site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 24 август в историята

24 август 2023 г., четвъртък, 34-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Евтих. Св. Георги Лимниот. Св. мчк Татион. Св. Козма Етолийски.
   

По света се отбелязва:

Националният празник на Украйна. Ден на независимостта (1991).

На този ден в България:

1875 - В Букурещ, Румъния, е свикано Общо комитетско събрание, организирано от Христо Ботев, Стефан Стамболов и Иван Драсов, на което е учреден "Български революционен комитет - 1875", който трябва да подготви "всенародно въстание в Българско". В комитета са избрани Христо Ботев, Иван Драсов, Драгой Шопов, Димитър Ценович и Христо Чобанов. На 28 срещу 29 септември 1875 г. при обявяване на въстанието в Стара Загора от града излизат само няколко души начело с Георги Икономов. Дошлите от селата малко въстаници не успяват да се свържат с ръководителите от града. Част от тях образуват малка чета, водена от Руси Обруклията. След престрелка с башибозук при с. Елхово, Старозагорско, четата е разпръсната. Най-значителни са въстаническите действия в Старозагорско, поради което въстанието е известно като Старозагорско въстание. След провала на опита за въстание на 12 октомври 1875 г. Христо Ботев подава писмено заявление, че напуска комитета. Димитър Ценович и Драгой Шопов също го напускат, а останалите членове  организират общо събрание на 13 октомври 1875 г., на което участниците решават, че неуспехът на въстанието се дължи на липсата на войводи. Взето е решение да започне подготовката за ново въстание в България през пролетта на 1876 г. "Българският революционен комитет - 1875" се саморазпада.

1900 - Излиза в София бр. 1 на  в. "Вечерна поща" - вестник за политика, литература, икономия и индустрия. Последният брой на вестника излиза през март 1914 г.

1915 - В София е подписана Българо-турска конвенция между България и Османската империя, която коригира Цариградския договор (1913) за по-нататъшно уреждане териториалните въпроси между двете страни. Цариградският договор е сключен на 16 септември 1913 г. между Царство България и Османската империя и урежда въпроса за границата в Тракия след намесата на Османската империя в Междусъюзническата война. Българо-турска конвенция от 1915 г. допълва териториалните клаузи на договора. България получава територия от 2 587,641 кв. км по десния бряг на река Марица.

1945 - България възстановява дипломатическите си отношения с Полша, установени на 30 декември 1918 г. на ниво легации и прекъснати на 4 март 1941 г. На 1 юни 1948 г. са издигнати в ранг на посолства.

1954 - България установява дипломатически отношения със Сирия на ниво легации. След обединяването на Египет и Сирия (1 февруари 1958), дипломатическите отношения са продължени от 12 август 1958 г. с Обединената арабска република (ОАР). След разпадането на ОАР (1961), на 8 октомври 1961 г. българският печат публикува съобщение за признаването от България на Сирийската арабска република и за постигнатото споразумение между двете страни да възстановят дипломатическите си отношения с ранг на посолства.

1969 - Официално е открит курортният комплекс "Албена" от  първия председател на Комитета по туризъм арх. Петко Тодоров. Курортът е разположен в залив на 30 км от гр. Варна, в близост до резервата "Балтата" - лонгозна гора край р. Батова. Плажната ивица на курорта е с дължина 3 км и ширина 50-60 м. През 1966 г. главният проектант на курорта арх. Николай Ненов избира залива, където да бъде построен. На 28 март 1968 г. Министерският съвет издава разпореждане 109 за построяване на нов курортен комплекс край град Балчик. Строителството на курорта започва през 1968 г., като ръководител на проектантския колектив е арх. Николай Ненов. Курортният комплекс "Албена" е първият в България, изграден по индустриален начин, като хотелите, ресторантите и магазините са включени в оригинални архитектурни композиции. Наречен е на името на героинята от едноименното произведение на писателя Йордан Йовков - Албена. През първия туристически сезон курортът "Албена" посреща 8600 летовници и записва 103 888 нощувки.

1974 - България установява дипломатически отношения с Палестина с откриването на представителство на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) в София. На 8 декември 1988 г. представителството на ООП се издига в дипломатическо представителство (с ранг на посолство). С Решение 854 от 21 декември 2007 г. Министерският съвет дава съгласие за откриване на посолство на България в гр. Рамала, с официално наименование "Дипломатическо представителство на Република България при Палестинската власт". Представителството е открито на 26 март 2008 г.

