На експертен панел от четвъртия ден от форума "Грийн транзишън форум" (Green Transition Forum) вниманието се съсредоточи върху ролята на Черноморския регион в глобалния геополитически и екологичен контекст. Участници от няколко държави и институции обсъдиха необходимостта от съвместни действия за опазване на морските ресурси, адаптация към климатичните промени и устойчиво развитие в региона.
Петдневният форум "Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и иновации в страните от Централна и Източна Европа" се провежда в "София Ивент Център" от понеделник насам. Събитието, което се организира за пети пореден път, е инициатива на "Грийн транзишън форум" и Dir.bg, а Българската телеграфна агенция (БТА) е медиен партньор.
"Само чрез колективни усилия можем да постигнем устойчиво екологично развитие и да опазим наличните морски ресурси", подчерта министърът на околната среда и водите Манол Генов. Според него морската икономика в региона има значителен потенциал за развитие, но все още има какво да се направи в тази посока. Черноморският регион, по думите му, е неразривно свързан с процесите по възстановяване и запазване на морските екосистеми. Министърът подчерта, че често възниква напрежение между инвестиционните намерения и опазването на околната среда. Според него работата с местните общности е от съществено значение. В областта на синята политика и икономика България трябва да се възползва от добрия чуждестранен опит. Страната ни разполага както с потенциал, така и с натрупан опит в тази сфера. "Ние наистина трябва да опазим своя бряг и море", заяви Манол Генов.
Чарлина Вичева, директор на генерална дирекция "Морско дело и рибарство" в Европейската комисия, отбеляза, че въздействието върху океаните се отразява и на държави, които нямат излаз на море. "Всичко, което правим, се връща чрез океана - независимо дали сме край него или не", заяви тя и допълни, че затова темата се превръща в приоритет за Европейската комисия. По думите й океанът вече заема водещо място в европейския дневен ред, а Европейският пакт за океана е резултат от съвместната работа на 22 генерални дирекции в ЕС. Вичева увери, че опазването на морската среда е поставено на най-високо техническо и политическо ниво в рамките на Съюза. Тя допълни, че е важно да се мисли за следващото поколение туристи, които търсят чиста и зелена среда. "Фактът, че разполагаме със зелена енергия, може би ще допринесе за успеха на морския туризъм", коментира Вичева. Тя обърна внимание и на необходимостта от ратифициране на Договора за открито море (Международен договор за защита на биоразнообразието в зоните извън национална юрисдикция), чиято цел е създаването на морски защитени зони в международни води. Документът ще влезе в сила след като бъде ратифициран от 60 държави. Вичева изрази надежда, че това ще се случи до август или септември тази година, защото вече голяма част от страните са го направили.
Румънският държавен секретар в Министерството на околната среда, водите и горите Кристиан Бешени заяви, че мерките за защита на Черно море не могат да се реализират в изолация. Той посочи, че между Румъния и България вече съществува регионална координация. "Замърсяването на морските води, особено с микропластмаса, е глобален проблем, който не признава граници", изтъкна той. Това води до намаляване на биоразнообразието, разрушаване на екосистемите и изчерпване на ресурсите. Според него всяка държава има конкретна роля в постигането на устойчивост. Бешени подчерта и въздействието на сушата върху морските екосистеми като допълнително предизвикателство. Според него е от ключово значение да има достатъчно финансиране за преодоляване на тези проблеми, както и да продължи мониторингът на качеството на водите.
Заместник-министърът на околната среда, урбанизацията и климатичните промени на Турция Фатма Варанк акцентира върху влиянието на климатичните промени върху морските ресурси. В региона на Турция вече се наблюдава повишаване на температурите в моретата, което застрашава морските видове. "Губим биологично разнообразие в много кратки срокове. Турция, както и останалите държави, усеща тези последствия", подчерта тя. Според нея климатичните промени имат не само екологични, но и сериозни икономически последици. "Моретата ни свързват, а тяхното състояние има отражение върху океаните и върху всяка една държава. Екстремните температурни промени са глобално предизвикателство", допълни Варанк.
/ВЙ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
