site.btaБългарите в Италия си спомнят за художничката Маруся Калимерова

Своя 70-и рожден ден щеше да празнува днес българската художничка в Италия Маруся Калимерова, която почина преди няколко години. Тя, заедно със своята сестра Таня Калимерова, са „културните посланички“ на България, отбеляза специално за рубриката БГ Свят на БТА Венета Ненкова, основател на българското училище "Асен и Илия Пейкови" в столицата на Италия и председател на Културна асоциация „Паралел 43“.

Изложбите на Калимерови са излагани на едни от най-ключовите места в Рим като замъка Св. Ангел, Олтара на мира (Ара Пачис, строен през 1 в. пр. Хр.), базиликата Сан Клементе.

Чрез пътуванията и срещите на Маруся Калимерова с колеги от цял свят изложбената ѝ дейност става международна. Всичко това представлява за нея извор на вдъхновение, който насочва и допълва нейните художествени търсения с винаги нови идеи и цветове, безупречен баланс между форма и материя, предизвикващи силни усещания за сила и крехкост, посочи Венета Ненкова.   

С изключителното умение на ръцете си Маруся Калимерова разработва много сложна собствена техника за гоблен, с която допринася за издигането на световното съвременно изкуство до достигане на триизмерни форми.

Насърчавана от проф. Бруно Мантура (бивш заместник-управител на Националната Галерия в Рим), Калимерова през 2009 г. започва своя нов изследователски път на „хартиено тъкане“.  Използва ценни хартии - някои видове китайска или японска оризова хартия, особено широко разпространени и използвани в съответните страни за калиграфия или художествени произведения.

Някои от творбите на Калимерова са посветени на известни личности, като бащата на италианската литература Данте Алигиери и двамата български светци Кирил и Методий.  

Въпреки тежкото си заболяване, художничката съсредоточава силите си, посвещавайки се докрай на художествените си изследвания и на обучението на млади хора и деца.

Маруся Калимерова, чийто псевдоним е Мари Драганов, завършва Художествената академия в София в класа на професора с международна слава - Марин Върбанов.

Тя е член на множество регистри, артистични движения, сдружения и международни фондации.

Нейните творби се намират в национални и международни галерии, министерства, банки, частни и обществени колекции по целия свят - Австрия, Белгия, България, Франция, Гърция, Германия, Япония, Италия, Англия, Кувейт, Испания, Унгария, САЩ.

През 2009 г. тя се премества за постоянно в любимия си Рим, изразявайки своята креативност чрез групови и самостоятелни изложби и големи събития (със сестра си Таня Калимерова) в най-престижните места в италианската столица.

Едни от най-важните имена в историята на изкуството и художествената критика са писали за нея: проф. Бруно Мантура (бивш заместник-управител на Националната галерия за модерно изкуство, Рим), проф. Клаудио Стринати (бивш управител на Римския музеен комплекс и P.zzo Венеция), проф. Антонио Паолучи (бивш директор на Ватиканските музеи), проф. Avv. Emmanuele F. M. Emanuele (президент на Римската фондация и почетен президент на Международната фондация на третия стълб), Виторио Сгарби, критик и историк на изкуството.

Маруся е носител  на множество национални и международни награди, включително - Сребърен медал от провинция Рим, награда „130 години дипломатически отношения България – Италия”.  

Работила е за важни американски текстилни къщи, за обложки на компакт дискове, за сценични и кинематографични инсталации.

Сестрите Маруся и Таня Калимерови мечтаят техните творби да бъдат поставени в Документационния център за визуални изкуства.

„Нашата артистична работа започна преди много години: тази на сестра ми Маруся през 1979 г., годината на началото на нейното обучение в Художествената академия в София и моята през 1996 г. Може да се каже „цял живот за изкуството“, пълен с радост, тревоги и труд.  Много от нашите творби вече присъстват в частни и обществени колекции, обогатявайки тези на национални, общински и регионални министерства, галерии и музеи в Европа и САЩ“, казва Таня Калимерова.

„Някои от най-важните произведения са запазени за създаване на Документационен център за визуални изкуства - Съвременен текстил, включително произведения, каталози, снимки и видео в различни раздели с името "Texfilart".  Неговата бъдеща роля ще бъде да го сподели с широката национална и международна общественост, като му даде живот чрез публично и частно спонсорство“, добавя тя.