ВИДЕО + СНИМКИ

site.btaВлади Михайлов за „Клетниците“: Тази творба днес е по-актуална от всякога

Даниел Димитров, БТА

София,

24.07.2025 19:53

(БТА)

Тази творба днес е по-актуална от всякога, казва пред БТА певецът Владимир Михайлов, в ролята на Жан Валжан, в мюзикъла „Клетниците“ на Софийската опера и балет. Творбата на Ален Бублил и Клод-Мишел Шьонберг се играе от 24 юли до 2 август на сцена пред храма „Св. Александър Невски“.

„Отново става въпрос за това, че народът е по улиците. Буквално, докато ние репетираме и играем, пред парламента хората протестират. Има много поводи и много каузи, за които се борят. За съжаление, и войната е актуална. Борбата между светлината и мрака също винаги е актуална. Затова имаме нужда от тези заглавия и вечни класики, в които всеки от тези сложни персонажи носи собствения си конфликт. Те минават през трагични обстоятелства, всевъзможни перипетии, за да извървят евентуално пътя си докрай, както е при Жан Валжан – да успее да стигне до светлината – чисто физически, в края на живота си, със сетни сили“, допълва артистът.

„Говорим за една духовност, за един катарзис, през който минава главният герой – Жан Валжан, и не само той, а всички ние. Но конкретно той претърпява огромен преврат, защото се докосва до Бог и, благодарение на срещата си със свещеника, успява да преосмисли целия си живот и да бъде през цялото време един добър и стойностен човек“, казва пред БТА Весела Делчева, в ролята на Фантин.

Допълва, че ролята за нея е едно от най-големите предизвикателства чисто актьорски, защото е много дълбок и изключително драматичен образ: „Това е една майка, готова на всичко за своето детенце – да бъде здраво, да има своето светло бъдеще. Готова е да продаде дори себе си и всичките си принципи и вярвания“. По думите ѝ темите, които се засягат в „Клетниците“, са много близки до нас: „И като млади хора, и като нация, и като личности. Младите носят революционен дух, който повежда тази революция в името на по-добър живот, свобода на духа и свободата да отстояваш принципите си – да живееш живота, за който винаги си мечтал“.

СЦЕНАТА

На площада самото внушение е огромно, защото да пееш пред катедралния храм ти дава едно вътрешно събиране, една молитва, една отдаденост, когато всички ние се опитваме да влезем в образите си и да предадем емоциите, които кипят вътре в нас, и се надявам, че ще стигнат до публиката, казва Весела Делчева.

„Сцената е огромна – 50 на 25 метра, което придава още повече мистериозност, но и е много трудно за нас, защото обходите са много дълги. Но ние ще се справим, репетираме усърдно повече от месец. Целият мюзикъл беше пренареден заради сцената“, допълва Деница Караславова, в ролята на Епонин.

Различното е мащабът, защото тази сцена е около три пъти по-голяма от сцената в операта и ние я обживяваме и обиграваме, ползвайки цялото пространство, както и катедралата – но не като декор, а като символ. Това, че играем пред храм паметника, е доста задължаващо и доста символично, коментира Владимир Михайлов.

ДЕБЮТ

Александра-Йоана Александрова дебютира не само в ролята на Козет и в „Клетниците“, но и на българската сцена въобще. „Аз само съм родена в България, израснала съм в чужбина и там завърших музикално образование с мюзикъл. Всъщност тук съм единствената мюзикъл актриса и за мен е чест да бъда с толкова страхотни колеги на тази сцена“, разказва тя пред БТА.

Певицата живее във Виена и работи на различни места по света – Швейцария, Австрия, Германия, Дания, Швеция, Съединените американски щати. „За мен беше чест да работя с маестро Пламен Карталов, тъй като майка ми и баща ми са работили с него в Софийската опера. Майка ми е оперната певица Елена Стоянова, а баща ми е балетист – Александър Александров“, допълва тя.

С „Клетниците“ Софийската опера и балет отбелязва 140 години от смъртта на Виктор Юго – една от големите фигури на френската и световната литература. Според Би Би Си спектакълът има над 45 000 професионални представления по целия свят пред обща аудитория от над 57 милиона души. Отличен е с осем награди „Тони“. У нас се изпълнява в режисьорската концепция на Пламен Карталов. Диригент е Константин Тринкс, музикална подготовка – Светослав Лазаров и Игор Богданов, художник – Ханс Кудлих, костюми – Лео Кулаш, асистент-режисьор – Стефка Георгиева, дизайнери на осветлението – Андрей Хайдиняк и Емил Динков, тонрежисьор – Пламен Йорданов, диригент на хора – Виолета Димитрова, концертмайстори – Мария Евстатиева, Слава Атанасова и Доротея Димитрова, корепетитори – Агнес Данкова, Стоян Мартинов и Светлана Ананиевска.

В главните роли са Владимир Михайлов и Росен Ненчев – Жан Валжан, Орлин Павлов и Атанас Сребрев – Жавер, Весела Делчева и Паолина Малешкова – Фантин, Вениамин Димитров и Георги Арсов – Маруис, Александра-Йоана Александрова и Преслава Тодорова – Козет, Деница Караславова и Калина Асенова - Епонин, Пламен Димов-Гранджан и Камен Асенов – Тенардие, Весела Янева и Юлиана Тодорова – мадам Тенардие, Емил Павлов – Анжолрас, както и децата Марина Андреева, Любена Сребрева, Марта Ватева, Никол Веселинова, Дамян Иванов и Максим Петков, заедно със солисти, оркестър и хор на Софийската опера.