site.btaИндустриалната декарбонизация и чистите технологии бяха във фокуса на панелна дискусия в рамките на Green Transition Forum 5.0

Индустриалната декарбонизация и чистите технологии бяха във фокуса на панелна дискусия в четвъртия ден от петдневния форум "Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и иновации в страните от Централна и Източна Европа" в "София Ивент Център". Организатори на събитието, което се провежда за пети път, са "Грийн транзишън форум"и Дир.бг. БТА е медиен партньор.

Евродепутатът Радан Кънев посочи, че разговорът за индустриалната декарбонизация е трябвало да бъде проведен преди минимум пет години. Ако приемам, че в сегашния си вид зелената сделка беше обявена точно преди 6 години, като по-конкретни намерения преди малко повече от пет години, нейната първа стъпка, или дори предварителна такава, трябваше да бъде този закон, който се задава наесен - Законът за ускоряване на индустриалната декарбонизация, каза Кънев. Той трябваше да е първото законодателство, допълни той и изтъкна, че много преди поредицата от ограничителни законодателства е трябвало да дойде насърчителното. "Ние трябва да сме готови за това каквото и да е предложението, да го изменим в реално работещо законодателство, което действително да подпомогне модернизацията, а не просто декарбонизацията на индустрията", заяви Кънев по повод новия законопроект.

Той изтъкна, че за разлика от 2019 г. сега има сериозна обществена съпротива, като  в частност посочи целта за 90 процента намалява на емисиите към 2040 г., която по думите му към настоящия момент е цел без подкрепа на мнозинството в Европейския парламент, на мнозинството европейски държави и на мнозинството европейски граждани. Според Кънев нейното постигане ще бъде изключително усилие, далеч необречено на успех. Според него този закон трябва да се нарича Закон за модернизацията и инвестиции в индустрията, за да е ясно, че е насочен към развитие на една по-конкурентна индустрия, а не към затваряне на съществуващи и губещи своята конкурентност промишлености. Кънев изтъкна важността да се знае какви са нуждите на различните видове индустрии за тази трансформация и по какъв начин да им се помогне. Какви са нуждите от трансформация, каква е посоката й, може да ни каже само отделният бизнес, дори не целият сектор, посочи Кънев. Той каза, че към настоящия момент в Европа има едновременно действие на закони, които предвиждат пет вида трансформационни планове за индустрията, като изтъкна, че не са малко компаниите, които попадат под петте едновременно. Той посочи, че е започнала инициатива в акта за декарбонизация на европейската индустрия да бъде заложно, че планът е само един. За различните индустрии той ще има различен обхват и различен обем. По думите на Кънев този план трябва да бъде основата за всякаква публична подкрепа, а не поредното бюрократично упражнение по писане на планове.

Въпросът е бизнесът да знае, че този план ще бъде прочетен и той ще бъде основата, на която ще получи подкрепа - финансова, инфраструктурна или регулаторна, най-добре и трите заедно, но тя ще е подкрепата, която този бизнес е поискал със своя план, заяви Кънев. Той съобщи, че се предвижда да бъде предложено тази подкрепа да бъде под формата на така наречените пакети за трансформация, което да включва едновременно подкрепата за технологична трансформация с подкрепа за постигане на добра цена на енергията. Към това, по думите на Кънев, ще е необходимо да се добавят и определени инфраструктурни нужди.

Фук-Вин Нгуен, ръководител на енергийния център "Жак Делор", изтъкна сред проблемите намирането на финансови средства за осъществяването на зеления преход и посочи нуждата от бързо въвеждане на иновативни мерки, които да засилят този преход. В момента ние отделяме само 2 процента от БВП за научно-развойна дейност, докато в САЩ се отделят 3,5 процента, в Китай почти 4 процента, а в България е едва 1,8 процента, каза Фук-Вин Нгуен. По отношение на финансирането той даде пример с Япония, които вземат заеми, които са осигурени с приходите от въглеродните пазари. Вземането на заеми сега, обезпечени с бъдещите приходи от въглеродните пазари, може да бъде новаторско решение, което трябва да бъде подкрепено на европейско ниво единодушни, каза Фук-Вин Нгуено.

