site.btaБългария винаги е била част от общото европейско културно пространство със свободни хора, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Това събитие в Берлин е знак, че България винаги е била част от общото европейско културно пространство със свободни хора, а българите и германците сме свързани от обща културна традиция, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев. Той бе сред специалните гости в Българския културен институт (БКИ) в Берлин, където на 8 декември бяха отбелязани 90-годишнините от рождението на Кристо и съпругата му Жан-Клод, както и 30 години от опаковането на Райхстага по проект на двамата творци.

В съвместната инициатива на БКИ, БТА и Националната художествена галерия (НХГ) бе представен немскоезичният превод на сп. ЛИК „Кристо и Жан-Клод на 90 във вечността“ и изложбата на НХГ „Опакованият Райхстаг, Берлин (1971-1995)“. Сред специалните гости на събитието бяха също министърът на културата на Република България Мариан Бачев и директорът на НХГ Анелия Николаева.

Сред присъстващите бе и посланикът на България в Берлин Григор Порожанов. Присъстваха също Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний и отец Юлиян Ангелов, председател на православния храм „Св. Цар Борис Покръстител“ в Берлин. В публиката бе и председателят на Германо-българския форум Фолкер Бересхайм.

На събитието в БКИ присъстваха повече от сто гости – предимно германци, както и представители на българската общност в Берлин, сред които хореографът Елеонора Александрова, джаз музикантът Владимир Кърпаров, художниците Весела Григориева и Иван Костолов, писателят Весо Портарски, журналистът от „Дойче веле“ Маринела Липчева, председателят на Съюза на композиторите Ценко Минкин и други.

По думите на генералния директор на БТА доказателство, че България винаги е била част от общото европейско културно пространство със свободни хора, са както българинът Кристо и спътницата му Жан-Клод, на чиято обща 90-а годишнина от рождението е посветен броя на списание ЛИК, излязъл и на немски език заради 30 години от опаковането на Райхстага в Берлин, така и историята на самото списание, от чийто първи брой се отбелязват 60 години също през 2025 г. „Този брой излиза и на френски език в памет на 40 години от опаковането на „Пон Ньоф“ („Новият мост“) Париж, както и на английски заради 20 години от инсталацията „Портите“ в Ню Йорк“, посочи Кирил Вълчев. Той подчерта, че чрез медии като ЛИК се осъществява още по-голяма мисия от моментното представяне на културата днес – пази се паметта за нея утре. 

Според него си струва да се отбележи значението на събития като това в Берлин, в които българите представят как пазят паметта за своите именити сънародници. Кирил Вълчев изрази специални благодарности за домакинството на Българския културен институт в Берлин към Министерството на културата и на ръководителя на БКИ Борислав Петранов, на Българското посолство и на посланик Григор Порожанов. Генералният директор на БТА допълни, че усилията за отбелязването от България на Кристо могат да продължат и в рамките на две инициативи на Агенцията. 

„Едната е „Българските места по света“ за поставяне на паметни знаци за бележити българи на места извън България, където са живели и работили. Досега БТА е поставила паметни плочи на Алеко Константинов в Одеса, Украйна, на братя Любомир и Атанас Далчеви в Солун, Гърция, и на Любен Каравелов в Белград, Сърбия. С българския посланик в Германия работим за поставянето на паметна плоча на Иван Богоров в Лайпциг по повод 180 години от издаването от него там на първия български вестник „Български орел“ на 20 април 1846 г.“, посочи Кирил Вълчев

По думите му трябва да се помисли за подходящ паметен знак и за Кристо в Берлин. „Да бъде наречен площад или улица на негово име, както нарекоха площад до Пон Ньоф в Париж, или плоча на Райхстага. Защото благодарение на Кристо тук също е едно от „българските места по света“, подчерта той. 

Вълчев припомни, че БТА е част от съвместна инициатива с Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) „14 века България в Европа“ за отбелязването на знаменателни годишнини в българската история със значение изобщо за общата европейска история през годините до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването на първото българско държавно образувание на европейска територия – Стара Велика България през 632 г. на хан Кубрат в днешните украински земи. „Част от нея след 5 години трябва да бъдат и годишнините тогава от рождението на Кристо и Жан-Клод и опаковането на Райхстага, защото те са бележити свидетелства за България в Европа“, подчерта генералният директор на БТА. 

„По повод своите творби като опакованите Понт Ньоф в Париж или Райхстага в Берлин Кристо казва, че е необходима много по-голяма смелост да създаваш неща, които да изчезнат, отколкото да създаваш неща, които ще останат. Но благодарение на медиите се запазва паметта за утре не само за изкуство като на Кристо и Жан Клод, което е краткотрайно, но и за нематериалното наследство на човечеството“, каза още Вълчев.

По думите му тази памет ни позволява да видим, че дори във времена на тоталитарни управления, разделение и изолация, българският народ е създавал свободни хора. „Значението на това би трябвало да се разбира най-добре в Германия, преминала и през фашизма, и през комунизма и най-вече да се разбира точно в Берлин, който е бил разделен от физическа стена“, каза генералният директор на БТА. 

