site.btaНа втория ден след Великден край скалния Албутински манастир хората от видинския край отдават почит с "хора на мъртвите"

BOBSTH 06:10:01 03-05-2021
MM1532BO.002 06:10
Видин - Хоро на мъртвите - снимки

На втория ден след Великден край скалния Албутински манастир хората от видинския край отдават почит с "хора на мъртвите"


Видин, 3 май / Ирена Данаилова, БТА/
От векове на втория ден след Великден край скалния Албутински манастир хората от видинския край отдават почит с "хора на мъртвите". И до днес със скалния Албутински манастир, разположен край видинското село Градец се свързва един от най-интересните народни обичаи във Видин - " На Росен" или "Хорото на мъртвите". По традиция на втория ден след Възкресение Христово в параклиса край Албутински манастир сутринта се отслужва и Пасхална Утреня и Божествена света Литургия .
Етнографът от видинския исторически музей Нинко Заяков, е изследвал обичаят и разказва за него.
" От древни времена хората от този край се стичали на втория ден на Великден в основите на Албутинския манастир да почетат мъртвите си роднини, да изиграят в тяхна памет т.н. хоро на мъртвите. Някога хората идвали пеша, с волски коли, нарамили дарове, храна и торби, задължително великденски яйца, които във видинско се наричат перашки. И всичко това е било предназначено за другия свят, невидимия. Заяков разказва за " че хората се качвали на зазоряване върху магарешки каруци за да стигнат при изгрев-слънце до Албутина - това магическо място, за което вярват, че има връзка с отвъдното. Днес обичаят е запазен както преди векове. Хората са толкова много, които идват край голямата поляна в основите на манастира , че камък няма къде да хвърлиш. Тълпят се отблизо и далеч, пременени в празнични дрехи, с букети полски пролетни цветя в ръце, за да изпълнят езическия ритуал, завещан от дедите им - да отдадат почит на мъртвите под звуците на тежки хора, изпълнени от няколко духови музики от съседните села. Близки и роднини се хващат на дълго, бавно, тежко хоро, плачат за тия, които вече не са между тях. Най-близките носят в ръце портрета на починалия и водят хорото, сякаш и той танцува заедно с тях. Роднините раздават за бог да прости кърпи, перашки и ябълка. И задължително и китка здравец. Това повелява обичаят. И когато слънцето стигне зенита си, всички сядат да хапнат, да се повеселят, да почетат и живите, разказва етнографът. Тогава старите хора започват да разказват запазилите се векове легенди и предания за това уникално-магическо място Албутинския манастир. Не случайно това място се смята за свещено, а водата от извора наречен "Хайдук чешма" - за лековита. Местните разказват, че в скалния манастир преди векове е живяла майката на цар Иван Срацимир, дъщеря на румънския крал Бесараб I. След като Иван Александър я прогонил, за да се ожени за Сара, тя станала игуменка в Албутинския манастир. Тук след смъртта й са заровени и костите й. По време на турското робство манастирът е подпален и заличен до основи. На срещуположния хълм обаче все още може да се види пещера, за която се знае, че е приютявала монаси отшелници".
От векове това място се смятало за чудодейно, и хората от векове водят тук тежко болните, за да преспят срещу Великден до манастира - за изцеление. Защото вярващите християни са убедени, че болните преспали край Албутин получават изцеление, когато Господ се смили над тях. А душите на мъртвите намират покой, след изиграното в тяхна памет "тежко хоро".
Изкачи ли се човек на високо край запазения и до днес Албутински скален манастир ще види уникална гледка и запазени в скалите помещения. Лесно се разпознава сред скалите манастирският комплекс, който е запазен в голямата си част - открива се черквата, 8 помещения, т. нар. "Камбанария", 2 цилиндрични ями за вода и 29 гробни ями. В подножието му са построени параклис и чешма.





/ММ/