site.btaБойка Анастасова, председател на сдружение „Български ритми" във Виена: Любовта ми към танците и към културата ни е по-силна от умората

Бойка Анастасова е строителен инженер с дългогодишен опит в ръководство на екипи и инженерни проекти. Председател е на сдружение „Български ритми" във Виена.

„През 1991 г. моят съпруг започна нова работа във Виена и аз го последвах заедно с нашия по-голям син. Понеже бях завършила Немската езикова гимназия в София и след това Университета по архитектура, строителство и геодезия (ВИАС), успях сравнително бързо да си намеря работа като инженер“, разказа тя в интервю пред Светлана Желева и Десислав Паяков за сайта за здраве и култура на българите в Австрия Sanus Et Salvus. 

„Оттогава до днес работя по специалността си - и се гордея с това, защото истински обичам професията си. С времето Виена се превърна за нас във втори дом“, каза още Анастасова. 

Ето и пълния текст на интервюто, предоставено от Светлана Желева и Десислав Паяков за публикуване в БТА: 

Как се случи Вашата реализация тук, беше ли Ви трудно да „пробиете“ в Австрия?

- Аз исках да се реализирам като строителен инженер, това бях учила и това исках да работя. В началото не беше лесно - гледаха ме малко като „извънземна“. По онова време в така нареченото „ниско строителство“ почти нямаше жени с академично образование.

С течение на времето, с много труд и постоянство, успях да се наложа и да намеря своето място. Благодарна съм на съдбата, на колегите си и най-вече на семейството ми – за подкрепата, доверието и шанса, който ми дадоха да следвам пътя си. 

Разкажете ни най-напред за последния си проект, Bank Austria Park във Виена, по който сте работили 9 месеца, наричате го „невероятен“ проект. Защо?

- Бюрото, в което работя, спечели поръчката за проектиране и авторски надзор на Bank Austria Park в 21-ви район на Виена. Аз бях главен координатор на проекта, участвах активно в процеса на проектиране и лично осъществявах авторски надзор.

Този проект е наистина коренно различен от всички проекти, по които съм работила досега. В него участваха множество организации, държавни институции и творци от различни краища на света – всеки със своите виждания и изисквания за реализирането му. Сроковете бяха много кратки, което направи работата едновременно напрегната и изключително интересна – истинско предизвикателство за мен.

В крайна сметка резултатът е налице. Получи се един красив парк – нов зелен оазис на брега на Стария Дунав, нещо различно дори за Виена. Това е комбинация от място за почивка и разходка, съчетано с впечатляващи скулптури на известни творци от различни държави.

Посетителите могат да се разходят по сенчестите алеи сред 150 новозасадени дървета и 3 000 кв. м озеленени площи с храсти и цветя, разположени в парк с обща площ от 28 000 кв. м. Тук са разположени и 14 артистични обекта, скулптури и пейки, които създават уникално визуално и звуково преживяване.

За децата са изградени пясъчни площадки и кът за катерене, а възрастните могат да си отдъхнат край водата на Стария Дунав или да използват пешеходните и велоалеите. А най-хубавото е, че достъпът е свободен и усещането е като да попаднеш в малък свят на чудеса насред Виена.

Това не е просто парк – това е малка приказка, подарък за виенчани и гостите на града. С този проект допринесохме за още по-„зелена" Виена – град, в който природата и културата вървят ръка за ръка и създават по-добро качество на живот за хората.

Кои са обектите, проектите Ви, с които най-много се гордеете? След този успешен проект, върху какво ще работите, нови проекти...

 - Имам повече от 30 години трудов стаж като инженер във Виена. Голяма част от проектите, по които съм работила, се намират в Долна Австрия, където фирмата има филиал, за който отговарям.

Всеки един проект, малък или голям е бил интересен и важен за мен по свой собствен начин. Много ценя и човешката страна на работата – хората в по-малките градове са много сърдечни, приемат ме с топлота и аз се чувствам много добре сред тях.

Откъде идва любовта Ви  към българските хора?

- Честно казано, вече не помня точния момент, но още като дете мечтаех да играя народни танци. Тогава възможностите бяха ограничени и всичко изглеждаше почти недостижимо.

За мое щастие във Виена – столицата на музиката – от 2004 година играя български народни хора заедно с моето второ семейство: момичетата и момчетата от сдружение „Български ритми“. Всеки път, когато сме заедно на сцената или в залата, усещам как културата оживява и радостта се разпространява – магия, която те кара да се усмихваш и да се чувстваш добре.

Мнозина Ви свързват с това, че сте председател на сдружение „Български ритми“ и на танцов състав „Китка“. Труден ли беше този Ваш път през годините?

- От 2008 година съм председател на сдружение „Български ритми" – сдружение с идеална цел, което се стреми да запази красотата и уникалността на българския фолклор в Австрия и други европейски държави и да го предава на бъдещите поколения. Това е моята страст и моят начин да споделям корените си с другите. 

Комбинацията между професията ми като инженер и любовта ми към танците не е лесна. Работният ми ден често надхвърля 9–10 часа, а за репетиции, организация и грижа за хората остават само късните вечерни часове, понякога дори нощите. Умората е реална, но с желание, любов и отдаденост всичко се превръща в магия.

Особено предизвикателно е, защото за всички танците са хоби – хората са заети, имат различни възможности и често отсъстват от репетиции. Но ние винаги се стараем да има място за всички – малки и големи, начинаещи и напреднали.

И тогава идва най-вълшебният момент – когато видя усмивките на момичетата и момчетата в залите или на сцената, когато усетя радостта и енергията им – знам, че всичките усилия си заслужават. Това е истинската ми награда.

Щастлива съм с това, което правя. Да, имам безсънни нощи и често пренебрегвам семейство си, но любовта ми към тези хо́ра, към танците и към културата ни е по-силна от умората. Тук искам да благодаря на моя съпруг – Александър Анатасов, чиято подкрепа и вяра в мен правят всяка стъпка по този път възможна.

Цялото интервю може да прочетете тук.