site.btaМузеят на хумора и сатирата в Габрово представя изложбата „Светлата страна на живота“ тази вечер

Музеят на хумора и сатирата в Габрово представя изложбата „Светлата страна на живота“ тази вечер, съобщава на сайта си културната институция.

Експозицията обединява творби от художествения фонд на музея и гостуващи платна на общо 30 български автори, които за първи път се срещат в специално подготвена изложба. Представени са произведения, изградени чрез наивистичен израз, посочват от музея.

Организаторите информират, че за едни от авторите наивът е основна линия в творчеството, за други – кратък период, за трети – нишка, която се появява епизодично. Това, което ги свързва, е ведрината – една от отличителните черти на този стил. Почти винаги избират да виждат чашата наполовина пълна.

От габровския музей казват, че наивизмът стъпва на световната художествена сцена в началото на XX век – с джунглите на Русо Митничаря и групата на „художниците на святото сърце“ във Франция, с наивната поезия на Нико Пиросмани в Грузия и, малко по-късно, с платната на баба Мозес в САЩ. Тези ранни творби са дело на нешколувани автори, отличаващи се с липса или нарушена перспектива, както и с ярки, сурови цветове, като прозорци към един инстинктивен свят.

Според Музея на хумора и сатирата в Габрово, подобно на всяко художествено течение, наивизмът няма строги граници, нито обективни критерии за разпознаване. В днешно време мнозина от артистите, използващи наивния израз, са художествено образование и създаването на изкуство е техен съзнателен избор и призвание, а не интуитивна нужда, както при първите наивисти.

От културната институция информират, че в експозицията участват Ангел Василев, Ганчо Карабаджаков, Георги Георгиев, Георги Йорданов, Георги Панов, Григор Нечев, Дария Василианска, Елисавета Ангелова, Емануела Байракова-Попгенчева, Здравко Йончев , Ирина Христова, Калина Атанасова, Кеазим Исинов, Кирил Божкилов, Коста Форев, Лика Янко, Любов Тотева, Любомир Минковски, Людмил Младенов, Мариела Димитрова /Мара/, Николай Ангелов – Гари, Николай Стоев, Ради Неделчев, Росен Рашев-Рошпака, Румен Гашарав, Стайо Гарноев, Стоян Божкилов, Сюлейман Сеферов, Тодор Павлов, Христо Стойчев.

Домът на хумора и сатирата в Габрово е открит на 1 април 1972 г., като главен изпълнител на идеята и пръв директор на културната институция е Стефан Фъртунов (1926-2010 г.), юрисконсулт по професия и събирач на габровски анекдоти. Три години продължава реконструкцията на старата кожарска фабрика на братя Калпазанови, преди в нея да се настани Домът на хумора и сатирата през 1975 г. Институцията се превръща в модерен и уникален културен център, изграден под мотото „Светът е оцелял, защото се е смял“. Организира фестивали, срещи по наддумване, издава хумористични сборници, в музея функционира експериментален вариететен театър. Основен завет, който музеят предава от старите балканджии на новите поколения е "Когато по света за нещо се заговори, в Габрово то вече се прави“. На 1 април 1976 г. на Габрово е наречена малка планета с номер 2206, в чест на фолклорния хумор, прославил града по света.