site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 9 март в историята

9 март 2024 г., събота, 10-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. 40 мчци Севастийски. Св. мчк. Исихий Доростолски (Задушница).

Ден за възпоменаване на душите на починалите. Тази Задушница е първа за годината и е винаги преди Неделя Месопустна (Месни заговезни). За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".  През 2024 г. задушниците са три - Задушница преди Неделя Месопустна (9 март), Черешова задушница (22 юни) и Архангелова задушница (2 ноември).
Църквата определя този ден като празник на четиридесетте войници от арменския полк в римския гарнизон в град Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра по време на преследванията на християните от император Ликиний  през V в. В народната памет това са 40 синове на един баща, които не скланят глава пред друговерците завоеватели. Денят на Св. 40 мъченици в българския календар е свързан с победата на Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин на 9 март 1230 г. край Клокотница (дн. Хасково). По този случай българският владетел построил в столицата Търново храма "Св. Четиридесет мъченици". С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери. Стопаните палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: "Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача". На този ден се окичват и плодните дръвчета с мартеници. Народният празник почита 9 март като ден на младостта, красотата и любовта. Ходи се на гости на младоженците, задомили се през годината, носят им се дарове. Който няма имен ден в църковния календар, може да си избере Свети четиридесет мъченици и да почерпи за името си.

На този ден в България:

1230 - В битка при Клокотница (край дн. Хасково) цар Иван Асен II побеждава епирския деспот Теодор Комнин. Сблъсъкът между двамата владетели е предизвикан от Теодор Комнин, чиито намерения да завладее Константинопол и да се провъзгласи за император на Византия са застрашени от подготвяния съюз на българите с Латинската империя. Надявайки се на изненада и без какъвто и да е повод, той навлиза по р. Марица в българските територии. В последвалото сражение претърпява поражение, войската му е разбита. Той и цялото му семейство са пленени, а войниците са освободени. В резултат на победата Епирското деспотство се разпада. За победата в битката при Клокотница съобщава Търновският надпис на цар Иван Асен II, изсечен на каменна колона в църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново.

1933 - В Берлин, Германия, са арестувани българите Георги Димитров, Благой Попов и Владимир Танев, обвинени от нацистката власт в подпалването на сградата на Райхстага (парламента) в Берлин на 27 февруари 1933 г. От 21 септември до 23 декември 1933 г. се провежда съдебен процес срещу тях, завършил с оправдателни присъди. На 27 февруари 1934 г. тримата са освободени от затвора и отпътуват за Москва. Заради отказа на българското правителство да им разреши да се завърнат в България, СССР им предоставя съветско гражданство.

1945 - В София се провежда първият конгрес на Отечествения фронт. В дните до 12 март 1945 г. са очертани най-важните задачи на външната и вътрешната политика - приключване на участието на България в разгрома на хитлеристка Германия (1944-1945), произвеждане на парламентарни избори, укрепване на народнодемократичната власт и др. Отечественият фронт съществува до 31 март 1990 г., когато се преименува в Отечествен съюз.

1985 -  Извършени са терористични актове край гара Буново и във фоайето на хотел "Сливен" в Сливен. Във влак 326 по линията Бургас-София във вагона за майки с деца е поставена бомба от турски терористи. При взрива загиват 7 души, сред които 2 деца, а 9 души са тежко ранени. Бомбата е с часовников механизъм и e планирано да причини максимални поражения, като избухне с навлизането на влака в тунела Гълъбец (дълъг 3200 м) в района на гара Буново, но заради маневра влакът закъснява с 2 минути и затова взривът избухва в 21:31 ч. на гарата. В 22:00 ч. във фоайето на хотел "Сливен" в Сливен избухва бомба. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата, известна като "Епруветката". Ранени са 23 души. Извършителите на двата терористични акта са Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб). На 25 април 1988 г. те са осъдени на смърт чрез разстрел. Няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет и осъдените са екзекутирани.

2000 - В Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност" в София е сложено началото на музей на пожарната с лични вещи на определения за пожарникар на 20 век Юрий Захарчук, първият шеф на столичната пожарна команда.

2001 - На Карибския остров Аруба, пред асансьора в хотел "Сонеста" е убит 39-годишният Поли Пантев (Пантьо Тотев Пантев). Той е един от създателите на силовите групировки "ВИС-2" и "СИК".

2004 - Официално е открита Германо-българска индустриално-търговска камара. Камарата е приемник и продължител на дейността на Представителството на германската икономика в България (открито на 2 март 1993 г.) и на  Деловия клуб на германската икономика (AKDW) в България (учреден на 28 март 1995 г.) с цел насърчаване на сътрудничеството между български и германски фирми.

2011 - Министерският съвет обявява село Игнатиево в община Аксаково за град.

2015 - Около 11:40 ч. локомотивът на бързия влак от Варна за София е ударен от скална маса, която пада по време на преминаването на влака в участъка между гарите Мездра юг и Зверино. Вследствие на удара локомотивът излиза от релсите с едната си колоос. При инцидента няма пострадали пътници и служители на железниците. В композицията са пътували 194 души.

2020 – Заради обилни валежи водите на река Мелнишка повишават нивото си, в резултат на което рухва мостът, водещ към Мелник. Градът остава без достъп до останалите населени места.

2022 - Министерският съвет приема решение, с което предоставя временна закрила на разселените хора от Украйна, пристигнали в България от началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Временната закрила се предоставя в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз 2022/382 от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила.

2023 - В София в културния център "Каза либри" е връчена първата литературна награда  за принос в българската култура на Академия "Иван Давидков". Неин носител е писателят Румен Леонидов за открояваща се творческа самобитност, обществена ангажираност, нравствен стоицизъм, усилия за обогатяване на българския език и за отстояване на националната идентичност.

На този ден по света:

1831 - Със закон от краля на Франция Луи Филип е създаден Чуждестранният легион по формулата чужденци в служба на Франция. Първите легионерите пристигат в Алжир през август 1831 г. На 27 април 1832 г. е бойното им кръщение в сражение срещу батальон от швейцарци и германци близо до столицата. В него участват доброволци от различни националности без значение от расата и религиозната им принадлежност. От създаването си през 1831 г. досега повече от 35 000 легионери са участвали в различни мисии в света на Чуждестранния легион. Девизът на легиона е: "Моята родина е легионът".

1844 - Премиера в Театъра на Нейно Величество в Лондон на балета "Есмералда" на италианския композитор Чезаре Пуни по романа "Парижката Света Богородица" на френския писател Виктор Юго.

1908 - Основан е "Интер" - Милано, италиански футболен клуб.

1933 - Конгресът на САЩ приема извънреден закон за банките, с който се въвеждат мерки за застраховане на влоговете и за гарантиране на банковите капитали. Към края на световната икономическа криза (1929-1933) банковата система в САЩ е пред колапс. В началото на 1933 г. близо половината от общо 25 000 банки в страната са фалирали. На 5 март 1933 г. президентът Франклин Рузвелт обявява "почивни дни" за всички банки в страната - затворени са от 6 до 9 март 1933 г., и свиква извънредна сесия на Конгреса на САЩ за стабилизиране на банковата система.

1945 - Бомбардировки на американската авиация над Токио, Япония, по време на Втората световна война (1939-1945), при които загиват над 100 000 души. На 9 срещу 10 март 1945 г. 334 американски бомбардировачи "Б-29" пускат половин милион запалителни касетъчни бомби, които подпалват цели квартали в Токио и унищожават противопожарната охрана на града, в резултат на което градът е превърнат в развалини.

1959 - В Ню Йорк, САЩ, по време на изложение за играчки е представена куклата Барби на компанията "Мател". Нейните създатели - собствениците на "Мател" Рут и Елиът Хандлър, наричат куклата в чест на тяхната дъщеря Барбара. Идеята за създаване на куклата Барби е на Рут Хандлър, докато отглеждала децата си. Дъщеря й Барбара имала ограничен избор на играчки - кукли, и можела да се превъплъти единствено в образа на майка, докато синът й мечтаел да стане астронавт, каубой или пилот. Така била създадена куклата Барби. Успехът е незабавен - през 1959 г. са продадени 300 000 екземпляра от куклата Барби. През 1965 г. се появява кукла Барби като астронавтка, а първата чернокожа кукла Барби е пусната в продажба през 1968 г.  От представянето й през 1959 г. до днес са продадени над 1 милиард кукли Барби, като ежегодно се продават 58 милиона екземпляра от куклата в над  150 държави.

1964 - В Диърборн, щата Мичиган, САЩ, е пуснат в продажба първият автомобил "Форд мустанг".

1995 - Президентът на Гърция Константинос Караманлис подава оставка. В политическата си кариера 12 пъти е бил избиран за депутат, 7 пъти е назначаван за министър, ръководил е 5 правителства на Гърция в продължение на 12 години.

1997 - В Северна Монголия и Източен Сибир, по-късно - в Токио, Япония, е наблюдавано пълно слънчево затъмнение в продължение на 2 минути и 50 секунди. В Япония 63 процента от Слънцето е скрито от Луната.

2004 - На общата граница между Израел и Йордания, в пустинната долина Араба (Арава на иврит) между Червено и Мъртво море, Израел и Йордания полагат първия камък на Научно-изследователски център, наречен "Мост над пропастта". Разположен е на площ от 600 декара, предоставени от двете страни.

2009 - В Белград, Сърбия, председателите на Националните съвети на българското (д-р Ангел Йосифов), бошнячкото (Есад Джурджевич) и влашкото (Живослав Лазич) национални малцинства подписват протокол за сътрудничество. Документът регламентира взаимодействието и редовните контакти на представителите на тези малцинства чрез образуването на Координационен съвет за сътрудничество, който е първа по рода си структура сред националните съвети на малцинствата от Централна Сърбия.

2012 - Саборът (парламентът) на Хърватия ратифицира Договора за присъединяване на страната към Европейския съюз.

2013 - В Аман, Йордания, Камарата на депутатите (долната камара) на парламента избира министър-председател за първи път в историята на страната. Абдула Енсур, бивш либерален депутат, известен с критиките си срещу правителството, става първият министър-председател в историята на Йордания, избран от парламента с гласовете на 80 от 150-те депутати. По традиция кралят избира премиерите на страната, но той се отказва от това свое право по силата на реформи, които сам инициира.

2014 - За първи път в историята на Вселенската патриаршия е отслужена литургия, в която за първи път участват едновременно патриарси и архиепископи от 14 православни църкви от различни страни. Общата литургия е финалната проява от Панправославния консилиум, който се провежда в продължение на три дни в Истанбул, Турция, по инициатива на Вселенския патриарх Вартоломей Първи.

