site.btaПървите литиево-йонни батерии ще бъдат рециклирани у нас по пилотен проект до месеци

Първите литиево-йонни батерии ще бъдат рециклирани у нас по пилотен проект до месеци. Досега те са били малко количество и за безопасното им обезвреждане и повторно оползотворяване са били изнасяни периодично в европейски страни.

В момента по отношение на портативните батерии и електронното оборудване постигаме много ефективно национално покритие, обясни в интервю за БТА Александър Яврийски, изпълнителен директор на "Екобатери" АД. По закон трябва да бъдат събрани минимум 45 процента портативни батерии - цел, която се изпълнява и надхвърля у нас в последните десетина години.

Но тепърва ще бъдат залагани и ще се работи по по-високи цели - Съветът на Европейския съюз съобщи наскоро, че е одобрил нови правила за производството, преработката и продажбата на батерии. Предвижда се до 2030 г. производителите им да изкупуват обратно 73 на сто от своите изделия.

С Александър Яврийски разговаряме за това каква е ситуацията у нас в момента и как може да се справим с бъдещите изисквания за рециклиране на батерии и оползотворяване на материалите от тях. По думите му има създадени условия да се увеличат рециклираните количества, но на първо място това зависи от всеки един потребител.

Следва пълният текст на интервюто:

- Колко сме активни като потребители в опазването на околната среда с връщане на батерии за рециклиране, какво показват наблюденията Ви?

- Към момента трябва по закон да събираме минимум 45 процента портативни батерии. Изключвам автомобилни и индустриални, понеже те са оловни в големия процент и имат стойност. Тя се изразява в интерес на всеки един от нас да ги предава в база за скрап, срещу което получава средства насреща. Оловна батерия на улицата няма как да видим - в повечето случаи те се изкупуват директно и така проблемът е решен на 100 процента. Един акумулатор може да бъде продаден спокойно за 20-30 лева в пункт за скрап, тоест реално друга система не е необходима, самите потребители са заинтересовани да го върнат. Ние също можем да вземем акумулатор като услуга от всяка точка на страната, но това не се налага. По същия начин се събират метали и няма останал метал на улицата, който да замърсява. Основният проблем е при портативните батерии.

Затова са създадени тези системи за разделно събиране с финансиране от страна на членовете на системите. Тоест пускащите на пазара, замърсителите, заплащат такса, с която после се финансира системата за разделно събиране, тъй като самите батерии са опасен отпадък. Преработката им е трудна, нямат стойност. Дори напротив, за да бъдат рециклирани, ние изразходваме значителни средства за самия процес, преработка и последващото третиране на материалите, които се генерират от тях.

- От материалите, които се генерират от тях, какво се използва после?

- Почти всичко се използва. Портативните алкални батерии имат черни и цветни метали, някаква част хартия, пластмаси, които се използват на стандартен принцип. След като батерията бъде преработена, остава и една цинкова пепел, която също може да бъде преработвана и да я изпращаме към съответните последващи заводи за повторна употреба.

Батериите са достатъчно малки и в повечето случаи човек отива със старата в магазина, за да си купи нова от същия вид. И тук вече е важно после да не се хвърли където и да е, което замърсява околната среда, а в кошчето, което е поставено в магазина за разделно събиране.

- Имате ли данни горе-долу колко батерии попадат в правилното кошче?

- Нормативно трябва годишно 45 на сто от пуснатите на пазара батерии да се събират обратно и да бъдат рециклирани. За последните вече 10 години постигаме тази цел като минимум, разбира се, надвишаваме този процент, но това е минималното изискване. Нашата организация отговаря за около 70 процента от портативните батерии, пуснати на пазара, тоест ние трябва да съберем около 70 на сто от тези 45 процента. Към настоящия момент се събират 350-380 тона годишно и повече.

- Има ли тенденция на ръст в събираемостта в годините или тя варира?

- По принцип върви паралелно с потреблението - когато то расте, в повечето случаи се увеличава и обратното събиране. Важното е да се отбележи, че всичко зависи от обхвата. Когато има много съдове на много достъпни места, събираемостта става все по-висока. 

- В бъдеще какви са нашите задължения, след като минимумът сега е 45 на сто?

- В годините оттук насетне все още не е регламентирано. Този процент от 45 на сто беше достигнат още в началото - 2012-2013 година. С влизане в сила на наредбите и закона постепенно нарастваха изискванията и в момента от доста години това е минимумът. Нашата дейност като "Екобатери" АД - организация по оползотворяване на негодни за употреба батерии и акумулатори, започна през 2009 година, като постепенно изградихме система с над 10 000 съда за разделно събиране на портативни батерии, разположени в търговски обекти, общински и административни сгради, училища и детски градини в цялата страна.

