site.btaВторият том от поредицата „Зъбчеви. Колекцията“, посветен на Енио Калабрия, ще бъде представен на 13 октомври

Вторият том от поредицата „Зъбчеви. Колекцията“, посветен на Енио Калабрия, ще бъде представен на 13 октомври
Вторият том от поредицата „Зъбчеви. Колекцията“, посветен на Енио Калабрия, ще бъде представен на 13 октомври
Вторият том от поредицата „Зъбчеви. Колекцията“, посветен на Енио Калабрия, ще бъде представен на 13 октомври. Снимка: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

Изданието „Зъбчеви. Колекцията. Енио Калабрия. Том II“ с автори проф. Аксиния Джурова и италианският изкуствовед Луиджи Мартини, ще бъде представено на 13 октомври в аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Книгата е издадена от университетското издателство, съобщават от екипа.

Книгата е продължение на започналата през 2023 г. поредица, посветена на най-мащабната частна колекция на италианско изкуство извън пределите на Италия – тази на семейство Георги и Ваня Зъбчеви. Вторият том е посветен на един от емблематичните италиански художници след Втората световна война – Енио Калабрия (1937–2024), отбелязват от екипа.

По думите им изданието съдържа богата албумна част с 250 творби – маслени платна, пастели, литографии, офорти, рисунки и плакати от колекцията „Зъбчеви“, както и въвеждащи текстове и диалози с художника.

„В действителност Енио Калабрия беше в истинския смисъл на думата, новатор на фигуративната живопис, с неговото „нажежено от патоса“ въображение, както го определеше Вирджилио Гуци. Това бе страстна живопис с афинитет към барока и неговата бравурност, с отгласи от реализма на Умберто Бочони и цветните експерименти на Оскар Кокошка, с деформацията на Френсис Бейкън и мащаба на Давид Сикейрос. Някои от картините му буквално напомняха спиритуалистични сеанси“, казва изкуствоведът и съавтор на изданието Аксиния Джурова.

Тя отбелязва, че в историята на европейското изкуство Енио Калабрия ще остане и с уникалната по своя мащаб панорама на портрети на държавни глави, духовни водачи, интелигенти и спортисти. „Така например в серията портрети на папа Йона ХХIII, папа Павел VI, папа Йоан Павел II, той пресъздава по неповторим начин драматичната самота на тези личности породена от дихотомията между тежестта на властта и повелята на евангелския им дълг. В тях той търсеше изчезващия в резултата на рухването на големите идеологии на ХХ в., лик на бащата и ролята му в обществото. Всъщност доразвива това, което Федерико Фелини прозря още през 1970 г. в писмото – въведение към „Сатирикон“ на Петроний, а именно своеобразното стилизиране на техните образи, натоварвайки ги в иконографски план и предавайки им върховенство на това, което някога е било вложено в иконографията на Разпятието. В „Разкъсаното лице“ и „Чертите на болката“ (портрети на папа Йона Павел II), както и по-късно в неговата композиция „Човекът и кръстът“ (Разпятието), той намери пластичен еквивалент на страданието, съизмервайки го със свещеното. Неговите прозрения бяха и в областта на измененията на природата и в призива му за осъзнаване на тяхната опасност, на които той посвети серия картини“, казва тя.

Джурова посочва, че особено тези, свързани с Венеция и Рим (като например „Смърт от желязо“ 1972 г.), бяха показни и на българската публика още през 1980 г. на изложбата в София. „В тях той влагаше това, което често споделяше: „обществото трябва да порасне, да изгради нова култура, в която е заложено уважението към живота и самия човек и неговото запазване като най-висша цел“. С тези свои мисли той се доближи до емблематичната книга на президента на Римския клуб Аурелио Печеи „Качеството човек“, преведена и у нас през 1987 г.“, отбелязва Аксиния Джурова.

/ВСР

/ВБ/

Списание ЛИК

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Към 13:47 на 03.10.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация