Генералното консулство на Република България в град Одеса организира среща по въпросите на образованието, правата на българското национално малцинство и българските неделни училища в Украйна. В събитието взеха участие около 40 бенефициенти по националната програма "Роден език и култура зад граница" и ПМС №90 за българските неделни училища в чужбина на МОН на България, директори на държавни училища с български ученици, учители по БЕЛ, началници на отделите на образованието и кметове на общините в българските села от Болградски, Измаилски, Белгородднестровски райони, от гр. Одеса, както и от селище Олшанка, Кировоградска област и Первомайск, Николаевска област.
"За първи път в историята на Генералното консулство се организира и провежда подобна среща с представителите на българската общност, които полагат грижи и усилия за образованието на децата на Украйна и децата от български произход. Идеята на тази среща е да проведем един свободен разговор с вас по въпросите на образованието и правата на националните малцинства, по нормативната база, която определя правата на националните малцинства и правото на изучаване на майчин език – български. Това са Законът за националните малцинства, Законът за образованието и реформата по НУШ (новата украинска школа)", каза в своето приветствено слово генералният консул Светослав Иванов.
И тази среща е продиктувана от началото на преговорите за асоцииране на Украйна в ЕС, които започнаха през март в Полша и са под егидата на Полското председателство на ЕС, отбеляза Светослав Иванов и посочи, че "една от първите теми е била преглед по клъстер "Основополагащи реформи“, касаеща правата на националните малцинства в Украйна, правото на изучаване на майчин език, правото на двуезични надписи и друго".
Първият секретар в генералното консулство Борис Борисов направи един кратък обзор на украинските закони за националните малцинства, за образованието и за средното общо образование, като акцентира върху членове от посочените закони, засягащи образователния процес на националните малцинства, включително и българското.
"В момента започват преговорите за асоцииране на Украйна в ЕС, разглежда се темата по клъстер "Основополагащи реформи“, касателно правата на националните малцинства. Намеренията на Украйна са до края на тази година е тя да бъде затворена, което означава, че се скъсява времевата рамка на реагиране. Разчитаме на вашите становища и предложения, за да можем да изградим едно общо становище", обърна се към присъстващите Борис Борисов.
Първият секретар посочи, че Законът за националните малцинства дава достатъчен обем за спазването на правата на националните малцинства, обаче възниква проблем с финансирането.
Той обърна внимание и на Член 7 от Закона за образованието и проектопредложенията към него, внесени във Върховната рада за разглеждане, касаещи гарантираното право на използване на държавния език и езика на националните малцинства в училищата и в образователния процес.
"Необходимо е да има единна и стабилна позиция по отношение на предприсъединителния процес на Украйна. България и Украйна са стратегически партньори и вие сте мостът на това партньорство. За нас е важно да успеем да съхраним българския език, традиции и култура в Одеска област и в бъдеще", каза Борисов.
Началникът на отдела на образованието, младежта, спорта, културата и туризма във Вайсалската община, Болградски район, Татяна Белиогло разказа как се прилагат правата на българската общност в българските села Василевка, Бановка, Калчево, Голица, както и в смесеното село Каракурт, където живеят албанци, българи и гагаузи.
"В четирите български села в държавните училища учениците от 1 до 10 клас учат български език като задължителен предмет по два часа седмично. В 11 клас имат 2 часа български език и 1 час българска литература. Следващата ни крачка е да търсим ресурси в държавните училищата с български състав ученици да изучават и българска история", каза Белиогло.
Тя посочи и че 90% от учениците от държавните училища, които имат български произход, посещават Българските неделни училища към Българо-украинския културно-образователен център "МЕДИА", финансирани от българското Министерство на образованието и науката (МОН).
Директорът на БНУ "Васил Априлов" в Одеса Димитър Терзи сподели за дейността на училището като посочи, че през тази година имат 40 ученици от 11 клас, които целенасочено се подготвят за обучение във висши училища на България. Той също така отбеляза, че закриването на Българското отделение към Филологическия факултет в Одеския национален университет "И. И. Мечников" е голяма крачка назад.
"Необходимо е отделението да бъде възстановено, защото то подготвяше кадри за училищата в българските села. Випускниците на българо-украинското отделение се реализираха тук. Също така в Одеса през последните години се увеличи броят на децата от български произход на ученическа възраст, което означава, че в града имаме нужда от откриване на двуезично училище – българо-украинско", каза Терзи.