2015 - От Абу Даби, столицата на Обединените арабски емирства, започва околосветската обиколка на задвижвания изцяло със слънчева енергия швейцарски самолет "Солар импулс 2".  Полетът се осъществява от швейцарците Бертран Пикар и Андре Боршберг. Самолетът "Солар импулс 2" е усъвършенствана версия на "Солар импулс", който извършва 26-часов полет през 2010 г. "Солар импулс 2" е изработен предимно от карбонови нишки и размахът на крилете му е 72 метра - повече от този на "Боинг 747", теглото му е почти колкото на кола - около 2300 килограма. Крилете му са покрити със 17 000 фотоволтаични клетки, които захранват четири електрически двигателя и презареждат литиево-йонните акумулатори, позволяващи на самолета да пътува и през нощта. По време на обиколката летателното средство спира в Оман, Индия, Мианма, Китай, Япония, САЩ, Испания, Италия, Египет и ОАЕ. Общо цялата мисия продължава повече от 500 летателни часа. Околосветската обиколка завършва на 26 юли 2016 г. в Абу Даби, след като продължава близо 16 месеца, през които "Слънчев импулс 2" изминава 43 041 километра и прелита над четири континента, три морета и два океана.

2018 - В Братислава, Словакия, се провежда най-голямата демонстрация в страната след падането на комунизма през 1989 г. Около 50 000 човека настояват за оставката на правителството и пълно разследване на убийството на 27-годишния разследващ журналист Ян Куциак и неговата годеница Мартина Кушнирова. Хиляди хора излизат на подобни протести в други градове в страната. Преди да бъде застрелян на 25 февруари 2018 г., Ян Куциак е разследвал случаи на измама, в които са били замесени бизнесмени с политически връзки. Той се е готвел да публикува статия за предполагаеми връзки между словашки политици и италиански бизнесмени, заподозрени във връзки с калабрийската мафия ндрангета.

2019 - В Румъния с религиозна и военна церемония в Новата архиепископска и кралска катедрала в град Куртя де Арджеш са погребани тленните останки на румънския крал Карол Втори (15 октомври 1893-4 април 1953). Ковчегът с останките на крал Карол Втори е положен в същия некропол, в който е погребан неговият син крал Михай Първи и съпругата му кралица Ана. На церемонията присъстват принцеса Маргарета, която носи титлата Пазителка на короната, нейният съпруг принц Раду и други членове на кралското семейство, както и стотици румънци. През 2003 г., половин век след смъртта на крал Карол Втори в Португалия, тленните му останки са пренесени в Румъния и положени в един параклис в манастира в Куртя де Арджеш.

2021 - С церемония във военна база в Прищина в присъствието на официални лица и западни военни представители, Косово изпраща за първи път военна част за участие в мироопазваща мисия в чужбина. Косовски взвод ще се присъедини към мисия в Кувейт под командването на Националната гвардия в Айова.

2022 - Румъния отменя "състоянието на тревога", въведено на 18 май 2020 г. заради пандемията от КОВИД-19. В страната спират да се прилагат всички предпазни мерки срещу разпространението на коронавируса.

2023 - Президентът на Беларус Александър Лукашенко подписва закон за увеличаване на наказателната отговорност за екстремизъм и антидържавна дейност, който предвижда смъртно наказание за длъжностни лица, извършили държавна измяна. Законът въвежда и наказателна отговорност за пропаганда на тероризъм, дискредитиране на въоръжените сили, други войски и военни формирования, паравоенни организации, както и за нарушаване на изискванията за опазване на държавната тайна.

Родени на този ден българи:

Коста Лулчев, български политик (1882-1965).
Един от основателите на общоработническо дружество "Борец" (1898). Член и секретар на Централния комитет на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) (обединена)  (1924-1933). Депутат от 15-ото до 22-ото Обикновено народно събрание (1913-1931). Главен секретар на БРСДП (1944-май 1945). Депутат в VI Велико народно събрание (7 ноември 1946-1947),  в което заедно с Никола Петков ръководи опозиционния блок. След разтурянето на опозиционните партии (1947) Лулчев преустановява политическата си дейност. През 1948 г. за контрареволюционна дейност е осъден на 15 години лишаване от свобода. От затвора е освободен през 1959 г. Реабилитиран е посмъртно с решение на 9-ото Народно събрание от 15 януари 1990 г.

проф. Петър Райчев (Петър Райчев Георгиев), оперен певец тенор (1887-1960).
Гастролирал е в почти всички европейски държави, пее под диригентството на световноизвестни диригенти, партнира на Фьодор Шаляпин, Тоти дал Монте, Тита Руфо и др. Първи тенор и режисьор в операта в Загреб, Хърватия (1933-1935). От 1936 г. е солист на Софийската опера. Един от основателите на операта във Варна (1947) и неин пръв художествен ръководител. Подпомага създаването на Русенската опера (1949) и Пловдивската опера (1953). Преподавател в Българската държавна консерватория  (1950-1958). Удостоен е със званието "Народен артист" (1949). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Св. Александър" (1939), на орден "Народна република България" втора степен (9 ноември 1956), на орден "Народна република България" първа степен (14 март 1959).

Стоян Бъчваров, деец на българското революционно работническо движение (1920-1944).
Един от създателите на първата партизанска чета в Габровско неин пръв командир.

проф. Константин Илиев, диригент, композитор и музикален педагог (1924-1988).
Диригент на балета на Софийската опера (1948-1949). Основател на Държавния симфоничен оркестър в Русе (1947) и негов главен диригент (1950-1952). Главен диригент на Варненския симфоничен оркестър (1952-1956). От 1956 (с прекъсвания) е диригент и главен диригент на Софийската филхармония. Има множество записи в Българското национално радио, "Балкантон" и в чужди радиостанции. Автор е на пет симфонии, на кантатата "Септември 1923", на вокално-инструменталните творби "Похвално слово за Константин Философ, наричан Кирил" (1971) и "Поема за мъртвите, посветена на живи" (1972), на оперите "Боянският майстор" (1962) и "Еленово царство" (1971), на пиеси за инструментални ансамбли, на хорови творби и др. Лауреат на Димитровска награда (1951, 1959). Удостоен е със званието "Заслужил артист" (22 май 1963), със званието "Народен артист" (май 1971). Носител на "Награда на София" първа степен за 1965 г. (януари 1966), на орден "Народна република България" втора степен (март 1974), на Почетна награда на Седмия национален преглед на симфоничните оркестри при държавните филхармонии (ноември 1979), на специална награда на Съюза на българските композитори за 1983 г. (март 1984), на орден "Георги Димитров" (март 1984).

Иван Давидков (Иван Давидков Иванов), поет и писател (1926-1990).
Бил е редактор в Радио "София" и главен редактор на "Родни простори" (литературно приложение на в. "Септемврийче"), редактор в сп. "Пламъче" и сп. "Славейче". Главен редактор на издателство "Български писател" (1968-1986). Автор е на стихосбирки за деца и юноши, на поетичните книги, на книги с проза, на есеистичните сборници. Преводач от руски, украински и беларуски. Носител на Национална литературна награда на Община Чирпан и Министерството на културата "Пейо Яворов" (1988) и на Националната литературна награда на Министерството на образованието и науката "Петко Р. Славейков" (1988).

Любен Гройс, режисьор, драматург, поет и преводач (1934-1982).
Режисьор в Родопския драматичен театър в Смолян (1960-1963), в Драматичния театър във Варна (1963-1967), в Централния куклен театър в София (1961-1971), в Драматичния театър в Пловдив (1971-1979) и в театър "Сълза и смях" в София (1979-1982). На негово име е учредена фондация (7 май 1996) и на негово име е наречен театрален колеж в София (2002).

проф. Енчо Мутафов, художествен критик, есеист и публицист (1943-2009).
Работил е като редактор във в. "Литературен фронт (1968-1969), референт в Съюза на българските писатели (1969-1970), литературен специалист в Агенцията за защита на авторското право (1972-1973), редактор в сп. "Обзор" (1976-1990),  главен редактор на в. "Демокрация" (февруари 1992-май 1993). Бил е преподавател по историческа поетика на българската литература във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1987-1988) и по теория на литературата в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград (от 1989).  Автор е на книги с монографични изследвания, студии, статии, очерци, есета, сред които "Време и художествено единство" (1978),  "Промяна в сетивата" (1983), "Йордан Радичков" (1986; в съавторство), "Художници" (1988), "Когато се разпадаха основите. Политическа публицистика" (1992), "Оцеляването" (1993), "Последна свобода. Есета" (1998), "Захари Стоянов и българската култура" (2001), "Изоставени от боговете" (2003), "Как разказваме" (2005), "Земя без народ" (2006) и др. Автор на "Христоматия по литературознание" (1998) и на многотомната поредица "Българската мяра в литературата".

проф. Симо Лазаров, композитор, музикант и педагог (1948).
Пионер в областта на електроакустичната, електронна и компютърна музика в България.  Кариерата му започва като музикант на клавирни инструменти в рокгрупа "Везни". През 1982 г. групата се разпада и той решава да се занимава с електронна и компютърна музика. Създател и директор на първото студио за електронна музика при Българско национално радио (1973-1999). Преподавател в Българската държавна консерватория (1977-1988), в Техническия университет в София (1983-1999), в Софийския  университет "Св. Климент Охридски" (1996-1999). От 1996 г. е преподавател в Нов български университет и ръководител на програма "Компютърно музициране". Съосновател на Фестивала за електроакустична, електронна и компютърна музика (FEM) в  Гоце Делчев (1989) и на форум за мултимедия "Компютърно пространство" (1993). Изнесъл е над 2500 концерта. Автор е на филмова, електронна и компютърна музика, както и на над 300 радио- и телевизионни предавания за електронна и компютърна музика. Носител на редица награди, сред които на първа награда на Комитета за телевизия и радио за музика за радиотеатър (1987), на награда за музика "Гравитон" на Съюза на българските писатели (1994), на  наградите "Кристална лира" на Съюза на музикалните и танцовите дейци на ръководените от него екипи в категория "Звук и звуков дизайн" през 2016 г.  и 2017 г. както и получената през 2018 г. награда "Златна лира" за цялостна творческа дейност. От 2004 г. е директор на Научно-практическото и изследователско звено за компютърно музициране и компютърна звукообработка към Нов български университет (НБУ), което звено през 2016 г. прераства в Център за компютърна музика и саунд дизайн. За активната си aкадемична, музикална и организационна дейност през 2017 г. той е номиниран за Наградата на Ректора на НБУ. От 2015 г. е почетен професор на Нов български университет.

Руси Гочев, футболист и спортен деец (1958). 
През футболната си кариера е  играл в "Черноморец" (Бургас), "Левски" (София), а по-късно в Австрия. За националния отбор по футбол има изиграни 43 мача и отбелязани 8 гола.

Никола Кицевски, журналист (1960).   
Бил е репортер в Българска телеграфна агенция (1987-1990) и неин кореспондент в Белград, Югославия (1990-1992). Работи като репортер във в. "Дневен труд", заместник главен редактор (от 1993), първи заместник главен редактор  (2000-2011), и. д. главен редактор на в. "Дневен труд" (януари-февруари 2011). Управител на Книгоиздателска къща "Труд" (1994-2011). От 2011 г. е директор на издателство "Просвета".

Росен Райчев, състезател по конен спорт и треньор (1967).
През ноември 2011 г. печели състезание по конен спорт в Баден-Вюртенберг и става първият чужденец - победител в историята на турнира. Определен за ездач номер 1 на България за 2011 и 2012 година на Българска федерация по конен спорт. Многократен медалист от турнири "Гран при" от Световна купа по прескачане на препятствия.

Армен Назарян, състезател по борба класически стил от арменски произход и треньор (1974).
Двукратен олимпийски шампион - през 1996 г. в Атланта, САЩ (за отбора на Армения), и през 2000 г. в Сидни, Австралия (за отбора на България). За България печели и бронзов медал на Олимпийските игри през 2004 г. в Атина, Гърция. Трикратен световен шампион през 2002 г., 2003 г., и 2005 г.  От световни първенства печели и два сребърни и три бронзови медала. Шесткратен европейски шампион през 1994 г., 1995 г., 1998 г., 1999 г., 2002 г. и 2003 г. От европейски първенства печели и два сребърни медала. Определен за борец номер 1 в света по класическа борба от Международната федерация по борба (FILA) за 1998 г. и  2003 г. През 2005 г. е въведен в "Залата на славата" на Международната федерация по борба (FILA) (от 7 септември 2014 г. е Обединен борцов свят /UWW/). Треньор на България за 2013 г. Почетен гражданин на София (2000). Старши треньор на националния отбор на България по класическа борба (21 ноември 2012-29 ноември 2021). От  29 ноември 2021 г. е  директор на националните отбори по класическа борба за всички възрасти.

Северин Димитров, състезател по волейбол и треньор (1977).

На този ден са родени и:

Америго Веспучи, италиански мореплавател (1451-1512).
Участвал е в Първата испанска експедиция (1499-1500) и Първата португалска експедиция (1501-1502) край бреговете на Южна Америка, по време на която е открил брега на Бразилия. В своите пътеписи, пръв изказва предположение, че тези земи са нов континент, а не част от Азия. През 1507 г. в "Увод в космографията" немският картограф Мартин Валдземюлер нарича на негово име новооткрития континент. Америго Веспучи е наричал себе си Америкус (Americus Vespucius) в неговите писания на латински, така че Мартин Валдземюлер базира името на новия континент на латинската версия на първото име на Веспучи, като му придава женската форма Америка.

Йозеф Мисливечек, чешки композитор и диригент (1737-1781).
Автор е на около 30 опери, на симфонии, концерти, сонати и др.

Оноре Рикети, граф дьо Мирабо, френски политик (1749-1791).
Деец на Френската революция (1789-1794). Председател на Националното събрание (30 януари 1791-15 февруари 1791).

Франц Йозеф Гал, австрийски лекар (1758-1828).
Родоначалник на френологията - учение за разкриване на умствените способности, душевните качества и характера на човека по формите на черепа.

Тарас Шевченко, украински поет и художник (1814-1861).
Основоположник на новата украинска литература и на националния литературен език. Родоначалник на критичния реализъм в украинската живопис. Автор е на картините "Момче-просяк, което дава хляб на куче" (1840), "Циганка-врачка" (1841), "Катерина" (1842). На 18 април 1840 г. излиза първата му стихосбирка "Кобзар", а през 1841 г. - поемата "Хайдамаци" и алманахът "Лястовица". Автор е на поемите "Сън", "Еретик", "Сляп", "Ратайкиня", "Кавказ", "Завет" и др. През пролетта на 1846 г. Тарас Шевченко влиза в тайното Кирило-Методиевско братство. След разгрома на организацията през март 1847 г. е арестуван и изпратен на заточение.

Порфирий Бахметиев, руски физик и биолог (1860-1913).
Един от първите изследователи на биологичното явления "анабиоза". Прави изследвания в областта на магнетизма, геофизиката и физическата химия, в частност термоелектричеството.

Вячеслав Молотов, съветски политик и дипломат (1890-1986).
Председател на Съвета на народните комисари на СССР (19 декември 1930-6 май 1941). Министър на външните работи на СССР (3 май 1939-15 март 1946; 5 март 1953-1 юни 1956). Министър на държавния контрол на СССР (21 ноември 1956-29 юни 1957). Герой на Социалистическия труд (1943).

Матяш Ракоши, унгарски политик (1892-1971).
Генерален секретар на ЦК на Унгарската комунистическа партия (1945-1948). Председател на ЦК на Унгарската партия на труда (1948-1956). Министър-председател на Унгария (14 август 1952-4 юли 1953).

Едуард Дюрел Стоун, американски архитект (1902-1978).
Представител на модернистичната архитектура. По негов проект е построен музеят за съвременно изкуство в Ню Йорк, САЩ (1939). Носител на златен медал от Съюза на архитектите в Ню Йорк (1950), на две почетни награда на Американския институт на архитектите (1952, 1967), на три първи почетна награда Американския институт на архитектите (1958, 1961, 1963).

