Мухтерем Евджил беше намушкана до смърт от отчуждения си съпруг на работното ѝ място в Истанбул, където той многократно я е тормозил в нарушение на ограничителна заповед. Ден преди това той е бил задържан от властите за нарушаване на заповедта, но по-късно освободен след разпит.
Повече от десетилетие след този случай сестра ѝ мисли, че Евджил все още е щяла да бъде жива, ако властите бяха наложили закони за защита на жените и го бяха вкарали в затвора.
„Докато не бъде раздадена справедливост и мъжете винаги са поставени на преден план, жените в тази страна вечно ще плачат“, каза Джидем Кузей.
Убийството на Мухтерем през 2013 г. се превърна в обединителен призив за повече защита за жените в Турция, но активисти казват, че страната е постигнала слаб напредък в предотвратяването на убийствата на жени. Те посочват, че законите за защита на жените не се прилагат достатъчно и насилниците не се преследват.
Най-малко 403 жени са били убити в Турция миналата година, повечето от тях от настоящи или бивши съпрузи или други близки до тях мъже, според платформата „Ще спрем убийствата на жени“ (We Will Stop Femicides Platform), група, която проследява убийства, свързани с пола, и предоставя подкрепа на жертвите на насилие.
Досега тази година в Турция са били убити 71 жени, включително седем на 27 февруари – най-големият известен брой подобни убийства в страната за един ден.
Генералният секретар на платформата „Ще спрем убийствата на жени“ Фидан Атаселим обяснява убийствата с дълбоко патриархалните традиции на предимно мюсюлманската държава и на по-големия брой жени, желаещи да напуснат проблемни връзки. Други искат да работят извън дома си.
"Жените в Турция искат да живеят по-свободно и по-равноправно. Жените са се променили и са напреднали много в положителен смисъл", каза Атаселим. „Мъжете не могат да приемат това и насилствено се опитват да потиснат напредъка на жените".
Турция беше първата страна, която подписа и ратифицира през 2011 г. европейски договор за предотвратяване на насилието срещу жени, известен като Истанбулската конвенция. Но президентът Реджеп Тайип Ердоган оттегли Турция от него 10 години по-късно, което предизвика протести.
Решението на президента дойде след натиск от ислямски групи и някои длъжностни лица от ориентираната към исляма партия на Ердоган, отбелязва АП. Те твърдяха, че договорът е в противоречие с консервативните ценности, ерозира традиционната семейна единица и насърчава разводите.
Ердоган казва, че вярва, че мъжете и жените не са били биологично създадени като равни и че приоритетът на жената трябва да бъде нейното семейство и майчинство.
Президентът настоява, че Турция не се нуждае от Истанбулската конвенция и се е зарекъл "постоянно да вдига летвата" в предотвратяването на насилието срещу жени. Миналата година неговото правителство подсили законодателството, превръщайки дебненето в престъпление, наказуемо с до две години затвор.
Махинур Йоздемир Гьокташ, министър по въпросите на семейството и социалните дейности, казва, че е превърнала защитата на жените в приоритет и лично следи съдебните процеси.
"Дори потърпевшите да са се отказали от жалбите си, ние продължаваме да ги следим“, каза тя. "Всеки случай е твърде важен за нас", заяви тя.
Атаселим заяви, че Истанбулската конвенция е допълнителен слой на защита за жените и настоява за връщане към договора. Нейната група също така призовава за създаване на гореща телефонна линия за жени, изправени пред насилие, и за отваряне на повече приюти за жени, заявявайки, че сегашният брой далеч не отговаря на търсенето. Най-вече съществуващите мерки трябва да бъдат адекватно прилагани, каза Атаселим.
Активистите твърдят, че съдилищата са снизходителни към мъже насилници, които твърдят, че са били провокирани, изразяват разкаяние или показват добро поведение по време на съдебни процеси. Активисти казват, че ограничителните заповеди често са твърде кратки и тези, които ги нарушават, не се задържат, което излага жените на риск.
"Вярваме, че всеки от случаите на убийство на жени е предотвратима смърт“, заяви Атаселим.
Всяка година жени активистки в Турция излизат по улиците на Международния ден на жената на 8 март и на Международния ден за елиминиране на насилието срещу жени на 25 ноември, настоявайки за по-голяма защита на жените и връщане на Турция към договора.
Турските власти редовно забраняват подобни митинги от съображения за сигурност и запазване на обществения ред. Демонстрантите често носят плакати, които гласят: "Не искам да умра" - последните думи, произнесени от Емине Булут, която почина в кафене в Къръккале в Централна Турция, след като съпругът й преряза гърлото пред очите на 10-годишната й дъщеря. Смъртта й през 2019 г. шокира страната.
Евджил, убита в салона, в който работела като маникюристка, търпи физически и психически тормоз, след като на 18 години бяга, за да се омъжи за съпруга си, който в момента излежава доживотна присъда в затвора, казва сестра й Кузей. Евджил решила да го напусне след 13 години брак. Кузей описва сестра си като мила жена, която "се усмихваше, дори когато плачеше вътрешно“.
Властите кръстиха парк в Истанбул в памет на Евджил. "Надявам се дъщерите ни да не преживеят това, което ние преживяхме и справедливостта да дойде в тази страна“, заяви Кузей.
Превод от АП: Магдалена Димитрова, Светла Митева
/МД/
news.modal.text