2007 - В Ямбол официално е открит новият текстилен завод "Едуардо Миролио" АД. Проектът е 1-и клас инвеститор: "Нова фабрика за предене и пречиствателна станция", и е на стойност 73,7 млн. лв.

2008 - Официално е открит Паметник на опълченците в градинката  зад Централния военен клуб в София. Паметникът, дело на скулптора Николай Савов, е бронзово копие на фигурата на опълченеца от картината на Ярослав Вешин "Самарското знаме". На постамента с форма на кръста за храброст са поставени четири барелефа. Три от тях са направени по известните картини  "Битката за Орлово гнездо", "Освещаването на Самарското знаме" и "Качването на Балкана". Четвъртият барелеф е карта на Балканския полуостров с пътя на опълченските ни дружини през Руско-турската освободителна война (1877-1878). Зад него са вградени 12 капсули с имената на 12-те хиляди опълченци, участвали във войната, урна с пръст от местата на битките, кутия с послание към бъдните поколения и списък на дарителите. Монументът е изграден по инициатива на фондация "Героите на България".

2012 - Военнослужещи от Българската армия се включват в гасенето на пожар в Рила, като в продължение на повече от шест часа два вертолета "Ми-17" от военновъздушните сили извършват 28 полета и хвърлят 80 тона вода над района на пожар, избухнал на 23 август 2012 г., в местността Бели бор - Рилска Света обител в Националния парк "Рила", община Рила. Общата площ на пожара е 1500 декара, от които 150 декара са борова гора. Пожарът бушува на височина над 2000 метра на терен с 45-градусов наклон при тежки условия.

2013 - Екип от археолози открива монета на Терес II при разкопките на Памук могила край пловдивското село Брестовица. Според учените монетата е на около 2 400 години и е първата, открита в тракийските земи на Одриското царство.

2015 - Министър-председателят Бойко Борисов пристига на двудневно официално посещение в Ашхабад, Туркменистан. Това е първото посещение на български министър-председател в страната. В състава на българската делегация са включени министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и посланикът на България в Азербайджан и Туркменистан Мая Христова. Министър-председателят Бойко Борисов има среща с президента на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов.

2016 - С указ 291 президентът Росен Плевнелиев удостоява с орден "Стара планина" първа степен посланика на Русия в България Юрий Исаков за изключително големите му заслуги за развитието на българо-руските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната.

2019 - Международната агенция за кредитен рейтинг "Фич" потвърждава дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута BBB, като перспективата остава положителна. Агенцията отбелязва също, че България се характеризира със стабилни показатели на външните финанси и очаква страната да продължи да реализира излишъци по текущата сметка, равняващи се на средно 3,3 на сто от БВП в периода 2019-2021 г.

2021 - Специализиран екип под ръководството на кап. Димитър Чернев от 31-и механизиран батальон в  Хасково от състава на Втора Тунджанска механизирана бригада унищожава 100 мм силно корозирала авиобомба без маркировка, открита в коритото на река Арда, под моста за село Русалско, община Ардино. 

На този ден по света:

79 - На Апенинския полуостров изригва вулканът Везувий, който напълно разрушава градовете Помпей, Херкулан и Стабий. Помпей е включен в Списъка  на световното културно наследство на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Вулканът Везувий се извисява на височина 1277 м близо до Неаполитанският залив в Италия. Той е единственият активен вулкан в Европа. Кратерът му е с дълбочина 216 м и обиколка 1400 м. Диаметърът на основата му е повече от 3 км. 

1572 - Вартоломеевата нощ във Франция. В нощта на 23 август срещу 24 август (празника на Св. Вартоломей)  на хугеноти от католици по нареждане на кралица Катерина Медичи и херцозите Гизи  е извършено масово клане на хугеноти от католици.  Избити са 50 000 хугеноти - привърженици на калвинското протестантство във Франция през 16-17 в.  Религиозните войни във Франция между католици и протестанти (калвинисти, хугеноти) избухват в резултат на разпространението на калвинизма и стремежите на френския крал и католическия клир да се противопоставят на новото, утвърждаващо се във Франция, религиозно течение. Калвинистите са ръководени от Бурбонските принцове (наварският крал Антоан, Анри III Наварски, принц Луи I Конде). Начело на католиците стоят херцозите Гизи. Първите три войни (1562-1563; 1567-1568; 1568-1570) завършват с успех за хугенотите, като те извличат определени привилегии от това впоследствие.

1787 - Начало на Руско-турската война (1787-1791). Войната завършва на 9 януари 1792 г. с подписването в Яш, Румъния, на мирен договор между Русия и Турция, с който се потвърждава присъединяването на Крим и Кубан към Русия и се установява граница между Русия и Турция по р. Днестър.

1924 - Основан "Монако" - Монако, футболен клуб на Княжество Монако.
Футболният клуб е създаден на 1 август 1919 г. Пет години по-късно на 24 август 1924 г. е създадена Спортна асоциация на Монако и тази дата се отбелязва като дата на създаване на футболния клуб "Монако".

1949 - Влиза в сила Северноатлантическият договор, с който се създава НАТО - Организацията на северноатлантическия договор, подписан във Вашингтон, САЩ, на 4 април 1949 г., от 12 държави: Белгия, Великобритания, Дания, Исландия, Италия, Канада, Люксембург, Норвегия, Португалия, Франция, Холандия и САЩ. Ратификационните документи за  присъединяването на България към организацията са приети на 29 март 2004 г. във Вашингтон, САЩ, на официална церемония. Към м. август 2015 г. в организацията членуват 28 страни.
1968 - В атола Муруроа в Тихия океан Франция извършва първи опит с водородна бомба, известен с кодовото име "Операция Канопус". Бомбата е прикрепена към балон, пълен с водород, и е взривена в 18,30 ч. по Гринуич на височина от около 2,5 км над морското равнище. Мощността на експлозията е около 2,6 мегатона тротилов еквивалент.

1991 -  Михаил Горбачов подава оставка от поста генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС).
Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на КПСС на 11 март 1985 г. От 15 март 1990 г. той е и президент на СССР. На 24 август 1991 г. на сесия на Върховния съвет на РСФСР обявява, че се оттегля от поста генерален секретар на КПСС и внася предложение за саморазпускането й. На 25 август 1991 г. президентът на РСФСР Борис Елцин издава указ за национализацията на цялото имущество на партията и на 29 август 1991 г. Върховният съвет на РСФСР приема решение за временно преустановяване дейността на КПСС.

1991 - Провъзгласена е независимостта на Украйна от Върховния съвет (парламента). Утвърдена е с проведения на 1 декември 1991 г. референдум.

2001 - Кралят на Швеция Карл Шестнайсети Густав открива в центъра на Стокхолм паметник на шведския дипломат Раул Валенберг, който по време на Втората световна война (1939-1945) спасява от нацистите десетки хиляди евреи.

2005 - Холандските военни обявяват, че за първи път в историята на въоръжените сили жена е назначена за генерал. Полковник Леане ван ден Хук е повишена до бригаден генерал от министъра на отбраната Кес ван дер Кнап. Тя започва работа като началник на личен състав от 1 ноември 2005 г.

2005 - В декларация правителството на Чехия признава заслугите на судетските немци в борбата срещу нацизма при окупирането на Чехословакия във Втората световна война (1939-1945) и се извинява за тормоза, на който са подложени след 1945 г. Правителството изразява дълбоката си признателност на всички граждани от германски произход, които остават верни на Чехословакия по време на войната, вземат активно участие в освобождаването й или са пострадали от нацисткия ужас. Имотите на судетските немци не са върнати.

2007 - В столицата на Черна гора Подгорица на сянка е измерена температура на въздуха от 44,2 градуса по Целзий - най-високата температура, измервана някога в страната.

2009 - Венецуелката Стефания Фернандес е избрана за "Мис Вселена" за 2009 г. Тя е 58-ата носителка на престижната награда и петата "Мис Венецуела", притежателка на приза.

2013 - Жител на кантона Вале в Швейцария печели 93,6 млн. евро (115,5 млн. швейцарски франка) от лотарията "Евромилиони". До момента това е най-голямата сума, получавана от играч в Швейцария.

2014 - В  района на Сан Франциско, щата Калифорния в САЩ е регистрирано земетресение с магнитуд 6 по скалата на Рихтер. Това е най-силното земетресение в района за последните 25 години. Епицентърът му е на 9 км югозападно от гр. Напа. Дълбочината на труса е 10,8 км. По данни на местните власти са нанесени щети на много сгради, прекъснато е електроподаването  в над 50 000 жилища. Земетресението е последвано от 30 вторични труса с магнитуд 3,6.

2015 - В окръг Чахар Дара, провинция Кундуз, Афганистан, е нанесен удар от на американски безпилотен самолет, при който са убити Гулам Хазрат, известен като Абу Худайфа - водач на радикалната групировка "Джундаллах", заедно със заместник-командира му и трима бойци.  Групировката е филиал на "Ислямското движение на Узбекистан" в Афганистан. Окръг Чахар Дара е бастион на талибанските сили през последните години, особено на техните узбекски и чеченски бойци.

