В рамките на петдневния форум Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и иновации в страните от Централна и Източна Европа, който се провежда в София Ивент Център, се състоя панелна дискусия на тема "Отвъд оцеляването: преосмисляне на устойчивостта в условията на климатични промени". Събитието е инициатива на "Грийн транзишън форум" и Dir.bg, като Българската телеграфна агенция (БТА) е медиен партньор.
Климатът е в криза и изисква спешни действия, посочи Светлана Жекова - международен експерт по политики за околна среда и климат, член на експертния борд на Мисията на ЕС за адаптация към климатичните промени и вицепрезидент на Бюрото на РКООНИК (2024). Тя обясни, че именно заради необходимостта от действия в условията на влошаваща се климатична среда, панелът носи заглавието си. Жекова посочи, че в последните 100 години температурите в различни региони на България са се повишили с между 0,7 и 1,8 градуса по Целзий, което води до по-малко валежи и намалени водни запаси. Последствията вече се усещат - зачестилите наводнения и засушавания се отразяват както върху природата, така и върху икономиката. България губи значителни средства от зимен туризъм поради липса на сняг, подчерта тя.
Д-р Филип Тулкенс, ръководител на отдел в Генерална дирекция "Научни изследвания и иновации" на Европейската комисия, който се включи онлайн, заяви, че има сериозен проблем и адаптацията към климатичните промени трябва да се ускори значително. Според него вече съществуват достъпни и ефективни решения, но е нужно по-бързо мащабиране и прилагане на местно ниво. Ефективното управление, особено от страна на местните власти, е решаващо. Макар че всяка страна взема самостоятелни решения, действията трябва да бъдат координирани на регионално и международно ниво.
Йоанна Масич от Световната банка отбеляза, че финансирането не трябва да е насочено само към адаптация, но и към намаляване на уязвимостта – чрез инвестиции в образование, здравеопазване и достъп до вода. Критично важната инфраструктура трябва да бъде устойчива, посочи тя. Масич подчерта, че устойчивостта носи и икономически ползи. Например, инвестициите в защита от наводнения не само предпазват хората, но и създават икономически възможности. Градовете обаче не са подготвени за все по-високите температури, а инвестициите в това направление са недостатъчни. Според нея е необходимо по-интелигентно и ускорено развитие.
Надежда Бобчева, заместник-кмет на София, заяви, че климатичните предизвикателства вече не са само екологични - те задълбочават и социалното неравенство. Много от решенията не изискват значителни ресурси, а промяна в подхода. Столична община си сътрудничи с научните среди и предприема конкретни мерки - от подбора на устойчиви към горещини растителни видове до разширяване на зелената система чрез нови паркове. Почистването на шахтите е сред най-евтините, но ефективни начини за предотвратяване на наводнения. София има над 60 официално регистрирани реки и още около 20 нерегистрирани, както и 15 язовира. Общината си поставя амбициозни цели: енергийна ефективност на сградите, оптимизация на градския транспорт и внедряване на дигитални технологии, както и по-добро управление на отпадъците.
Ричард Смитърс, директор на Платформата за изпълнение на мисията за адаптация към климатичните промени (MIP4Adapt), отбеляза, че адаптацията към промените в климата отнема време и изисква участие от всички нива на обществото. Според него, ако се предприемат навременни и адекватни действия, ще бъдат избегнати значителни икономически загуби. Успешната адаптация не се изчерпва с технологични иновации - необходима е ангажираност и сътрудничество на всички заинтересовани страни.
/ВЙ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
