site.btaПредложенията на "Демократична България" за промени в предучилищното и училищното образование бяха обсъдени на кръгла маса в парламента

Предложенията на „Демократична България“ за задължителен учебен предмет “Добродетели” и свободно избираем предмет „Религия“ обсъдиха на кръгла маса в парламента представители на държавни институции, на неправителствени организации и депутати. Акцент в дискусията беше и регулацията на родителските кооперативи и детските центрове, в които се обучават деца, които не са намерили място в детски градини и ясли.  

„Трябва да има реформа, която да осигури равния достъп на учениците и качественото образование в страната и да се поправят доста от проблемите, които в момента съществуват в образователната система“, посочи депутатът от "Демократична България" (ДБ) Елисавета Белобрадова при откриването на кръглата маса за представяне и обсъждане на подготвения от ДБ за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Тя посочи, че този законопроект не цели да има някакво състезание кой законопроект е по-добър, а по-скоро да представят своята визия за нещата, които липсват в законопроекта на Министерския съвет (МС) за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование. 

Белобрадова посочи, че предлагат друг подход, в който религията като предмет остава избираем. Подкрепяме предмета „Добродетели“ да бъде задължителен, но го фокусираме върху истинските нужди на българското общество, разясни още тя. Ценностите и добродетелите се учат у дома до голяма степен. В тази връзка, ако училищата ще поемат отговорността да възпитават децата в ценности и добродетели, абсолютно задължително е, родителите да бъдат включени в този процес, настоя депутатът.

Българската система за предучилищно и училищно образование не успява да гарантира качеството на образованието и това е основният проблем, коментира Георги Няголов, експерт по образование от „Да, България“ и преподавател по английска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В проекта на Министерството на образованието и науката изобщо не става дума за гарантиране на качеството, а този проблем някак си се заобикаля, посочи той.  

Надявам се внесеният от Министерство на образованието и науката законопроект за промени в Закона за училищното и предучилищното образование да отвори конструктивен диалог и измененията, които бъдат направени, да бъдат за доброто на българските деца, за качественото образование и тяхното развитие, заяви заместник-министърът на образованието и науката Емилия Лазарова. Според нея предложеният от ДБ законопроект се отличава концептуално в някои моменти, например включване на така наречените допълващи услуги за образование и грижа в ранна детска възраст в системата на предучилищното и училищно образование. Наред с участниците и институциите, без да е определен статутът им, от мотивите става ясно, че това са детски центрове, родителски кооперативи, групи майка-дете, както и необосновано разширяване на кръга на участниците в образователния процес, отбеляза Лазарова. Необосновано се разширяват участниците в комисиите за конкурс на директори, каза още заместник-министърът. 

С промени в наредби Министерството на здравеопазването (МЗ) цели всички обекти, в които се отглеждат и образоват деца, да се прилагат едни и същи изисквания независимо кой ги е създал. Това обясни Илия Тасев, директор на дирекция "Опазване на общественото здраве, здравен контрол и права на пациентите“ към Министерството на здравеопазването. Той посочи, че извеждането на една категория обекти, в която контролът да се осъществява само от страна на общината, е неработещ инструмент, тъй като опазването на здравето е основен приоритет на политиката на МЗ. Здравните изискванията към обекти, в които се отглеждат деца, са изключително важни, отбеляза той.

Надявам се, че с последните промени, които ще бъдат факт много скоро, след като излезе и наредбата за детските градини, на територията на България ще могат всички тези услуги, които са предвидени в законопроекта, да носят наименованието „детска градина“ или „детска ясла“ и спрямо тях да се прилагат едни и същи изисквания независимо от формата кой ги е създал, каза Илия Тасев. Ако направим една отстъпка дори, означава, че всички детски градини ще бъдат регистрирани като детски центрове, заради занижените здравни изисквания, заяви представителят на МЗ.

От Столичната община предложиха поне да се даде възможност на общините да регистрират родителските кооперативи и детските центрове, за да знаят с колко допълващи услуги разполагат и колко деца се обучават в тях. Много се надяваме допълващите услуги да намерят своето място, без значение в кой закон и наредба, защото тези услуги съществуват, каза Десислава Желязкова, директор на дирекция „Образование“ в Столичната община. Такива услуги има не само в София, а и във Варна, в Пловдив и Бургас, и те трябва да се появят някъде, посочи тя.

Тя посочи, че от Столичната община са предложили въвеждане на такси за посещение на детските ясли и градини за периода на неучебно време, по преценка на общинските съвети. По думите й това би дало една по-голяма сигурност на работещите в детските градини и би засилило ангажимента на родителите, след като са заявили, че ще заведат децата си, наистина да го направят, обясни Желязкова.

Цвета Брестничка от Асоциация „Родители“ заяви, че категорично подкрепят предложението религията да остане като избираем предмет. Според нас това избягва огромният риск от разделение, конфликти, дискриминация, посочи тя. По отношение на темата за яслите и детските градини, Брестничка призова за намирането на диференциран подход към разпознаването на допълващите услуги. Някаква част от тези услуги всъщност предоставят изключително високо качество, някаква част от тях обаче не и, ако те не бъдат лицензирани и не бъдат под шапката на някакви критерии, всъщност не можем да гарантираме здравето на децата, коментира тя.  

По време на дискусията Тодор Джонев от Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) възрази срещу предложенията на ДБ за разширяване на кръга на комисията, която да избира директори в системата на образованието, с превес - тежестта на гласовете на представители на родителите и обществените съвети. Според него с тази промяна потенциално всяко едно училище ще бъде подложено на един по-демократичен, но и по-анархичен принцип, по който да се самоуправлява.