Франьо Крал, словашки поет и писател (1903-1955).
Представител на социалистическия реализъм. Автор е на книгите "Черно по палитрата" (1930), "Балтика" (1931), "Изгледи" (1936), "От нощта до разсъмването" (1945), "Пролетен път" (1952) и др. Автор е и на проза за деца и юноши - "Яно" (1931) и "Ченковите деца" (1932). Удостоен със званието "Народен деятел на културата" (1953).

Леонид Кмит (ист. име Алексей Кмит), руски актьор (1908-1982).
Става известен с ролята на Петка във филма "Чапаев" (1934).

Мики Спилейн (ист. име Франк Морисън Спилейн), американски писател (1918-2006).
Автор е на около 50 книги, по които са направени многобройни радио-, кино- и телевизионни адаптации. Частният детектив Майк Хамър е главен герой в 13 от романите му, сред които "Аз съм съдът" (1947), "Бърз е моят револвер" (1950), "Сбогом, целуни ме" (1952) и др. Мики Спилейн е един от най-продаваните писатели на 20-и в., с продадени общо 200 млн. копия в световен мащаб.

Александър Винокуров, руски художник аниматор (1922-2002).
Автор е на анимационните филми "Аленото цвете", "Снежната кралица", "Златната антилопа", "Маугли" и др. Заслужил артист на РСФСР (1985).

Зилур Рахман (ист. име Мохамад Зилур Рахман), бангладешки политик (1929-2013).
Министър на местното самоуправление, развитието на селскостопанските райони и кооперативите (23 юни 1996-1 октомври 2001). Президент на Бангладеш (12 февруари 2009-14 март 2013).

Юрий Гагарин, съветски летец изпитател (1934-1968).
Извършва първия в света космически полет (12 април 1961) на борда на кораба "Восток-1" с ракета носител Р-7. Излита в 9 часа и 7 минути (6 часа и 7 минути по Гринуич) московско време от космодрума Байконур. Осъществява една обиколка на Земята за 1 час и 48 минути. Герой на СССР. Носител на орден "Ленин" и медала "Златна звезда" (14 април 1961). Загива при тренировъчен полет на 27 март 1968 г.

Бернд Хьолценбайн, немски футболист (1946).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1974 г. във ФРГ и сребърен медал от Европейското първенство през 1976 г. в Югославия.

Орнела Мути (ист. име Франческа Романа Ровели), италианска актриса (1955).
Участвала е в над 80 филма, сред които са "Най-красивата жена" (1970), "Фиорина" (1972), "Предбрачен опит" (1972), "Последната жена" (1976), "Флаш Гордън" (1980), "Укротяване на опърничавия" (1980), "Животът е прекрасен" (1981), "Лудо влюбен" (1981), "Бони и Клайд по италиански" (1982), "Една любов на Суан" (1984), "Оскар" (1991), "Граф Монте Кристо" (1999), "Хотел" (2001), "Кажи да" (2004) и "На Рим с любов" (2012).

Жан-Марк Вале, канадски режисьор и продуцент (1963-2021).
Носител е на награда "Еми" за излъчвания по телевизия "Ейч Би О" сериал "Големите малки лъжи", базиран върху едноименната книга на Лиан Мориарти (2017). Жан-Марк Вале има и шест номинации за "Оскар" за филма си "Клубът на купувачите от Далас" (2014) с участието на американските актьори Матю Макконъхи и Джаред Лето. Режисьорът е починал внезапно в хижата си, намираща се край гр. Квебек в Канада.

Жулиет Бинош, френска актриса (1964).
Участвала е във филмите "Три цвята: синьо" (1993), "Английският пациент" (1996), "Шоколад" (2000) и др. Носителка на награда "Oскар" за най-добра поддържаща женска роля (1997) за филма "Английският пациент".

Хорхе Ларионда, международен футболен съдия от Уругвай (1968).

Юри Джоркаеф, френски футболист (1968).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1998 г. във Франция и златен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия.

Рой Макай (Рудолф Антъни Макай), нидерландски футболист и треньор (1975).
Носител на "Златната обувка" на сп. "Франс футбол" за 2003 г.

Хуан Себастиян Верон, аржентински футболист (1975).
С "Парма" (Италия) печели турнирът Купа на УЕФА (1999), а с "Лацио" (Италия) Суперкупата на УЕФА (1999).

Клинт Демпски, американски футболист (1983).

Пастор Малдонадо, венецуелски автомобилен състезател (1985).
Участва във "Формула 1".

Анхел Корея, аржентински футболист (1995).
С националния отбор печели златен медал от Световното първенство през 2022 г. в Катар. С "Атлетико Мадрид" (Испания) печели турнирът Лига Европа (2018) и Суперкупата на УЕФА (2018).

Това е денят на смъртта на:

Джулио Мазарини, френски духовник и политик (1602-1661).
Папски нунций във Франция (1634-1836), кардинал (от 1641), първи министър (премиер) на Франция (1643-1661). Неговото управление е свързано с укрепването на абсолютизма и утвърждаването на хегемонията на Франция в Европа. Създател на най-богатата частна библиотека (1634), която по-късно става част от Националната библиотека на Франция.

Ханс Кристиян Йорстед, датски физик и химик (1777-1851).
Изиграва решаваща роля в разбирането на електромагнетизма. Той има значителен принос в областта на химията с откриването на пиперина (1820), една от лютивите съставки на пипера, също и получаването на алуминий през 1825 г.

Хенри Клифтън Сорби, британски естествоизпитател, минералог (1826-1908).

