Настоящите хранително-вкусови системи налагат огромни скрити разходи за нашето здраве, околна среда и общество, еквивалентни на най-малко 10 трилиона долара годишно, според новаторски анализ на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), обхващащ 154 държави. Това представлява почти 10 процента от световния БВП.
Според изданието от 2023 г. на "Състоянието на храните и земеделието", най-големите скрити разходи (повече от 70 процента) се дължат на нездравословни диети, високо съдържание на ултра-преработени храни, мазнини и захари, водещи до затлъстяване, незаразни заболявания и такива причиняващи загуба на производителност на труда. Такива загуби са особено големи в страните с висок и над среден доход.
Една пета от общите разходи са свързани с околната среда, от емисии на парникови газове и азот, промени в земеползването и използване на водата. Това е проблем, който засяга всички държави и мащабът вероятно е подценен поради ограничения на данните.
Страните с ниски доходи са пропорционално най-силно засегнати от скритите разходи на системите за хранително-вкусовата промишленост, които представляват повече от една четвърт от техния БВП, за разлика от по-малко от 12 процента в страните със среден доход и по-малко от 8 процента в страните с висок доход. В страните с ниски доходи скритите разходи, свързани с бедността и недохранването, са най-значими.
Докладът прави аргументи за по-редовен и подробен анализ от страна на правителствата и частния сектор на скритите или "истинските" разходи на хранително-вкусовите системи чрез отчитане на реалните разходи, последван от действия за смекчаване на тези вреди.
Има и други опити за измерване на скритите разходи на системите за хранително-вкусовата промишленост, като се правят подобни оценки като тази на ФАО. Новият доклад на ФАО обаче е първият, който разделя тези разходи до национално ниво и гарантира, че са сравними между разходните категории и между държавите.
За първи път ФАО ще посвети две последователни издания на "Състоянието на храните и земеделието" на една и съща тема. Докладът за тази година представя първоначални прогнози, докато докладът за следващата година ще се съсредоточи върху задълбочени целеви оценки, за да се идентифицират най-добрите начини за смекчаването им. Правителствата могат да използват различни лостове, за да коригират хранително-вкусовите системи и да постигнат по-добри резултати като цяло. Сред тях са данъци, субсидии, законодателство и регулация.
"Пред лицето на ескалиращите световни предизвикателства: наличие и достъпност на храна; климатична криза; загуба на биоразнообразие; икономическо забавяне и спадове; влошаваща се бедност и други припокриващи се кризи, бъдещето на нашите хранително-вкусови системи зависи от желанието ни да оценим всички производители на храни, големи или малки, да признаем тези истински разходи и да разберем как всички ние допринасяме за тях и какви действия трябва да предприемем. Надявам се, че този доклад ще послужи като призив за действие за всички партньори – от политици и участници от частния сектор до изследователи и потребители, и ще вдъхнови колективен ангажимент за трансформиране на нашите хранително-вкусови системи за доброто на всички", каза генералният директор на ФАО Ку Донгю.
Докладът призовава правителствата да използват реално отчитане на разходите, за да трансформират системите за хранително-вкусовата промишленост и да се справят с климатичната криза, бедността, неравенството и продоволствената сигурност. Отбелязва се, че иновациите в изследванията и данните, както и инвестициите в събирането на данни и изграждането на капацитет, ще са необходими за мащабиране на прилагането на истинското отчитане на разходите, така че да може да информира вземането на решения по прозрачен и последователен начин.
/СЛС/
news.modal.text