2016 - В Трени, Италия, е регистрирано земетресение с магнитуд 6,3  по скалата на Рихтер. Загиват 290 души, 387 са ранени. Епицентърът на земетресението, нанесло щети на сгради и предизвикало спирания на тока, е край град Риети. Силни трусове са усетени и в Рим, намиращ се на около 170 км от епицентъра, последвани от няколко вторични труса.

2017 - КНДР отваря врати за руски туристи, като издава лиценз на първата туроператорска агенция в Москва. Руската туроператорска агенция NKOREAN.RU, лицензирана от севернокорейското правителство, предлага организирани екскурзии за групи до 10 души или за самостоятелни туристи, "за да им покаже многоликия живот на тази най-затворена страна". Гостите на КНДР задължително ще бъдат проверявани, преди да отпътуват и ще бъдат придружавани през цялото време от гид, който ще следи "за адекватно поведение на туристите и ще гарантира сигурността им". Забранено е да се правят снимки на стратегически и военни съоръжения, а продължителни разговори с местни хора не се препоръчват".

2019 - Информационната агенция "Йонхап" на Република Корея, позовавайки се на заключения в Обединения комитет на началник-щабовете в Сеул съобщава, че Корейската народнодемократична република е изстреляла две ракети в морето край източния си бряг. Ракетите са били изстреляни от района Сондок в провинция Южен Хамгьон и са прелетели около 380 км при максимална височина от 97 км. По данни на Министерството на отбраната на Япония са изстреляни балистични ракети с малък обсег, които не са достигнали японските териториални води и изключителната икономическа зона на страната в Японско море.

2021 - Роботът "Робитъл", който тежи колкото три зрънца ориз, е признат от Книгата на рекордите на Гинес за най-малкия пълзящ робот в света. Създател на робота, който прилича на бръмбър и тежи 88 милиграма, е Нестор Перес-Арансибия от Вашингтонския университет в САЩ. Роботът се захранва с етанол и вместо с електроника се задвижва с въздушния поток и пневматика. Той е голям колкото бръмбар и може да се изкачва по наклон, да се движи по различни повърхности, да пренася тегло 2,6 пъти колкото неговото. Целта на Нестор Перес-Арансибия е да използва роботи, които имитират способностите на природни създания, за решаване на инженерни проблеми.
 
Родени на този ден българи:

Кръстьо Пишурка, български учител, книжовник и театрален деец (1823-1875).
Учител във Враца през 1847 г. и Лом от 1848 г. до 1856 г. В Лом на 23 април 1856 г. основава едно от първите български читалища - "Постоянство", за което набавя около 150 книги, и читалищен театър. Той е един от първите български режисьори и актьори. Под негово ръководство на 12 ноември 1856 г. е играно първото театрално представление в Лом -  пиесата "Многострадална Геновева". Освен, че изпълнява главната роля, той сам режисира спектакъла и така се явява първият български режисьор. Превежда и побългарява драми, повести, стихотворни творби. Сътрудничи на "Цариградски вестник", на в. Македония" (1866-1872), в. Зорница" (1876), на сп. "Читалище" (1870-1875), сп. "Училище" (1870-1876).  Представител е на издателството на Христо Г. Данов и открива книжарница в Лом. Кръстьо Пишурка оставя забележително книжовно наследство на България. Той издава "Сбор от български песни" в Браила, Румъния (1864) и "Кудкудячка или разни морални стихове и приказки" във Виена, Австрия (1871). Преводите и компилациите, които той нарича "побългаряване", включват "Аделаида, алпийската пастирка", издадена в Белград, Сърбия (1857), "Опелото на Исуса Христа" в Русчюк (1869). Издава още "Момина китка или книга за секого" във Виена, Австрия (1870), "Буквар за изучаване на българския язик за дятцата." (1871) и последния му преводен труд "Рахилин плач" в Белград, Сърбия (1872).

проф. Станчо Белковски, архитект (1891-1962).
Първи ректор на Висшето техническо училище в София (1944-1945). Директор на Института по градоустройство и архитектура при Българската академия на науките (БАН) (1961-1962). Чл.-кор. на БАН (1961). По негови проекти и по проекти, на които е съавтор са изградени много обществени и жилищни сгради в София, сред които: сградата на "Алианс Францез" на пл. Славейков (1923), комплексната сграда с ресторант и хотел "България" (1935), сградата на Телефонната палата (1946). Лауреат на Димитровска награда (1950).

проф. Мара Цончева, художник, педагог и изкуствовед (1910-1989).
От 1943 г. е учителка по рисуване в Бургас, Карнобат, Пловдив и София. От 1948 г. е преподавател по история на изкуството и завеждащ катедра (1953) в Държавното висше театрално училище в София. Преподавател по история на изкуството във Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" (от 1959). Носителка на орден "Народна република България" първа степен (август 1980). Удостоена е със званието "Народен деятел на изкуството и културата" (24 май 1981). Носителка на орден "Георги Димитров" (23 август 1985).

Стефан Сърбов, актьор (1911-1983).
Играл е в  Народния театър "Иван Вазов" (1935-1983). Участвал е във филмите "Под игото" (1952), "Нощта срещу тринадесети" (1961), "Специалист по всичко" (1962), "Процесът" (1968), "Иван Кондарев" (1974) и др. Лауреат на Димитровска награда (1971, с колектив).

Цвети Иванов, журналист (1914-1950).
Редактор във в. "Социалистическа младеж" (1921-1934, 1938, 1944-1947), в. "Трезва борба" (932-1938, 1945-1949), в. "Дъга" (1934-1944), в. "Огледало" (1935-1936), в. "Сигнал" (1936), в. "Предел" (1937-1938). Управител на печатницата и директор на издателство "Хемус" (1940-1944), главен редактор на в. "Свободен народ" (септември 1945-1947).

Мони Аладжемов (Соломон Майер Аладжемов), архитект, художник-постановчик (1922-2006).
Работил е като художник-постановчик и ръководител на архитектурното бюро в Студия за игрални филми "Бояна" (1950-1990). Художник-постановчик е на филмите "Утро над Родината" (1951), "Човекът в сянка" (1967), "Конникът" (1972), "Нона" (1973), "Ламята" (1974), "Мако, Дако и Цако" (1977), "Женски сърца" (1985) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1978) и на наградата на София (1971, 1972).

Добрин Петков, диригент и музикален педагог (1923-1987).
Оркестрант и стажант диригент в Софийската филхармония (1945-1950). Диригент в Русенската филхармония и опера (1950-1955). Главен диригент на Пловдивската филхармония (1 септември 1956-16 юни 1962, 1974-1987). Диригент на Софийската опера и балет (1962-1963). Диригент в Софийската филхармония (1963-1969). Преподавател по дирижиране в Българската държавна консерватория (1969-1974). От 1995 г. Национално училище за музикално и танцово изкуство в Пловдив носи неговото име. Лауреат на Димитровска награда (1962). Носител на орден "Георги Димитров" (1983).

Атанас Жеков, художник (1926-2006).
Директор на Софийска градска художествена галерия (1965-1972). Преподавател в Националната художествена академия (1972-1986). Работи в областта на пейзажа и композицията. Негови творби са  "Нови кадри" (1953), "Край Сърнигор" (1961), "Край Копривщица" (1965), "Млад юнак си кон извожда" (1966), "Арест 1943" (1970) и др. Лауреат на IV младежки фестивал в Букурещ, Румъния (1953). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1967).

Любка Рондова, народна певица (1936-2016).
Солистка в Ансамбъла за народни песни и танци "Гоце Делчев" към Съюза на македонските културно-просветни дружества в София (1960-1989). Изпълнителка на автентични народни песни, създава и свои авторски песни. Има многобройни записи в Българското национално радио. Издава три албума "Смиляна" (2001), "Песните са моите деца" (2003), "Дъщеря на Егея" (2008). Носителка на орден "Кирил и Методий" втора степен, на орден "Стара планина" първа степен (18 май 2002).

Васил Аврамов, поет и сатирик (1937-2023).
Работил е като преподавател в градовете Силистра, Плевен и Левски. Бил е председател на Общинския комитет за култура в гр. Левски. Автор е на стихосбирките "Престой на гара Левски" (1992), "Трохи за птиците" (2005), "Стряха от сънища" (2015). Почетен гражданин на град Левски.