Той припомни, че Кристо не само е роден в българския град Габрово преди 90 години, на 13 юни 1935 г., но е и възпитан, и образован в България. „Приятелите на баща му Владимир и майка му Цвета, която е секретарка в Художествената академия, са художници, скулптури, писатели и артисти, които им гостуват в Габрово, а когато започват бомбардировките над София през Втората световна война тя кани много от тях да живеят в дома им. През детството си в България прави с приятелите си семеен театър и самиздат списание „Български театър“, ходи в кръжок по рисуване и взима уроци по живопис и скулптура“, разказа Кирил Вълчев. Той припомни, че Христо Явашев завършва средното си образование в Пловдив, след като семейството напуска Габрово, тъй като през 1947 г. комунистическата власт национализира семейния дом и текстилната фабрика на баща му, който е обвинен, че е „саботьор“, унищожил социалистическа продукция, осъден е и изпратен в затвор, освободен е през 1950 г. 

„От 1952 г. следва в Художествената академия (тогава Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“) в София, откъдето емигрира през 1956 г. първо в Прага, после в Женева и от 1958 г. в Париж, където среща родената в един и същи ден с него Жан-Клод, с която започват да творят заедно“, разказа още генералният директор на БТА. „Парадоксално, срещата на свободния дух в семейството му със задушаващите ограничения в комунистическото общество дават на младия българин възпитание и образование, с което да излезе извън рамките не само в живота си, но и в изкуството“, коментира Вълчев. 

Той посочи, че от броя на ЛИК научаваме, че архивите на БТА не пазят много вести за Кристо след напускането на България. „Има новини само от две години и то в поверителните бюлетини, в които е наричан Христо – от 1968 г. за изложба и с негови творби в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк и от 1985 г. две дописки за опаковането на Пон Ньоф в Париж“, каза генералният директор на БТА. По думите му след края на комунизма в архивите на Агенцията вече има много новини, символ на признанието за Кристо от неговата родина като се започне от 1991 г. със статуята за чадърите в Япония и САЩ в списание „Паралели“ под заглавие „Кристо – един съвременен Дон Кихот“. 

„За опаковането на Райхстага през 1993 г. в кореспонденция за БТА от Берлин Борислав Костурков пише: „Едва ли напоследък в Германия толкова често се е споменавало името на България, както при продължилите тук повече от година разгорещени дебати. И днес при дебатите в Бундестага (предавани пряко по някои телевизионни канали) ораторите изтъкват: „българинът Кристо“, „българско-американският творец“ и т.н.“, припомни Кирил Вълчев. Той допълни, че многото дебати тук дали е уместно да се прави такава инсталация, в центъра на която е една пропита със символика сграда, също са пример, че и свободните общества има ограничения в мисленето, с които трябва да се преборят свободните хора. „Но след като пет милиона души се стичат да видят инсталацията в Берлин през 1995 г. след близо 24-годишна работа по проекта, Райхстагът не само е обновен под ръководството на световноизвестния архитект Норман Фостър и се сдобива с прочутия си стъклен купол, но и от 1999 г. в него се настаняват германските депутати“, каза още генералният директор на БТА. 

По думите му Кристо може да даде на съвременния българин самочувствието, че може да бъде успешен и успехът му може да го направи световноизвестен. „Впрочем, ако Габрово е възможно да стане културна столица на Европа, най-силният аргумент за това ни било, че е родният град на Кристо“, посочи Кирил Вълчев. 

Генералният директор на БТА припомни и моменти от историята на списание ЛИК, чийто първи брой излиза на 8 януари 1965 г. Той разказа, че възроденото през 2022 г. след десетилетие прекъсване издание на БТА вече е с тематичен профил и е базирано на архива на Агенцията, като представя акценти от новините, излизали в бюлетините и емисиите на агенцията вече 127 години след първия бюлетин през 1898 г., за определена личност, събитие или тема от културния и обществения живот в страната. 

„Някои от броевете на ЛИК излизат вече и на чужди езици, като броят за Кристо и Жан-Клод е първият и на немски език с подкрепата на Министерството на културата, ЛИДЛ и „Кяшиф“ ЕООД. С помощта на Министерството на културата и други фирми в България броят излиза и на френски и английски език“, посочи Кирил Вълчев. По думите му „проговарянето“ на списание ЛИК и на чужди езици е възможност България свободно да показва лика на своята култура – включително чрез представяния на самото списание като това в Берлин. „Защото наименованието на списанието, издавано от националната информационна агенция на България, идва едновременно от първите букви на думите „литература”, „изкуство” и „култура” и има самостоятелното значение на думата за лице“, посочи още той.  

Издаването на списание ЛИК на немски език се осъществява с подкрепата на Министерството на културата, ЛИДЛ и „Кяшиф“ ЕООД.

От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Немскоезичният брой на тема „Кристо и Жан-Клод на 90 във вечността“ можете да откриете на следния линк  – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/67.