site.btaПроф. Анчо Калоянов изнесе лекция за значимостта на Деня на народните будители при честването във Великотърновския университет

Преподаватели, студенти и гости отбелязаха Деня на народните будители във Великотърновския университет. Заместник-ректорът проф. Николай Кънев каза в своето слово, че е важно всеки да носи в сърцето си „зрънцето на будителството, посято от предците“.

„Това е важно, за да продължим да съществуваме като един от най-древните народи в Европа, а България да пребъде като държавата на духа“, подчерта проф. Кънев. Той посочи, че Великотърновският университет има огромна роля за паметта и утвърждаването на будителството. Празникът се чества от 1922 г., когато Министерството на просвещението определя 1 ноември – Деня на свети Йоан Рилски, за празник на българските будители и почит към тяхната памет и дело като водачи за свобода, просвета и култура. Около 1945 г. празникът потъва в забвение, но през 1992 г. денят е възстановен като официален празник с решение на 36-о Народно събрание, припомни проф. Кънев при откриването на днешното тържество.

В аулата на университета лекция изнесе един от емблематичните преподаватели на висшето училище – проф. Анчо Калоянов. Фолклористът, който е и сред най-утвърдените писатели у нас, започна лекцията си със спомен за разговор от една далечна ноемврийска привечер, състоял се между него и нидерландски лектор на автобусната спирка до университета. Проф. Калоянов бил в мрачно настроение и изразил песимизма си с думите, че всички хора „носят дрехи втора употреба и скоро ще се превърнат в народ ‚втора употреба‘“. Запомнил обаче отговора на нидерландеца:

„Вие сте народ, създал свещен богослужебен език, такива се малко, а това е първият повод за добро смочувствие“, казал чуждестранният лектор. „Оттогава знам, че ние вървим в световната борба на народите, благословени от Бога“, подчерта проф. Калоянов.

Той припомни и тезата на големия учен проф. Богдан Богданов, който също е бил преподавател във Великотърновския университет през 60-те години на миналия век, че „балканското честолюбие и индивидуализъм са по особен начин свързани с балканското разбиране за свобода. Борбата срещу подтисничеството тук, на Балканите, винаги е била остра и е излъчвала герои. Кодът на героя, паднал за свободата, е лозата в двора на Чорбаджи Марко от „Под игото“. Размножава се чрез посичане и плодът ѝ е опиянението от свободата. Книжовникът е сеячът на семето на словото в душите на читателите. Това означава, че просветеният ум ражда героя.“

Проф. Калоянов направи препратка и към Христо Ботев, като подчерта, че другият голям ден в българския исторически календар, който честваме с почит, е 2 юни.

„През Възраждането будители са били църковните отци, читалищата, учителите, краеведите, че дори и доброволците, създали въздържателните дружества – те са го правили на полза роду“, каза проф. Калоянов. „Като стражи на етничното, духовно и физическо здраве, за да преживеем дните си с очарованието от света като българи, техните грижи и тихи подвизи определят нашия национален характер“, допълни писателят.

В лекцията си той припомни, че Кирил и Методий са превърнали българския език в богослужебен, назован от тях „словянски“, но не от етнонима славянски, а от теонима словянски – като слово и език на Бога, заради богатите му възможности за изказ на Светото писание. Проф. Калоянов подчерта, че сред будителите, проповядващи на своя език по това време, челно място заема цар Симеон, което показва, че историята на личностите – будители е дълга и славна.

След края на лекцията в аулата на университета по традиция бяха връчени награди на преподаватели с принос за издигане и утвърждаване авторитета на университета в България и по света, както и на учени с нови научни постижения и степени през изминалата година.