проф. Георги Фотев (Георги Фотев Георгиев), социолог (1941).
Завеждащ-секция "История на социологията" в Институт по социология на Българската академия на науките (БАН) (1986-2008), заместник-директор на Института по социология (1989-1990) и негов директор (1990-2003). Министър на науката и висшето образование (20 декември 1990-8 ноември 1991). Заместник-председател Борда на директорите на Американския университет в България (2000-2003). Председател на Българската социологическа асоциация (13 май 2006-14 ноември 2009). Бил е преподавател в Нов български университет. Автор е на над 200 научни труда. Носител на наградата "Христо Г. Данов" за хуманитаристика за книгата "Дисциплинарна структура на социологията" (2007). Удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" (19 април 2012). Почетен гражданин на щата Оклахома, САЩ (1991).

Силвия Рангелова, актриса (1948).
Работила е 20 години в театър "Сълза и смях". Участвала е в повече от 10 български филма, сред които "На всеки километър" (1969-1971), "Осъдени души" (1975), "Копнежи по белия път" (1987), "Делото" (1989) и др.
 
Ради Найденов, политик (1962).
Заместник-министър на отбраната (23 август 2001-1 март 2002). Началник на кабинета на министър-председателя Симеон Сакскобургготски (4 март 2002-5 юли 2005). Посланик на България в Австрия (27 юни 2005-19 май 2011). Постоянен секретар на Министерство на външните работи (19 май 2011-14 февруари 2012). Посланик на България в Германия (14 февруари 2012-14 ноември 2018). Министър на външните работи (27 януари-4 май 2017). От 21 май 2019 г. е посланик на България във Швейцария, а от 26 юни 2019 г. и в Лихтенщайн. Носител на медал "Сребърен почетен знак" на Министерството на външните работи (2007), на почетен знак "Златен век" на Министерството на културата (2010), на награден знак "България - НАТО" на Министерството на отбраната (2014), на "Сребърен кръст със звезда" за заслуги към двустранното сътрудничество с федерална провинция Долна Австрия   (12 април 2017), на Голям кръст за заслуги на Ордена за заслуги на Германия (2019) и др.

Димитър Петков, футболист (1987).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Миньор" (Перник), "Славия" (София), ЦСКА (София), "Ботев" (Пловдив), "Локомотив" (Мездра), "Черно море" (Варна), "Бдин" (Видин), "Монтана" (Монтана), "Зестапони" (Грузия), "Арис Лимасол" (Кипър), "Тираспол" (Молдова), "Марек" (Дупница), "Септември" (Симитли), "Елпида Ксилофагу" (Кипър), "Ботев" (Враца), "Царско село" (София), "Вихрен" (Сандански), "Атлантас" (Литва) и "Дачия Унирея" (Румъния).

На този ден са родени и:

Дюк Каханамоку, американски спортист по плуване и актьор от хавайски произход (1890-1968).
Печели пет олимпийски медала - през 1912 г. в Стокхолм, Швеция (златен медал на 100 м свободен стил и сребърен в щафетата 4х200 м свободен стил), през 1920 г. в  Антверпен, Нидерландия (златен медал на 100 м свободен стил и златен медал в щафетата 4х200 м свободен стил), и през 1924 г. в  Париж, Франция (сребърен медал на 100 м свободен стил). Той е един от първите спортисти, популяризирали сърфинга като спорт. След спортната си кариера се снима в киното.

Хорхе Луис Борхес, аржентински писател, есеист, поет и преводач (1899-1986).
Един от най-изтъкнатите латиноамерикански автори на 20 в. Сред най-известните му произведения са "Измислици" (1944), "Алефът" (1949), "Създателят" (1960), "Докладът на Броуди" (1970) и др. Носител на наградата "Сервантес" (1979).

Алексей Парамонов, съветски футболист и треньор (1925-2018).

Мошуд Абиола, нигерийски политик (1937-1998).
На 11 юни 1994 г. се самопровъзгласява за президент на страната в резултат на произведените на 18 юни 1993 г. президентски избори, които печели. Военната хунта анулира резултатите от избори и го арестува през м. юни 1994 г. Заедно със свои роднини и съмишленици е изпратен в затвора, където умира на 7 юли 1998 г.

Паулу Коелю, бразилски писател (1947).
Автор е на "Дневникът на един маг" (1987), "Алхимикът" (1988), "Мактуб" (1994), "Край река Пиедра седнах и заплаках" (1994), "Петата планина" (1996), "Вероника решава да умре" (1998), "Вещицата от Портобело" (2007), "Победителят е сам" (2008), "Алеф" (2011),  "Ръкописът, намерен в Акра" (2012), "Изневяра" (2014), "Шпиоката" (2016), "Хипи" (2018) и др. Книгите му са преведени на 81 езика и са продадени в 225 млн. екземпляра по целия свят. Носител е на 115 международни награди. От 2007 г. е пратеник на мира на Организацията на обединените нации (ООН). През 2008 г. получава награда от издателите на Книгата на рекордите на Гинес като автор на най-превеждания роман в света - книгата "Алхимикът", издадена на 67 езика.