Карел Шкорпил, чешки археолог, епиграф, етнограф и общественик (1859-1944).
Работи заедно с брат си Херменгилд Шкорпил в България. Един от основоположниците на българската археология. На тяхно име е наречено с. Шкорпиловци във Варненска област.

акад. Стефан Ватев, български лекар педиатър, фолклорист, антрополог и общественик (1866-1946).
Стефан Ватев е един от създателите на  българската педиатрия и през 1923 г. става първият български професор по педиатрия. Редовен член на Българска академия на науките (БАН) (1898). През 1905 г. е назначен за ръководител на първото в България Детско отделение в Александровска болница в София. Председател на Природо-математическия клон на БАН (1923-1924, 1930-1931), директор на Дирекцията за опазване на общественото здраве при Министерство на вътрешните работи (1908-1912), председател на Върховния медицински съвет (1918-1919). Инициатор за създаването през 1919 г. и ръководител на Катедрата по детски болести при Медицинския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1920-1936) и декан на факултета (1927-1928). Един от основателите на Български лекарски съюз (1901), основател и председател на Съюза за закрила на децата (1925), на Всеславянския съюз на педиатричните дружества (1934), на Балнеоложкото дружество в България (1938). Открива първата съвещателна станция за майки и деца в България. Събира и записва над 400 народни песни, приказки, вярвания и материали по народна медицина. Почетен гражданин на Ловеч (26 ноември 1936).

Александра Колонтай, руски политик и публицист (1872-1952).
Първата в света жена дипломат (1923-1945). Участва в подготовката на Октомврийската революция в Русия (1917) и е избрана за народен комисар (до март 1918), член е Международния женски секретариат в Коминтерна (1921-1922).

Чезар Петреску, румънски  писател (1892-1961).
Автор е на романите "Затъмнение" (1927), "Черното злато" (1934), "Апостол" (1933) и др. Член на Румънската академия на науките (1955).

Леонид Утьосов, съветски естраден певец и диригент (1895-1982).
Основател (1929) и ръководител на един от първите съветски джазови оркестри "Теа джаз" (по-късно Държавен естраден оркестър на РСФСР). Народен артист на СССР (1965).

Боян Дановски, български режисьор, театрален педагог, драматург и преводач (1899-1976).
Бил е преподавател по актьорско майсторство и режисура в Държавното театрално училище. Главен режисьор на Софийската народна опера (1946-1947), главен режисьор на Народния театър "Иван Вазов" (1947-1951), директор и режисьор на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1958-1965). Режисьор на първия български цветен филм "Точка първа" (1956). Превежда италиански поети, произведения от Шекспир. Лауреат на Димитровска награда (май 1950, юни 1962). Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959), на орден "Георги Димитров" (12 август 1969). От 1976 г. Драматичният театър в Перник носи неговото име.

Улф фон Ойлер, шведски физиолог (1905-1983).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1970 г. заедно с американския биохимик и фармаколог Джулиъс Акселрод и британския биофизик от еврейски произход  сър Бърнард Кац за техните открития, отнасящи се до хуморалните преносители в нервните окончания и механизмите на тяхното натрупване, освобождаване и инактивиране. Член на Нобеловия комитет за физиология и медицина (1953-1960). Секретар на Нобеловия комитет за физиология и медицина (1961-1965).

Сирил Паркинсън, британски историк, социолог и публицист (1909-1993).
Формулира т. нар. Закони на Паркинсън за бюрокрацията.

Менахем Бегин, израелски политик (1913-1992).
От 1943 г. той е командир на военизираната група "Иргун Цваи Леуми" ("Национална организация за борба"), която води въоръжена борба за създаването на Държавата Израел. През 1948 г. групата се трансформира в дясно движение "Херут" ("Свобода"). През 1973 г. той е избран за председател на новосъздадената дясна партия "Ликуд" ("Съюз"), в която се влива движението "Херут". Министър-председател на Израел (20 юни 1977-15 септември 1983). Носител на Нобелова награда за мир за 1978 г. заедно с президента на Египет Ануар Садат за сключеното между тях Споразумение от Кемп Дейвид, първият мирен договор между Израел и арабска страна.

Ана-Мария Ортезе, италианска писателка (1914-1998).

проф. Любомир Тенев, български театрален теоретик и критик (1915-1993).
Заместник-ректор на Висшия институт за театрално изкуство (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство) "Кръстьо Сарафов" (1948-1951) и ректор на института (1951-1953), заместник-директор на Научното обединение по изкуствознание при Българската академия на науките (1973-1980), заместник-председател на Дружеството на естетиците и литературоведите в България (22 юни 1970-1981), член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (25 октомври 1972-21 октомври 1976). Има повече от 522 научни публикации, сред които 19 книги - "Хамлет", "Драма и сцена", "Маска и перо", "Театър и действителност", "Те в пространството на сцената" и др. Носител на орден "Народна република България" трета степен (1975), на орден "Георги Димитров". Лауреат на Димитровска награда (1986).

Джон Денис Профумо, британски политик (1915-2006).
Министър на войната (27 юли 1960-5 юни 1963) в правителството на Харолд Макмилан. Името му нашумява, след като попада в центъра на един от най-големите политически скандали във Великобритания - аферата "Профумо". През март 1963 г. става известно, че е поддържал връзка с момиче на повикване, 19-годишната манекенка Кристин Кийлър, която едновременно с това имала връзка и със съветския военен аташе в Лондон Евгений Иванов. В изявление пред парламента Профумо отрича да е имало нещо непристойно в отношенията му с манекенката, които били платонични и приключили през 1961 г. На 4 юни 1963 г. пресата публикува разкритията на Кристин Кийлър по случая. На следващия ден Профумо подава оставка.