Куми Китамори, заместник-директор на Дирекция "Околна среда" в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), посочи, че необходимо да продължи работата за сертифицирането на зелени метали, цимент и други материали. Тя се спря и върху достъпа до финансиране по линия на ЕС и необходимостта от мобилизация на частния капитал в контекста на индустриалната декарбонизация, като посочи, че ОИСР прави немалко в подкрепа на индустрията.

Ст.н.с. проф. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет по бизнес администрация на Софийския университет "Св. Климент Охридски", се спря върху предизвикателствата да бъде направен качествен технологичен трансфер в Европа. Той акцентира върху липсващата връзката между финансирането, включително от държавата, на научно-изследователска дейност и фундаменталните научни изследвания и иновациите в бизнеса. Друго, което липсва като цяло в академичните среди, е обвързването на различни специалности, каза ст.н.с. проф. д-р Атанас Георгиев. Той постави и въпроса за връзката между енергетика и индустрия по отношение на осигуряването на базовата енергия. Георгиев съобщи, че негови колеги от Физическия факултет имат подготовка за патент, свързан с нов тип малки модулни реактори, с нов тип гориво. Той посочи, че най-ценният ресурс са хората. Имаме доста чуждестранни студенти, тези дни излязоха подробни данни, включително в БТА, но студентите идват основно за медицина и за фармация, а потенциалът е много по-голям в други специалности, каза деканът на Стопанския факултет по бизнес администрация на СУ "Св. Климент Охридски".

Според него това, което пречи на един студент да дойде до учи в България, са създадените "понякога излишно големи затруднения за признаване на диплом или за получаване на виза", което важи не само за нашата страна, а за ЕС като цяло. Голяма част от иновациите в САЩ са във връзка с това, че умове от цял свят избираха тази локация за своето академично и бизнес развитие. Ако сега пазарът на Щатите става по-затворен, дали ще можем да привлечем част от тези таланти от други части на света, без, разбира се, да поставяме желязна завеса и да спираме нашите български студенти да отиват навън, тъй като това е един естествен поток на мобилност, коментира ст.н.с. проф. д-р Атанас Георгиев.

Линда Калчър, изпълнителен директор "Стратегически перспективи", се спря на това как зелената сделка може да помогне на индустрията в ЕС и в частност на нашата страна и посочи, че Европа може да се поучи от опита на Китай, Индия или САЩ по отношение на инвестициите и изготвянето на инвестиционни индустриални стратегии и политики и ясното намерение да получи бърза възвращаемост от тези вложения. Тя изтъкна необходимостта от подобряване на достъпа до финансиране, за да имаме нова индустрия.

Александър Рангелов, главен изпълнителен директор на "Интернешънъл пауър съплай" (IPS), заяви по време на форума, че чрез системите за съхранение на електроенергия може да се улесни навлизането на електромобилите, предстоящия от технологична гледна точка проблем по масовото навлизане на дейта центрове за изкуствен интелект, които ще бъдат огромни консуматори на енергия. Към момента доминиращи на пазара на тези технологии са китайските фирми, които произвеждат може би над 90 процента от системите, които се предлагат в световен мащаба, допълни Рангелов и посочи, че компанията е показала, че и в Европа би могло да се създаде производство на този тип технологии, което да бъде конкурентно по отношение първо на технология и второ - по цена. Наскоро пуснахме нашата първа фабрика за производство на такива системи за съхранение на електроенергия в София, която е с годишен капацитет 1,5 ГВт часа и в същото време кандидатствахме по иновационния фонд за следващата ни фабрика в България с капацитет от 10 ГВт часа за такива системи за 150 милиона евро, разказа Рангелов.