Жан-Мишел Жар, френски композитор и музикант (1948).
Един от първите композитори на електронна музика. Зрелищните концерти, които изнася, включват лазерни прожекции и фойерверки, обединявайки музика, архитектура и околна среда в едно.

Саули Нинистьо, финландски политик (1948).
Министър на правосъдието на Финландия (13 април 1995-2 февруари 1996). Заместник министър-председател на Финландия (15 април 1995-31 август 2001). Министър на финансите на Финландия (2 февруари 1996-17 април 2003). Председател на Националната коалиционна партия (м. август 1994-2001). Почетен председател на Европейската народна партия (2003). Вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (2003-2007). Председател на Едускунта (парламента) на Финландия (24 април 2007-27 април 2011). От 1 март 2012 г. е президент на Финландия.

Ким Кристофте, датски футболист (1960).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 1992 г. в Швеция.

Фриц Щробъл (Фредерик Щробъл), австрийски състезател по ски  алпийски дисциплини (1972).
Олимпийски шампион (спускане) през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От Световното първенство през 2007 г. в Оре, Швеция, печели златен медал (отборно) и сребърен медал (супер гигантски слалом).

Мая Йошида, японски футболист (1988).

Това е денят на смъртта на:

Пармиджанино (ист. име Франческо Мацола), италиански художник от епохата на Възраждането (1503-1540).
Представител на маниеризма.

Иван Крузенщерн, руски мореплавател (1770-1846).
Ръководител на първата руска околосветска експедиция с корабите "Надежда" и "Нева" (1803-1806).

Ференц Келчеи, унгарски писател (1790-1838).
Автор е на текста на националния химн на Унгария по музика на унгарския композитор Ференц Еркел (1823).

Антонио Санчес де Бустаманте, кубински политик, дипломат и юрист (1865-1951).

Ян Фабрициус, съветски военен деец (1877-1929).
Участник в Първата световна война (1914-1918). Командир и комисар от Червената армия по време на Гражданската война (1918-1921). Носител на 4 ордена "Червено знаме" за изключителни бойни заслуги.

Жетулиу Варгас, бразилски политик (1882-1954).
Основател на Бразилската трабалистка партия (1945). Президент на Бразилия (3 ноември 1930-29 октомври 1945; 31 януари 1951-24 август 1954). Самоубива се на 24 август 1954 г.

Николай Гумильов, руски поет, писател, драматург и критик (1886-1921).
Автор е на сборниците със стихове "Романтични цветя" (1908), "Огненият стълб" (1921) и др.

акад. Кръстьо Миятев, български археолог и историк на изкуството (1892-1966).
Директор на Народния етнографски музей в София (1939-1945), директор на Археологическия институт при Българска академия на науките (1951-1963). Главен ръководител на разкопките на хълма Царевец във Велико Търново (1949-1962). Автор на над 200 научни труда на средновековната живопис и архитектура.

Кенджи Мидзогучи, японски режисьор (1898-1956).

Борис Ангелушев, български художник, основоположник на книгооформлението в България (1902-1966).
Автор е на живописни композиции - "Аспаруховата конница минава Дунава" (1939) и "Обесването на Васил Левски" (1942). През 40-те години на 20 в. са издадени многобройни пощенски марки, създадени от него. Оформя корицата на първото издание на "Моторни песни" от Никола Вапцаров (1940) и на първия брой на сп. "Жената днес" (октомври 1945). Илюстрирал е книгите "Снаха" от Георги Караславов, "Приказки" от Ханс Кристиан Андерсен, "Септември" от Гео Милев, "Домашно огнище" от Елин Пелин, "Чичо Томовата колиба" от Хариет Бичър Стоу, "Бай Ганьо" от Алеко Константинов, "Немили-недраги" от Иван Вазов, "Съдбата на човека" от Михаил Шолохов и др. Лауреат на Димитровска награда (1951, 1964). Носител на орден Народна република България" първа степен (1959), на орден "Георги Димитров" (1962).

