site.btaБосненците отбелязаха 30-годишнината от геноцида в Сребреница

Хиляди босненци и официални представители отбелязаха 30-годишнината от геноцида в босненския анклав Сребреница, при който босненските сръбски сили убиват над 8000 мюсюлмански момчета и мъже. Клането в Сребреница е признато за единствения геноцид в Европа след Втората световна война.

Босненците отбелязаха годишнината с церемония в Мемориалния център в Поточари, Източна Босна и Херцеговина, като присъстваха хора от цял свят, включително официални представители. Седем новоидентифицирани жертви на клането, включително двама 19-годишни мъже, бяха погребани днес в колективно погребение в огромното, постоянно разрастващо се гробище близо до Сребреница – до над 6000 други жертви, които вече са погребани там. Такива погребения на новоидентифицирани жертви на геноцида се провеждат ежегодно на 11 юли. 

През юли 1995 г. босненските сръбски сили убиват над 8300 босненски мюсюлмани (бошняци) в град Сребреница и околните райони. Повечето от жертвите са преследвани и екзекутирани, докато са се опитвали да избягат през горите. Телата им са заровени в набързо изкопани масови гробове, а по-късно разкопани с булдозери и разпръснати сред други гробни места, за да се скрият доказателства за престъплението.

Военното престъпление в Сребреница през 1995 г. е определено за геноцид както от национални, така и от международни съдилища. То е извършено от членове на армията на Република Сръбска под командването на Радован Караджич и Ратко Младич, които бяха осъдени на доживотен затвор от базирания в Хага Международен съд за военните престъпления в бивша Югославия. Най-малко 47 души бяха осъдени за престъпления в Сребреница, като получиха общо над 700 години затвор.

Световни лидери изразиха съболезнования за семействата на жертвите и съжаление, че международната общност не е успяла да предотврати геноцида преди 30 години.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че "някои събития в историята хвърлят сянка, която остава през поколенията. Така и геноцидът в Сребреница е една от най-мрачните глави в колективната памет на Европа". 

По думите ѝ Европейският съюз никога няма да забрави случилото се в Сребреница. "Не бягаме от миналото си и отговорността за неуспеха да предотвратим и спрем геноцида. Никога няма да позволим да се напише друга версия на историята", подчерта тя.

Еврокомисарката по разширяването Марта Кос посети днес Сребреница и определи събитията отпреди 30 години като "дълбок белег в европейската история". Тя апелира да не се отвръща поглед, когато "защитниците на омразата поставят под въпрос правата на човека". По думите ѝ европейската история показва по-различен път и в ЕС различията се преодоляват чрез диалог и взаимно уважение.

Министърът на външните работи на Нидерландия Каспар Велдкамп подчерта, че страната се срамува, че "не е успяла да предотврати геноцида на хиляди жители" на босненския анклав. Според него точно поради това е изключително важно историята за случилото се в Сребреница да продължи да се разказва. „Защото горчивата реалност е, че зверства като тези в Сребреница може да се случат отново. Не сме станали имунизирани“, добави Велдкамп.

Британският крал Чарлз Трети приветства „изключителната смелост, състрадание и достойнство“ на оцелелите при геноцида в Сребреница преди 30 години. "Много от отговорните лица сега са изправени пред правосъдието, но това не освобождава останалите от задълженията ни: както да признаем провала на международната общност да предотврати ужаса, така и да направим всичко възможно, за да гарантираме, че той никога повече няма да се повтори", заяви той.

Сръбският президент Александър Вучич изказа съболезнованията си към семействата на жертвите в Сребреница, като подчерта, че "подобно престъпление никога повече няма да се повтори".

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган сравни настоящата ситуация в ивицата Газа с геноцида в Сребреница, като отправи критики към международната общност заради безотговорното отношение към историческите и настоящи конфликти. Той подчерта, че „за Турция всички изявления, които отричат геноцида в Сребреница и възхваляват военнопрестъпници, са напълно недопустими“. 

Албанският президент Байрам Бегай определи геноцида в Сребреница като "най-жестокото клане, което Европа е преживяла след Втората световна война". "Тридесет години по-късно Сребреница ни напомня за важността, която имат всекидневните действия на всеки от нас в полза на мира", подчерта той.

Косовският президент Вьоса Османи отбеляза, че организацията на майките от Сребреница остава най-силният призив срещу забравата и несправедливостта. „Косово е с тях, защото знаем какво означава болката и загубата, но също така и какво означава неуморната отдаденост на справедливостта. Нека не забравяме, нека не мълчим", апелира тя.

Общото събрание на ООН прие миналата година резолюция за отбелязване на геноцида в Сребреница на годишнината му на 11 юли. Босна остава етнически разделена и днес, докато както босненските сърби, така и съседна Сърбия отказват да признаят, че клането в Сребреница е геноцид, въпреки решенията на две съдебни инстанции на ООН.