site.btaДлъжниците под 30-годишна възраст у нас се увеличават, сочат данните на Асоциацията за управление на вземания

Възрастовата граница на хората с просрочени задължения у нас става все по-ниска, като масово това са лица под 30-годишна възраст, а често и под 25-годишна възраст. Това сочат данните на Асоциацията за управление на вземания (АУВ), представени от председателя на асоциацията Лилия Димитрова на събитие, проведено днес в София.

По думите на Димитрова, въпреки че не бива да се генерализира, тъй като всяка една лична ситуация е различна, хората под 30-годишна възраст задлъжняват все повече, като обяснение може да се търси в реализирането на по-импулсивни и инцидентни покупки от тази възрастова група хора. Когато обаче тези лица имат няколко паралелни кредита и останат без работа, често изпадат в ситуация да не могат да погасяват заемите си.

Изменя се и друга характеристика в профила на длъжника, като той вече не е от малък областен град, а от големи градове като София, Пловдив, Варна и Бургас, което се дължи на миграцията към по-гоемите населени места.

Средният размер на продадените потребителски кредити за цялата 2024 година възлиза на 909 лева, като намалява спрямо предходната 2023 година, когато средният размер е достигал 1324 лева.

Според данните на АУВ, причината за понижението в средния размер на необслужвания кредит се крие в това, че в просрочие изпадат предимно потребителски необезпечени кредити, които са с малка дължима сума.

Лилия Димитрова даде пример с данни от фирмата, която тя управлява, посочвайки, че се наблюдава все повече един и същи човек да има няколко паралелни кредита, понякога отпуснати от една и съща финансова институция, добавяйки, че има случаи на хора с двуцифрено число кредити.

"Това не винаги са хора, които са останали без работа и изключително много са закъсали. Това са хора, взели неразумни решения да си купят нещо, без да си правят сметката. След като са взели кредити за апартамент или кола, вземат кредит, за да отидат на почивка например", каза тя.

По думите ѝ за хората с по-ниски доходи се препоръчва да не задлъжняват с повече от 1/3 от разполагаемия си доход.

"Призивът ми към самите потребители е да правят сметка за собствените си финанси и да не вземат на всяка цена кредитите, които им се предлагат", каза тя, добавяйки, че е необходимо повишаване на финансовата култура.

Като цяло данните на АУВ показват, че българите плащат задълженията си все по-съвестно. През първото полугодие на 2025 година се наблюдава ръст от 38 на сто в плащаемостта спрямо същия период на миналата година.

Банките и небанковите финансови институции, отпускащи т.нар. бързи кредити, заемат дял от по 35 на сто от общия обем продадени дългове или общо 70 на сто. Телекомите заемат трета позиция с дял от 18 на сто.

Изкупеният дълг остава без съществени промени през 2024 година, достигайки размер от 545 млн. лева спрямо 523 млн. лева през 2023 година. С 46 на сто на годишна база намалява възложеният дълг през 2024 година.

По думите на Димитрова, българският бизнес все повече съумява да защитава правата си и да поддържа база от необходимите документи, чрез които да доказва продажбата на стока или доставката на услуга. В резултат на тази по-добра информираност, българският бизнес все по-често се обръща към компании за управление на вземания, което води до ръст в просрочията на пазара на междуфирмената задлъжнялост, които нарастват рязко до 122 млн. лева през 2024 година спрямо едва 15 млн. лева през предходната 2023 година.

Димитрова посочи, че след приемането на еврото всички задължения ще се превалутират в евро по официалния курс, а именно 1.95583 лева за едно евро, добавяйки, че не очаква тенденциите на пазара на управление на вземания у нас да се изменят заради членството в еврозоната.

По думите на председателя на АУВ, новоприетият Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити е бил необходима крачка, тъй като от репутационна гледка точка може да доведе до изчезване на лоши практики, които вредят на целия бизнес за управление на вземания.

"Искрено се надяваме това да доведе до изчезване на такъв вид практики, за да може нашият бизнес да се асоциира с това, което е - финансов бизнес", добави Димитрова.