Андрей Чапразов, български актьор (1920-1999).
Сформира и ръководи първия войнишки самодеен колектив на художественото слово и театралната самодейност (1944-1945). Един от основателите (1945) на Радиотеатъра в България. Директор на Театъра на поезията и естрадата (1966-1967). До пенсионирането си играе в Народния театър "Иван Вазов". Играл е в телевизионни постановки от създаването на Българската телевизия (1959). Участвал е във филмите "Героите на Шипка" (1955), "Следите остават" (1956), "Това се случи на улицата" (1956), "Големанов" (1958), "Дом на две улици" (1960), "Специалист по всичко" (1962), "Черните ангели" (1970), "На всеки километър II" (1971), "Обич" (1972), "Зарево над Драва" (1974), "Допълнение към ЗЗД" (1976), "Топло" (1978) и др. Лауреат на Димитровска награда (1976). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1980), на Наградата за цялостно  творчество на Съюза на артистите в България (1998).

сър Ричард Атънбъро, британски актьор и режисьор (1923-2014).
В 60-годишната си кариера е участвал във филмите "Пясъкът се стеле" (носител на наградата "Златен глобус" за най-добра поддържаща мъжка роля, 1967)", "Доктор Дулитъл" (носител на наградата "Златен глобус" за най-добра поддържаща мъжка роля, 1968), "Джурасик парк 3D" (1993), "Изгубеният свят: Джурасик парк" (1997), "Елизабет" (1998) и др. Режисьор е на филмите "Ганди" (1982)(носител на две награди "Грами" за най-добър филм и най-добра режисура, 1983), "Чаплин" (1992), "Земя на сенките" (1993), "Сивата сова" (1999) и др. Президент на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА) (2002-2014). Посланик на добра воля на Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ).

Алексей Парамонов, съветски футболист, хокеист и треньор по футбол (1925-2018).
Печели златен медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, с националния отбор по футбол. Носител на Олимпийския орден на Международния олимпийски комитет за заслуги в развитието на олимпийското движение (2001). Носител на орден на Международна федерация по футбол (ФИФА) за заслуги (2006).
 
Христо Младенов, български футболист и треньор (1928-1996).
През футболната си кариера е играл в отборите на "Ботев" (Монтана), "Спартак" (Враца) и "БЕАЦ" (Унгария). Треньор е на мъжкия национален отбор на България по футбол (1972-1974; 1976-1977 и 1986-1987).

Крум Янев, български футболист (1929-2012).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Славия-Ченгелов" (Пловдив), "Спартак" (Пловдив), "Локомотив" (Пловдив), "Ботев" (Пловдив), ЦСКА (София) и "Спартак" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 31 мача и отбелязани 4 гола. Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, с националния отбор по футбол.

Тони Зайлер (ист. име Антон Енгелберт Зайлер), австрийски състезател по ски алпийски дисциплини, треньор и актьор (1935-2009).
Трикратен олимпийски шампион през 1956 г. в Кортина д'Ампецо, Италия (спускане, слалом и гигантски слалом).  От световни първенства печели 7 златни и 1 сребърен медал. След прекратяване на състезателната си кариера участва в множество театрални постановки се снима във филми.

Чарли Уотс (Чарлз Робърт Уотс), британски музикант (1941-2021).
От 1963 г. е барабанист на групата "Ролинг Стоунс". През 1989 г. Чарли Уотс е въведен в Залата на славата на рокендрола заедно с останалите членове на "Ролинг Стоунс".

доц. Стоян Александров, български  финансист (1949-2020).
От 1975 г. е преподавател в Университета за национално и световно стопанство, където чете лекционни курсове по финанси и кредит, финанси на предприятията, обща теория на финансите, основи на финансите. Научните му интереси са в областта на финанси на фирмата, банково дело и публични финанси. Автор е на много учебници и учебни помагала, монографии, научни студии, статии и доклади. научен секретар на катедра "Финанси" (1982-1988) и  ръководител на катедрата (1994-2015). Министър на финансите (30 декември 1992-17 октомври 1994). Председател на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор на Централната кооперативна банка (29 септември 1995-28 юни 1999), председател на Управителния съвет на Асоциацията на търговските банки (10 април 1998-28 юни 1999). Депутат в 39-ото Народно събрание (5-11 юли 2001). Председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на "Токуда кредит експрес банк" (2001-2004). Председател на Надзорния съвет на  "Търговска банка Д" АД ("Д Банк") (декември 2006-май 2013). Общински съветник в Столичния общински съвет (2015-2019).

Илия Божинов, български математик и политик (1956-2010).
Основател на Гражданска инициатива за свободни и демократични избори (ГИСДИ) (1990). Член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (2002-2009). Учредител и съпредседател на партия "Българската левица" (4 април 2009-24 август 2010).