site.btaАнна Трандева: Снимам, когато съм в движение; рисувам, когато се задържа на едно място

Фотографът и художник Анна Трандева е родена в Бургас. Има повече от 20 наградени фотографии. Тя е сред участниците в груповата изложба “A part, аpart” в Париж по покана на актрисата, театрален преподавател и филмов режисьор Ваня Донева. Откриването на експозицията се състоя по-рано през седмицата в галерия “Éphémerè” във френската столица. Изложбата представя работата на мултикултурни художници под формата на фотографии, картини, колажи и керамика, които освобождават своята идентичност, проследявайки човешката принадлежност във времето. 

Ето какво сподели българският участник в нея Анна Трандева за рубриката БГ Свят на БТА: 

Разкажете ни за себе си. Откога се занимавате с фотография и откога с рисуване?

Страстта ми към фотографията стартира през 2000 г. по време на бума на цифровата фотография и пускането на първите висококачествени цифрови фотоапарати. Фокусът на работата ми е почти изцяло върху природата, флора и фауна. Рисувам от дете, но през 2017 започнах да експериментирам с различни абстрактни техники, смесвайки акрилни бои и арт смола. 

Като фотограф, правя снимки на птици в полет, животни, залези, красиви цветя, пеперуди, всички кадри изобразяват строг момент във времето, екшън сцена или мигове, които имат нужда да бъда там с обектива, да ги видя, да ги ловувам, да ги грабна/снимам и съхраня завинаги. 

Докато работата ми със смолата (поради нейната течна като мед консистенция) е по-скоро усещане, не е реалистична или взискателна като перфектната фотографска снимка, а е много успокояваща и фокусираща, вглъбена, за да се създаде първоначалната идея слой след слой. Смолата отнема време (обикновено, за да изсъхне трябват 24 часа) и изисква усилие да подчиниш нейната флуидност, да я модерираш, за да постигнеш определена форма. Отделните слоеве дават дълбочина и яснота и аз очаквам с нетърпение да видя окончателната картина. Но това, което е наистина притегателно в този процес, е да видиш как се преливат цветовете (цветът и нюансите надделяват над формата), как се оформя нещо неконтролируемо, как изкристализира бавно и застива в стъклоподобна картина. Изкуството на смолата е начинът да размишлявам и ме учи на търпение. Настроението и опитът са в центъра на моето художественото изразяване.

Колко са изложбите, в които сте взели участие до момента - самостоятелни и пък съвместни? И къде са били те?  

През годините събрах доста богато портфолио, което е публикувано в различни дигитални фото платформи, под артистичното име Traniniа. (Можете да разгледате част от тях на https://500px.com/manager?view=photos&filter=all и https://www.viewbug.com/member/tranini)

Имам повече от 20 наградени снимки. Моите снимки се продават предимно чрез интернет или на местни медии, фокусирани върху природата. До сега една самостоятелна фото изложба през 2015 организирана от Ulla Popkeen България. За първи път тази година участвах с моята картина “Ефектът на пеперудите” в  международната групова изложба "A part, apart" в Galerie Éphémère в Ecole EAC, Paris, France по покана на Ваня Донева.

Какво Ви вдъхнови да започнете да рисувате и снимате и коя продължава да е движещата Ви сила в творчеството? 

Снимам, когато съм в движение, пътувам, тогава животът е забързан, минава на кадър… Рисувам, когато се задържа по-дълго време на едно място, тогава търся експресивността на цветовете, те са моето вдъхновение и импровизация. Движещата сила за моето изкуство винаги е била природата като необятен източник на идеи, цветове и форми, тя ме стимулира да я преоткривам отново и отново. Фотографията и смолата ми дават свободата на себеизразяването, на творческия процес и експеримента.

Картината Ви "Ефектът на пеперудата” е вдъхновена от природата и потока на светлината, отразява движението на пеперудите, чрез които показвате как чрез пътуването личността може да открие себе си. Вие лично смятате ли, че сте открили себе си и в какво се изразява Вашето пътуване на личността? 

Пеперудите, освен че са красиви, са и алегория на обновлението и трансформацията на личността. Движението на крилата им описва цифрата осем, символизираща безкрайността. Харесвам пеперудите и се опитвам чрез смолата да синтезирам тяхната грация и ефимерност, колкото и трудно да е това. По този начин се развивам и променям.

Подвластни ли са картините и фотографиите на моментното Ви настроение? Как бихте описали симбиозата между рисуването и фотографията?

Да улавяш настроението на постоянно променящата се природа и да се опитваш да го пресъздадеш върху платното, преживявайки тези красиви моменти, е безценно, пълни душата. Затова не мога да избирам между фотография и рисуване, и двете форми на изкуство са част мен и ме правят щастлива.