Няма опитен търсач в интернет, който да може да се сравни с опита на библиотекаря, чиято работа е не просто да открива материали, а и да преценява достоверността им, каза днес за БТА преподавателят в Софийския университет доц. Милена Добрева. Тя бе лектор на семинар, проведен по проекта на Регионалната библиотека във Варна „Анализ на потребителското търсене – нов подход към библиотеката чрез дигитален маркетинг, създаване на онлайн съдържание и управление на събития“ по програма „Творческо развитие“, финансирана от Национален фонд „Култура”. Във форума участват специалисти от 12 библиотеки в страната.
Като проблем доц. Добрева посочи това, че в културните институции у нас технологиите навлизат с известно забавяне. Един от основните фактори за това е липсата на достатъчно финансиране. Освен това, културните институции – библиотеки, музеи, архиви, полагат геройски усилия и влагат много собствена инициатива, защото координацията на държавно равнище не е на достатъчно добро ниво, допълни експертът. По думите й не винаги е ясно как трябва да се подхожда при дигитализация на културно наследство, кой какви задължения има, как да се споделя полезен опит. Докато няма достатъчно силна методическа помощ, яснота в областта на стратегическото мислене и координирането на усилията, всичко това ще е проблем, обясни Добрева. И допълни, че проекти като този на Варненската библиотека са много ценни, защото помагат на специалистите в сектора да повишат квалификацията си.
В областта на дигиталното културно наследство се получава смесване – когато човек се интересува от една тема, той не гледа материали само от една институция, разказа още Добрева. По думите й това е причината в момента, на ниво ЕК, да се работи по създаването на пространство данни в областта на културното наследство, което да позволява множество институции да захранват с информация търсенето на потребителите. Всъщност, по обединяването на ресурсите се работи от години, пример в това отношение е порталът „Европеана“, който позволява да се търси сред близо 60 милиона обекта от цяла Европа, допълни експертът. По думите й сега, с новите усилия на ЕК, се минава на друга плоскост – не да се обединява, а по-скоро интелигентно да се събира информация от различните хранилища данни. Добрева разказа още, че в тази връзка Институтът „Големи данни в полза на интелигентно общество“ (GATE) към Софийския университет през март започва проект за изграждане на нова катедра, която ще изследва точно тези въпроси – какви модели и протоколи, какви потребности на потребителите ще посреща това ново пространство от данни. Тя уточни, че академичната общност ще се занимава с нерешени изследователски въпроси. Като пример за такъв тя посочи разрешаването на проблемите около правата, при положение че се смесват източници от няколко институции.
/ХТ/
news.modal.text