Председателят на Асамблеята на българите в Украйна Дора Костова разказа за дейността на Държавната служба за етнополитики и свобода на съвестта, в която тя членува и представя българското малцинство. По нейни думи държавната служба акумулира проблемите на националните малцинства, които се разглеждат на държавно ниво.
"Законът за националните малцинства е напредничав, но финансово не е подкрепен. Ако законът дава право, то на места трябва да се изпълнява. Сега можем да констатираме факта, че преди в селата децата помежду си говореха на български език, а сега на руски. Къде е мястото на българския език?!", сподели Костова.
Като редактор на българския общоукраински вестник "Роден край" Дора Костова разказа за ролята и значението на вестника във формирането на национално самосъзнание сред българската общност през годините на съществуването му от 1989 г.
Председателят на Измаилската българска община "Света София" Николай Иванов изказа предложение образователния процес по майчин език да започва от детските градини.
"Подобни срещи са необходими в Болград, Измаил, Арциз, Тарутино. Да има диалог с местното ръководство, от което също зависи финансирането", каза той.
Борис Кичук, председател на Татарбунарското районно българско дружество "Родолюбие", сподели опита си като бенефециент на седем български неделни училища в Килия, Татарбунари, Арциз и селата Делжилер и Надеждовка.
"В нашите български неделни училища, децата изучават по 3 часа български език, литература, география и история на България. Тясно сътрудничим с държавните училища, където имаме открити филиали на БНУ и където се обучават деца от български произход", разказа Борис Кичук.
"През 2017 г. в нашето училище открихме два лингофонни кабинета за задълбочено изучаване на чужди езици и български език. Проектът бе финансиран от България. От 1 до 4 клас децата, които имат български произход, както и от други националности, изучават български език. В нашето училище се обучават 1270 ученици, от които 360 имат български корени. До началото на войната имахме делегирани преподаватели по български език и по български народни танци. Наши ученици посещаваха детския лагер за лятна почивка в Ястребино в България", сподели Олга Кустурова, директор на Одеското общообразователно училище № 31.
Как се изучава български език в петте български села в Бесарабската община от Болградски район, Одеска област разказа Ала Савова, експерт в центъра за професионално развитие на педагогическите кадри към общинския отдел на образованието.
"В нашата община във всички български села се изучава майчиния език от 1 до 11 клас. Учениците участват в олимпиади по български език, в ученическия конкурс "Малка академия на науките", където представят изследвания на български традиции и обичаи в Бесарабия. Миналата година имахме и стипендиант на президента на Украйна, който в момента следва в България. Към държавните училища, където се обучават ученици от български произход, работят и Български неделни училища по Национална програма "Роден език и култура зад граница" на МОН на България", информира Алла Савова.
Тя сподели и притеснението от факта, свързан с оптимизацията в общината, в следствие на което в едно от селата класовете от средното и горното звено ще бъдат затворени в началото на новата учебна година.
Председателката на българската културно-просветна организация "Просвета", към която е открито Българско неделното училище Виктория Стоянова от с. Делжилер в Белгородднестровски район Одеска област, сподели опита на тяхното училище. Тя също акцентира вниманието на присъстващите върху съществуващи проблеми в образователния процес, такива като организиране на курсове за квалификация на учителите по български език в България, обмен на опит между българските неделни училища в Одеска област, както и съставянето на адаптирани учебни програми по български език и литература.
"В българското село Камчик, Саратска община в Белгородднестровски район имаме българско неделно училище. Много тясно сътрудничим с местния дом на културата, където има музей, няколко народни фолклорни състава по пеене и танци", разказа Иван Стоянов, председател на българската обществена организация "Камчик".
Той постави въпроса за откриване на Български културен център в Камчик в рамките на изпълнението на закона за национални малцинства.
"В Белгородднестровски район има три общини – Саратската, Кулевчанската и Татарбунарската, където има български села. Обаче тук нямаме културен център, който да бъде финансиран от областния бюджет. За сравнение, такива има в Болград, Измаил и Рени", допълни Иван Стоянов.
Участниците в срещата бяха поздравени с инсценировка на българския традиционен обичай лазаруване, изпълнена от ученичките на Кулевчанския лицей в Белгородднестровски район.