- Как ще се справим като държава със заложените от ЕС нови високи цели за рециклиране на батерии и оползотворяване на материалите от тях? И какви мерки сме предприели за рециклирането на литиево-йонни и никел-кадмиеви батерии?

- Предполагам, че тези разпоредби отново ще бъдат постигнати плавно. Все още те не са регламентирани и няма влязла в сила директива.

От доста години обмисляме възможността на местно ниво, адаптирано и към количествата, които се генерират на територията на страната, да направим проект за тип инсталация, която да може да преработва именно този вид батерии - литиево-йонни, никел-металхидридни и никел-кадмиеви батерии и акумулатори, а в бъдеще и тези от електрически автомобили. Такива големи инсталации съществуват само в някои европейски страни като Франция, Белгия, Германия. Да стигне от България дотам съответният вид батерия, е доста трудно, понеже изискванията за транспортиране на литиеви батерии са доста строги. Специфичен е транспортът, изключително скъпо е и затова потърсихме решение съвместно и с експерти от БАН и от Химико-технологичния и металургичен университет в София. Още преди години направихме идеен проект, който сме патентовали като полезен модел за това как трябва да се разработи такава инсталация, как да функционира, какво да попада в нея като вид батерии, какъв ще е изходният материал. И сега дойде моментът по Оперативна програма "Околна среда" да се разработи и да се осъществи този проект в София.

- Каква е стойността на този проект?

- Проектът е на стойност 465 799,20 лв., от които 332 491,10 лв. европейско финансиране, 58 674,90 лева национално съфинансиране и 74 633,20 лв. собствени средства на компанията. Целта беше да има инсталация, която да е с адаптиран капацитет към нашите възможности, тоест да бъде с по-малък от европейските капацитети, но пък достатъчно да обслужва България, дори и Балканския полуостров например. Целта е по безопасен начин литиевите батерии и никел-кадмий да попадат в тази инсталация и да се извлича остатъчният заряд. Знаете, литиевите батерии имат това качество да се самозапалват и взривяват. Идеята е да бъдат обезопасени, а след това преработени, пак да се отделят метали от отделните фракции и да се достигне до материал, който е годен да бъде върнат обратно в производството, каквато всъщност е идеята и по този европейски регламент.

- Това се отнася и за батериите на тротинетките, нали така?

- Да, но ние делим батериите по химичен състав, а не по това какво точно зареждат. Дали е батерия на мобилен телефон, на тротинетка или на електроавтомобил, когато е литиево-йонна, има сходни параметри и целта е да бъде оползотворен вътре материалът, от който се получават самите батерии.

За България конкретно с тази инсталация за първи път тук ще бъдат рециклирани събираните у нас батерии от този вид. Към момента огромният процент е алкални батерии, от мобилни телефони и другите видове литиеви са доста по-малко като количество. Ние трябва да събираме няколко години, за да групираме един товар и да го изпратим за рециклиране, както досега това се правеше, в някои от европейските инсталации, с които имаме договор.

- Кога ще можем да кажем, че сме рециклирали литиево-йонни батерии и у нас?

- Предполагам след края на годината вече ще можем да имаме и реално изпълнени количества, минали през самата инсталация.

- Има ли вече излезли от употреба батерии на електромобили?

- Само от катастрофирали или нещо бракувано, защото експлоатационният им срок е около десетина години и не е достигнат. Големите производители на електромобили си имат и собствени програми за обратно приемане на тези батерии. С този регламент, по който е питането Ви и който е доста подробен, се предвижда и паспорт на батериите за електромобили. Идеята е да се знае къде са във всеки един момент, какво се случва с тях. Когато попадне негодна батерия при нас, на базата на този паспорт ние ще знаем кой е производителят, през какъв етап е преминала и съответно ще се подава и обратна информация къде е излязла от употреба, кой я е рециклирал. Тези правила са сложни и тепърва предстои да се приемат и въведат на европейско ниво и у нас.

Важното е, че в момента сме осигурили функционираща система, тоест като потребители можем във всеки един момент безплатно да отидем и вместо в коша за общия битов отпадък, да хвърлим батерията там, където ще отиде за рециклиране.

По отношение и на електронното оборудване също постигаме много ефективно национално покритие. Ако вкъщи имате стара печка, хладилник, пералня, абсолютно безплатно идваме до дома и вземаме уреда директно след подаване на заявка през кол център.

И на батерии, но и на електронно оборудване сме доста добре позиционирани спрямо европейските страни, в които няма такава услуга за безплатно вземане от дома. Това е изключително удобно за потребителите в България именно с идеята да се увеличи събираемостта, което зависи от всеки един от нас.