Надежда Лекарска (Едит Алкалай), български спортен деец и деец на международното олимпийско движение (1916-2008).
Родена като Едит Алкалай, преди да се омъжи на 1 май 1938 г. за Крум Лекарски, тя се покръства и приема името Надежда.  Тя е първата жена олимпийско аташе на България, като е била такава на 6 поредни олимпиади (1956-1978).  Била е 5 години в ръководството на Международната олимпийска академия в Атина, Гърция.  Носител на бронзов медал на Олимпийския орден на МОК (1977), медал без степени на Олимпийския орден на МОК (1997).  Почетен член на Българския олимпийски комитет (17 януари 2006). Удостоена с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Националната спортна академия "Васил Левски"  (22 май 1997).  Автор е на книгите "Есета и студии по олимпийските проблеми" (1975), "Студии и есета по олимпийски проблеми" (1986), "Крум Лекарски" (1989), "Мигове" (1999) . На 18 април 2008 г. в нейна памет Българският олимпийски комитет учредява награда "Надежда Лекарска" за принос  към олимпийското образование и култура, която се връчва всяка година.

Фернандо Рей, испански актьор (1917-1994).
Участвал е във филмите "Тристана" (1970), "Дискретният чар на буржоазията" (1972),"Този неясен обект на желанието" (1977) и др.

Чарлз Буковски (Хенри Чарлз Буковски), американски писател и поет (1920-1944).
Автор е на романите "Поща" (1971), "Фактотум" (1975), "Жени" (1978), "Всичко на масата" (1982), "Холивуд" (1989) и "Криминале" (1994), на сборници с разкази, сред които "На юг от никъде" (1973), "Гореща музика" (1983), "Най-красивата жена в града" (1983), "Отсъствието на героя" (2011) и др., както и на сборници с поезия, сред които "Присмехулнико, пожелай ми късмет" (1972), "Любовта е куче от ада" (1977) и др.

Владимир Етуш, съветски актьор (1922-2019).
Участвал е в повече от 30 филма, сред които "Кавказка пленница" (1966), "Дванадесет стола" (1971), "Иван Василиевич сменя професията си" (1973), "Соларис", "Приключенията на Буратино" (1975). Народен артист на СССР (1984). Носител на театралната награда "Кристална Турандот" (1994) и Държавната награда на Руската федерация в областта на литературата и изкуството (2001). Кавалер на ордена "За заслуги пред Отечеството" първа, втора, трета и четвърта степени (2018, 2008, 2003, 1995).

Юсеин Мехмедов, български състезател по борба свободен стил и треньор (1924-2014). 
Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. Печели бронзов медал на Световното първенство през 1957 г. в Истанбул, Турция.

Ваня Войнова, българска баскетболистка (1934-1993).
С отбора на "Славия" печели два пъти Купата на европейските шампиони -  през 1959 г. и 1963 г. Носителка на 12 последователни републикански титли. Печели златен медал на Европейското първенство през 1958 г. в Лодз, Полша, с националния отбор по баскетбол и е определена е за баскетболистка номер 1 на Европа. Участвала е в три световни първенства по баскетбол. На Световното първенство през 1959 г. в Москва, СССР, отборът на България печели сребърен медал, а Ваня Войнова е обявена за най-добър център. На Световното първенство през 1964 г. в Перу отборът на България печели бронзов медал. С националния отбор печели и сребърни медали от Европейското първенство през 1962 г. в Мюлуз, Франция. През 1958 г. тя е първият спортист в България, отличен с наградата "Спортист на годината на България". На 20 май 1998 г.  на заседание на Европейската конференция към Международната федерация по баскетбол е прието предложението за преименуването на турнира за Купата на европейските шампионки за жени  на "Ваня Войнова". Въведена в Международната зала на славата по баскетбол на ФИБА (2007, посмъртно) и е първата българка въведена в нея. От 1997 г. 132 Средно училище "Димитър Ганев" в София, където Ваня Войнова е завършила средното си образование носи нейното име  - 132 СУ "Ваня Войнова".

Мария Пахоменко, съветска певица (1937-2013).
Тя е един от символите на съветската естрада през 60-те и 70-те години на 20 в. и е популярна с песните си "Стоят девчонки", "Качает, качает", "Рябина", "Лучше нету того цвету" и др. През 1971 г. печели първо място на българския конкурс за естрадна песен "Златният Орфей" с песента си "Чудо-кони".
 
Улрих Шамони, немски режисьор (1939-1998).

Флоранс Арто, френска състезателка по ветроходство (1957-2015).
Загива при катастрофа с хеликоптер по време на снимките на риалити шоу на френската телевизия TF1 в Аржентина.

Алексис Вастен, френски състезател по бокс (1986-2015).
Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 2008 г. в Сидни, Австралия. Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2010 г. Загива при катастрофа с хеликоптер по време на снимките на риалити шоу на френската телевизия TF1 в Аржентина.

Камий  Мануела Мюфа, френска състезателка по плуване (1989-2015).
От Олимпийските игри през 2012 г. в Лондон, Великобритания, печели 3 медала - златен, сребърен и бронзов. Загива при катастрофа с хеликоптер по време на снимките на риалити шоу на френската телевизия TF1 в Аржентина.
/КГ/АЯ/МГ/





/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:54 на 29.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация