Казанлък е българската роза на Европейския съюз, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев по време на последната конференция по проекта на БТА „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, който е по проект с подкрепата на Европейската комисия. Събитието се провежда в Националния пресклуб на агенцията в Казанлък.
В розата можем да видим не само символа на България като част вече от ЕС, но и връзката ѝ с останалия свят и в частност Европа, посочи Вълчев. И припомни, че рисунки на рози има на стенописи в двореца в Кносос на гръцкия остров Крит от 3700 години преди Христа и в италианския Помпей от I век след Христа. Първото споменаване на розовата вода е през IX век от Персия, днешен Иран, а през XVII век пак там вече дестилират розово масло. През X век розовата вода е пренесена в Испания. От Турция роза дамасцена идва в България. Оттук стига до нови места, като град Джос в нигерийския щат Плато, където в началото на този век нигерийски бизнесмени, завършили висше образование в България, поддържат насаждения от българска маслодайна роза. В Ханой във Виетнам правят фестивал на българската роза. А Казанлък е побратимен град с други 18 града, в които е на почит розата - за тях, впрочем, разказва откритата вчера в Музея на розата изложба „Розата на приятелството“, разказа Вълчев.
По думите му благодарение на казанлъшките розопроизводители можем да видим най-красивото от успеха на българите. „Още преди България да бъде отново свободна държава в средата на XIX век в Казанлъшко има 1271 казана за варене на розово масло. Постепенно Казанлък става пример за българи инвеститори с офиси в Цариград, Лондон, Париж, Ню Йорк. Първата българска търговска къща за износ на българска роза на Димитър Папазов е от 1858 година. Тя изнася първо през Цариград, после има кантори в Охрид, Париж и Ню Йорк. Българските търговци на розово масло печелят златни медали в изложенията във Виена и във Филаделфия, САЩ, в Белгия, отново в САЩ - в Чикаго, както и във Франция. Фирмата на Петко Орозов търгува в Русия, Австро-Унгария и Франция.
А след Освобождението Кънчо Шипков стига годишно до износ на 1600 килограма розово масло и участва с щанд в световните изложения в Париж, Лондон и Чикаго, където Алеко Константинов в пътеписа „До Чикаго и назад“ разказва как представителят на фирмата на Шипков „преподава география по картата, като почва уроците си от Цариград … сетне прескочи до нашата столица, сетне обиколи с бастуна си границите на България и се спре в Розовата долина, която той за по-голям ефект е прекръстил на „тъй наречения земен рай“.
Дори и това, с което ние гледаме на себе си ирония и насмешка - описанието на бай Ганьо от Алеко Костантинов “на мен англичани, на мен американци ихтибар са ми правили в Дрезден“ е истина. „Този успех на предприемчивите и работливи българи няма срок на годност както няма и самото розово масло. Така Казанлък е пример за това, че ние, българите, не сме само емигранти по света, само гастарбайтери и работници за чужди чорбаджии. Казанлък е пример за развиване на собствени научни изследвания, защото през 1907 година именно в Казанлък, а не в чужди университети, започва изследване на маслодайната роза с помощта на държавата помага, която дава 26 декара за опитно поле и това е основата на създадения през 1968 година Институт по маслодайната роза“, каза още Кирил Вълчев.
Той посочи, че по време на сега провеждащия се Празник на розата можем да видим пример за представяне през розата чрез средствата на културата на онези традиции, които държат българите заедно и възпяват народни песни, стихове като този за вазовия трендафил или за „една българска роза“, която каним да вземе добре дошлият приятел в България, за да му напомня „за Балкана, за морето и за всички нас“. И припомни, че през 2023 година по време на 120-ата годишнина на Празника на розата БТА посвети брой на списание ЛИК.
„Всичко това не е само стара слава - Казанлък е сред десетте града с най-голям принос към създаването на брутен вътрешен продукт на страната, защото има добре развита промишленост, съчетана с добро образование“, поясни генералният директор. И подчерта, че „българските медии дължим и този разказ за българския успех, освен онзи за българските неудачи."
Именно по този повод Казанлък е първият необластен град, в който е открит пресклуб на БТА. Той беше отворен отново с освещаване през 2022 г. на 4 юни по време на Празника на розата. Веднага след откриването на пресклуба в него се състоя дискусия по инициативата на БТА - „Български гласове за Европа“ с подкрепата на Европейския парламент. Така Агенцията продължи делото на предишния генерален директор Максим Минчев, открил за първи път пресклуб в Казанлък, който после е затворен за известно време. През последните четири години БТА откри нови 30 национални пресклуба като съхрани и разви отворените през предишните 18 г. 14 пресклуба, които вече са 44 с временния пресклуб в Българския павилион на ЕКСПО 2025 в Осака, Япония, където преди две седмици с участието на президента представихме пред японски студенти по българистика и едновременно онлайн във всички пресклубове броя на списание ЛИК за България и световните изложения, издаден на български, английски и японски език, като от Казанлък участваха новата Царица Роза и нейните подгласнички.
Кирил Вълчев разкри, че благодарение на кореспондента на БТА в Казанлък Ралица Стефанова от 351 публикации за Казанлък през 2023 г. през м.г. публикациите за града вече са почти двойно повече - 679.
Проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия, по който в Казанлък е последната 40 конференция, цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз, така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС.
Проектът започна с откриването на проекта във Велики Преслав - за включването благодарение на България на кирилицата като трета азбука в ЕС. През тази година отбелязваме кръгла годишнина от създаването преди 1170 години от светите Кирил и Методий на първата графична система на българската писменост глаголицата - част от календара на новата съвместна инициатива на БТА, Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) “14 века България в Европа” за отбелязването на знаменателни годишнини в българската история със значение за общата европейска история, които се отбелязват през годините до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването на първото българско държавно образувание на европейска територия - Стара Велика България през 632 г. 20 години след първата ни среща българските медии по света вече носим още по-голяма отговорност, защото писането на българската азбука вече е писане на една от само трите азбуки на ЕС, а творчеството на български език е творчество на език на ЕС.
В Пловдив се включи и Университетът за хранителни технологии, с който беше обсъден приносът на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа.
В Монтана на празника на обявяването ѝ за град след Освобождението, след като градското ѝ развитие започва в началото на новата ера, когато римляните превръщат местното селище във военен лагер Монтанензиум, откъдето идва и съвременното име на града - за българския принос в разбирането за съвременния град като едно от нещата, които ни свързват в Европа понеже голяма част от европарите по различни програми са насочени именно към развитието на общите пространства и споделяната транспортна и комунална инфраструктура, както и по-чистата околна среда в градовете.
В Петрич като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония със силно развит бизнес - за предприемчивия дух на българите с идеи, от които Европа се възползва, но и за да си дадем сметка, че не е нужно да отидеш на другия край на Европа, за да осъществяваш идеите си, защото това е абсолютно възможно да се случи и тук в България.
В Габрово, след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия през 1835 г. - за българския принос в съвременното европейско образование като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години.
Във Велико Търново - на деня, в който Православната църква почита паметта на свети Патриарх Евтимий - за значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради ЕС, като тези ценности е и разбирането и толерантността към другия - дори да не споделя същата вяра, заради което в България, а и в ЕС съвместно мирно живеят хора с различни религии.
В Перник - за българския принос в съвременна Европа е примерът за съхраняване на традициите, част от който е Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“, когато БТА проведе конференцията в Националния пресклуб в града, който беше и пресцентър на фестивала.
Във Видин приносът в ЕС са мостовете на разбирателство - в буквалния, и в преносния смисъл, и затова избрахме края на януари за разговора там, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство - от свързани с над река Дунав мост “Нова Европа” между България и Румъния и свободното движение през този мост без гранични проверки в Шенгенското пространство до припомнянето на 27 януари като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста, че България е спасила своите евреи.
Принос на Свищов в Европа е първото от българските читалища - прозорец към знанието за новостите по света и затова избрахме за разговора там деня в навечерието на 30 януари 1856 г., когато по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в град Свищов е открито Първото българско народно читалище, наречено на дарителите за построяването на сградата му Еленка и Кирил Д. Аврамови.
Приносът на Кърджали в Европа е примерът за съхраняване на мира в едно многообразно общество от различни етноси и вяра и затова разговорът там беше на деня на откриването преди две години на националния пресклуб там - деня, в който Православната църква отбелязва паметта на свети цар Петър, който останал в историята с миролюбивото си мъдро управление на България.
В Пазарджик е особено видим българският принос към свободния достъп до културата в Европа - затова разговорът там беше в дните на юбилейното 50-о издание на Международния фестивал Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов”, до който достъпът (както и до концертите на издържания от общината симфоничен оркестър в града) е свободен и безплатен на фона на много скъпите билети за такива фестивали на други места в Европа.
В Самоков отбелязахме, че сред първите, които от векове приемат и развиват новото едновременно с останалите места в Европа - от първата печатарска преса за книги в България и първото българско списание „Любословие“ на самоковеца Константин Фотинов през първите светски реалистични портрети с автор самоковеца Станислав Доспевски и първия български фотограф самоковеца Анастас Карастоянов до първия български зимен курорт Боровец край града и първия български ски шампион Петър Попангелов, който носи медалите и за Европа.
Благоевград е пример в Европа за стремежа към свободата, което намира ярък пример в двете освобождения на Горна Джумая като конференцията де състоя на датата на първото освобождение на 12 февруари през 1878 г.
Стара Загора е пример, че България има традиции в развитието на своите региони, които не започват с влизането в Европейския съюз, но с негова подкрепа продължават - два примера за вложения в такова развитие са операта, която е първата извън столицата преди точно 100 години и университетът в града, който развива ветеринарномедицинско образование извън столицата вече 50 години.
В Ямбол конференцията в деня на откриването на 26-ото издание на Международния маскараден фестивал „Кукерландия“ ни даде повод да отбележим, че България даде нови празници на ЕС, а с маскарадите в Ямбол в ЕС се разшири на изток старата карнавална традиция в Европа преди Великденските пости, което всъщност е завръщане към корените, защото началото на маскарадните игри в Европа е поставено точно на Балканите с посветените от древните гърци на бога на виното Дионисий седмици. Този фестивал, който съчетава местното (ямболско), националното (българско) и регионалното (балканско) с участници от други балкански страни, вече е и европейски като доказателство за запазването на многообразието в единството, каквото е и мотото на ЕС “Единни в многообразието”.
Разград дава уникални за ЕС знания, които ги няма никъде другаде в Европа, а някои и в света - пример са уникалното кисело мляко от разградското село Гецово със защитено наименование за произход в ЕС “Българско кисело мляко", а също и редица продукти фармацевтичните и биотехнологичните предприятия в града, чието популяризиране е важно и затова БТА избра конференцията да бъде на деня на връчването на наградите на XIII-тия Национален ученически журналистически конкурс „Григор Попов“, за да подчертаем, че България и в частност Разград има нужда от по-добро представяне на всички свои приноси в Европа.
Русе - най-големият български град по поречието на река Дунав и петият град по големина в България - е символ на отвореността на българина към различното и възприемчивостта към новото на фона на силни родни традиции. Защото това е градът, през който по река Дунав в българските земи идват различни неща от останалата част на Европа. Други европейски народи нямат този интерес към другия - някои демонстрират затвореност и самодостатъчност, а други векове агресивно налагат собствения си начин на живот и интереси по далечни земи без да възприемат много оттам.
Кюстендил е пример, че и в по-малки градове в България има разнообразен живот, който непрекъснато се развива - от емблематичните празници на пролетта и черешата през културния живот със символ Владимир Димитров - Майстора и славната история на спасението на българските евреи до модерния туризъм без да забравяме и силното присъствие на православната християнска вяра в града, олицетворен и от празника Панагия на Успение Богородично.
Сливен е пример за градивната сила на осведомеността, на знанието за достиженията на другите, но и за собствените постижения и възможности за развитие - без да си информиран как в Европа правят фабрики, няма как като Добри Желязков през 1834 г. да създадеш първата текстилна фабрика на Балканския полуостров и само осем години по-късно да бъдат открити тютюнева и спиртна фабрика; няма как без да знаеш посоката, в която се движи европейската култура, самият ти да станеш първият български поет Добри Чинтулов или първият български художник, получил академично образование, Димитър Добрович, като със Сливенско са свързани имената на още много просветители - Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Стефан Богориди, Сава Доброплодни, Сава Филаретов, д-р Петър Берон, Г. С. Раковски, Добри Чинтулов, Захари Стоянов и редица други български възрожденци, а познанието за стремежа към свобода на други европейски народи вдъхновява не един българин от „Града на стоте войводи“ като Хаджи Димитър и Панайот Хитов, а от Сливен е и Сирак Скитник, който използва познанията си за развитието на радиото в Европа, за да основе Радио София през 1935 г.
С Варна България дава на ЕС най-големият град на още едно море - Черно море, на което съюзът получи излаз благодарение на членството в него на България и Румъния, чийто най-голям черноморски град Констанца е с по-малко население от Варна. С Варна ЕС получи не само най-големият град на Черно море, но и наследството на цяла една стара цивилизация - „Култура Варна“, дала не само на Европа, но и на света най-старото обработено злато в открития през 1972 г. Варненски халколитен некропол, в който на 3000 квадратни метра площ има общо 294 гроба с 3000 златни предмети в тях с тежест 6.5 килограма, които според изследване на японски учени през 1974 г. чрез радиовъглероден метод са датирани в периода между 4600 и 4200 г. пр. Хр. като това количество многократно надхвърля всичкото злато, което е намерено от периода на каменно-медната епоха в целия свят. С приобщаването на България и района на Варна част от ЕС стана и първият праисторически градски център в Европа от 4700 - 4300 г. пр. Хр. с най-стария солодобивен център в Европа от 5500 - 4300 г. пр. Хр.) край Провадия. Впрочем тези места, където се е зародил градският живот в Европа България, подкрепена от останалите държави в ЕС, час по-скоро трябва да предложи да бъдат включени в списъка на световното културно наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).
С протестите си по повод катастрофата между тежкотоварен камион и лек автомобил на 31 март в местността Хумата край Телиш, при която загина 12-годишната Сияна, хората от региона на Плевен са пример, че България има гражданско общество като в останалата част на ЕС.
В Добрич на Деня на Земята отбелязахме, че с влизането на България и Румъния ЕС получи една от най-плодородните земи на Европа - Добруджа с важен принос за изхранването на хората в ЕС. Но България има да отговори на две важни предизвикателства в Добруджа, за което разчита и на знания от останалите държави в ЕС. Първо, как да увеличи добавената стойност на зърното. И второ, как да спре демографския срив като използва възможностите на развитието на селското стопанство, защото за 10 години в Добричко и Силистренско хората са намалели с около 20 % въпреки едрото земеделие, високите технологии и мощности, което не е характерно за страните с плодородна земя в Европа и затова България трябва да използва опита им, за да задържи хората да остават да живеят и работят в Добруджа.
Хасково с Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет” е пример, че талантът може да се прояви навсякъде. Затова избрахме за конференцията именно първия ден на 53-ото издание на конкурса, който e учреден от Община Хасково и Съюза на българските писатели през 1973 г. за първите книги на автори до 40 години с цел откриването, стимулирането и развитието на младите литературни творци в областта на поезията, прозата, литературната критика, детската литература, филмовия сценарий и театралната драматургия. Бронзовата статуетка „Пегас“ са получавали през този повече от половин век емблематични автори като Росен Босев, Борис Христов, Петя Дубарова (посмъртно), Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Иван Ланджев и още много, за които това е първо значимо признание. След това първо отличие, получено именно в Хасково, мнозина от тях получават още много награди по света - доказателство, че българските писатели са приемани като европейски писатели.
Троян е пример в ЕС за съхраняването и развиването на националното - основата на многообразието в единството на съюза, защото Троянският манастир е един от трите ставропигиални манастири и духовни центрове на България, районът е дал символи за България в художествените занаяти като троянската керамика - основа за ежегодния фестивал на занаятите в Орешака, където има и уникален Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства, а друг такъв символ, който Троян дава чрез България на ЕС, е в кулинарията със сливата, на която е посветен и Българският празник на сливата, като градът е пример за съхранени и развивани традиции и в икономиката с важни за цялата индустрия на България предприятия в сферата на дървообработването, фармацията, електротехниката, текстила и др.
Ловеч е символ на култа на българите към знанието, с което България е за пример в Европа. Именно в Ловеч на 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път като празничен химн за възхвала на делото на светите братя Кирил и Методий и на българската просвета, чийто ден в православния календар е и празник на града. Няма друг европейски народ с песен, в която неговото възраждане и светли бъднини са свързани с книжовността - “таз сила нова” и мощната просвета. Българите дадохме на ЕС не само третата азбука в съюза, но и примерът, че науката трябва да грее като слънце в душите и знанието да живее, за да не падат европейските народи.
В Търговище разговаряхме по време на 246-тия традиционен пролетен панаир, за да подчертаем, че този български град от векове пази и развива традициите на търговските центрове в Европа, която се свързва с възстановените през Средновековието панаири от Античността (в Западна Европа за първи панаир се смята започналият през 629 г. в парижкото предградие Сен Дени).
На трансграничните конференции в Скопие (в навечерието на 7 години от 14.02.2018 г., когато влиза в сила Договора за добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония и в месеца 3 години след откриването на 4 февруари 2022 г. на деня на 150-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев), Белград (в навечерието на 1 март - датата, на която преди 13 години през 2012 г. Европейският съюз предостави статут на кандидат-член на Сърбия) и Босилеград (на деветата годишнина от откриването на пресклуба на БТА на 12.12.2015 г.) отбелязахме приноса на България в предаването на знанието ѝ за ЕС и за възможностите в Съюза за българските граждани в Република Северна Македония и Сърбия. В Националния пресклуб на БТА в Букурещ казахме, че България и Румъния са заедно в Европа векове преди ЕС, но членството им в съюза премахна всички граници помежду им. А акцентът на трансграничната конференция в Солун беше, че България и Гърция дадоха на ЕС две азбуки, защото гръцката азбука и българската кирилица се прибавиха към единствената азбука на останалите 25 държави в съюза – латиницата, посочи още генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
По време на закриващата конференция по проекта на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание", която се проведе във Вършец, Вълчев посочи, че с подкрепата на ЕК целим да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите, както и хората от останалата част на ЕС.
