцман указите на президента Тръмп са сигнал и за залитането на САЩ към автократична система, която заобикаля парламента.

По темата за митата, ученият, който има и историческо образование, обърна внимание, че средните ефективни митнически ставки днес са на нива, на които за последно са били през 20-те и 30-те години на 20 век. Тарифите на САЩ по онова време имат фундаментален принос за последвалата глобална криза и Голямата депресия, които на свой ред подкрепят възхода на фашизма в Европа и в Азия и най-вече сред експортноориентираните страни като Германия и Япония. 

"Не казвам, че историята ще се повтори, но е очевидно, че има сходства със случилото се тогава – антидемократичните движения по целия свят са в свои води, национализацията на политиката в областта на икономиката е налице", каза той. 

Въпреки това д-р Холцман не пропусна и факта, че световната икономика така или иначе по-рано се характеризираше със съществени дисбаланси, при които според него Китай и Германия, взети заедно, са генерирали излишъци по текущата си сметки, равняващи се на 60 процента от дефицита на САЩ, които бяха в ролята на "потребител от последна инстанция" и която роля можеха да си я позволят като емитент на световната валута. 

В подобна среда, отбеляза лекторът, Европа предостави растежа си на Китай, енергията - на Русия, а сигурността - на САЩ. Сега обаче от трите държави, ЕС е най-силно зависим от САЩ не само по линия на сигурността, но и по линия на енергията и потреблението.  

Място в лекцията намериха и усилията на ЕС да разнообрази външнотърговската си зависимост от САЩ чрез търсенето на нови пазари на фона на започнатата, по думите му, от САЩ търговска война. Усилията на ЕК в тази посока са насочени към  задълбочаване на търговските споразумения или сключването на нови такива, сред които с едни от най-големите пазари в света като Индия, Индонезия и Меркосур.

Според д-р Холцман ЕС трябва да развива тези отношения както по икономически, така и по политически причини, стремейки се да поддържа колкото е възможно по-тесни връзки с останалите демокрации по света. 

Лекторът обърна внимание върху състоянието на Германия и промишлеността в страната, която по думите му отчита през последните месеци положителни сигнали. Според експерта това е свързано с процесите в отбранителната и авиокосическата индустрии.

Без значение моралната страна на въпроса или от някакви мирни съображения, това ще е тенденцията поне през следващото десетилетие, смята д-р Холцман. 

Случващото се е важно, защото то променя и промишления пейзаж, уточни той и припомни новините като тази за навлизането на германския промишлен концерн "Райнметал" в България и др. 

Обръщайки внимание на несигурността като възпиращ инвестициите фактор, лекторът засегна и темата за кризите, които вече променят търговските потоци. Ако регионът на Централна и Югоизточна Европа е изнасял повече към страни извън ЕС в началото на второто десетилетие на този век, с анексирането от Русия на Крим от Украйна през 2014 година настъпва промяна, а след пълномащабното нахлуване в Украйна от Русия през 2022 година, вътрешният пазар става по-значим за тях от тези извън ЕС, каза той. 

В случая с България, тези процеси само засилват значението на вътрешния пазар за националната икономика, подчерта ученият. 

Като цяло обаче има свиване на обемите при износа от 2022 година, сочат наблюденията на експерта, който определи настоящите времена като изключително неблагоприятни за експортноориентираните индустрии. 

Всичко това се случва на фона на големи демографски промени - застаряващо население, свиваща се работна сила, застаряващи общества, макар положителната страна на тези процеси да са бързо покачващите се заплати. 

Доктор Холцман смята, че разликата между България и страните от региона по този показател намалява през последните години и се отчита цялостен процес по догонване. Това от една страна е проблем за много фирми, но нетният ефект според него е положителен, защото това увеличава потреблението от местни източници на растеж, което оказва и въздействие върху промяна в структурата на икономиката от предназначени за износ продукция към местни услуги и прочие. Освен това се подобрява и качеството на живот. 

Той обаче предупреди, че този процес на ръст при заплатите трябва да се следи внимателно, защото може да доведе до влошаване на баланса по текущите сметки, свиване излишъците и отчитане на дефицити по текущите сметки. 

Д-р Холцман повдигна и темата за необходимостта от промяна в икономическата парадигма от модел, движен от външнотърговски излишъци към стимулиране на вътрешната икономика, който процес обаче не е лесно постижим и усилията на Китай говорят за това. 

Накрая лекцията на д-р Холцман приключи с предоставяне на данни за свиващия се дял на европейската икономика в световното стопанство, отчасти заради модела за генериране на излишъци от износ, но и заради факта, че най-големите по пазарна капитализация технологични компании са американски. Това обаче не е изненада предвид, че интернет икономиката в САЩ се движи от силно развит военно индустриален комплекс, какъвто отсъства в ЕС, поради което няма и поръчки към технологичните компании и инвестиции от тяхна страна.