site.btaПреди 63 години е създаден Националният парк “Пирин”

Преди 63 години е създаден Националният парк “Пирин”. Това се случва на 8 ноември 1962 г. Тогава със заповед 3074 на Комитета по горите и горската промишленост е обявено създаването на Народен парк “Вихрен” с площ 6736 хектара в северната част на Пирин планина между басейните на р. Бъндерица и р. Демяница. Основание за създаването му са вековните гори от бяла и черна мура, смърч, бор и ела, алпийски върхове, ледникови циркуси и езера, които се намират в него.

Днешното си име паркът получава на 30 септември 1974 г. Министерството на горите и опазване на околната среда го преименува в Народен парк “Пирин” с площ 26 413 хектара.

Към територията му са включени резерватите "Баюви дупки", "Сегментепе" и "Малка Джинджирица".

От 1983 г. паркът е включен в списъка към Конвенцията за защита на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това се случва на седмата сесия на Комитета за културно наследство, състояла се от 5 до 9 декември във Флоренция.

На 15 октомври 1999 г. Министерството на околната среда и водите, прекатегоризира Народен парк “Пирин” в Национален парк "Пирин" с площ 40 356 хектара, след приемането на Закона за защитените територии в България (30 октомври 1998).

В границите на парка попадат повече от 50 мраморни и гранитни върха с височина над 2500 м, както и 186 високопланински езера. Най-високият връх е Вихрен - 2914 м, трети по височина на Балканския полуостров. На територията на парка се срещат се 172 вида животни, 114 от които са застрашени, и повече от 1100 вида висши растения. 

Статия за вписването на парка в световния списък на културното и природно наследство откриваме в бюлетина на БТА “Информация за чужбина” от 21 декември 1983 г.:
 
В списъка на световното наследство 

София, 21 декември 1983 г. /БТА/ В списъка на световното наследство на културни и природни ценности бяха включени още четири български обекта. Това са два културни паметника - Несебър и Рилският манастир - и за пръв път два български природни резервата - Пирин и Сребърна. Те бяха одобрени от Комитета за световно наследство на неотдавнашната му сесия във Флоренция. Списъкът включва около 150 ценности в цял свят, отговарящи на критериите на Конвенцията за защита на световното културно и природно наследство. (…)

Пирин, най-красивата българска планина /висока 2915 м/ е съхранила в значителна степен девствената си природа.

Много ценно от екологична гледна точка е езерото Сребърна, край р. Дунав. В него са се запазили редица редки и изчезващи блатни птици и растения. Сребърна е и място за отдих на прелетни птици по пътя им от Северна Европа към Африка. (…)

България е сред първите от общо 73-те страни, приели конвенцията, която се прилага под егидата на ЮНЕСКО.

Какво може да открием за парка в емисията на БТА “Вътрешна информация” през годините: 

Националният парк "Пирин" е един от 25-те представителни горски екосистеми в света

София, 12 май 1999 г. /БТА/ Националният парк "Пирин" е сред 25-те представителни горски екосистеми в света, определени от Комисията за световно природно наследство към Международния съюз за опазване на природата /IUCN/ със седалище в Гланд /Швейцария/. Това БТА научи от Боряна Михова от организацията "Природен фонд", която представлява България в съюза.

Комисията е проявила интерес към още два български национални парка - “Централен Балкан” и “Рила”.

В Европа представителните горски екосистеми са само пет, обясни Боряна Михова. Сред тях са Плитвичките езера в Хърватия, Девствените гори в Коми, Националният парк “Дурмитор” в Югославия. (…)

***

Над 1100 вида висши растения включва флората на територията на Националния парк “Пирин”, 126 вида са записани в Червената книга на България

Банско, 10 юли 2002 г. /БТА/ Флората на територията на Националния парк "Пирин" включва над 1100 вида висши растения, около 320 вида мъхове и няколко стотици вида водорасли. Това показват детайлните проучвания, осъществени през 2001 и 2002 година. Те са част от работата по съставяне на плана за управление на тази защитена територия, която е един от двата български природни обекта, включени в списъка на ООН като част от световното природно наследство. (...)

Справката за направената пълна инвентаризация на пиринската флора, предоставена от дирекцията на националния парк, показва още, че много от растенията са редки и защитени. Сред тях са познатият еделвайс, някои видове тинтява, много орхидеи. От природозащитна гледна точка особено интересни са т. нар. ендемитни видове. Част от тях се срещат само на Балканския полуостров, други - само в България или в Пирин.

Пиринските ендемити са 11, българските - 15, балканските - 29. Уникални са Пиринската мащерка, Пиринската песъчарка, Пиринският мак, Пиринската ливадина. Познатата на туристите бяла мура е балкански ендемит.

В Червената книга на България са вписани 126 от растителните видове, срещани в Пирин, а 59 са в списъка на защитените от закона. Описаните растителна съобщества на територията на националния парк са над 230. Сред тях са както съобщества на главните дървесни видове като бял и черен бор, бяла и черна мура, ела, смърч, бук, така и храстови, тревни и скални съобщества в субалпийския и алпийския пояс на планината. (…)

***

Специалисти ще разработят проект за възстановяване на ландшафта около “старата дама” на българската гора - уникалната 1300-годишна Байкушева мура 

Банско, 7 април 2003 г. /БТА/  През тази година ще бъде разработен и осъществен проект за възстановяване на ландшафта около уникалната 1300-годишна Байкушева мура, съобщи на БТА директорът на дирекцията на Националния парк “Пирин” Георги Грънчаров.

Дървото - връстник на българската държава, се намира в Пирин планина на около 10 минути път от х. “Бъндерица” и е една от най-известните и посещавани от туристите природни забележителности в района.

Специалистите преценяват сегашното състояние на Байкушевата мура като тревожно, каза г-н Грънчаров. Човешкото въздействие според тях може да се окаже по-опасно от планинските бури. Постоянният поток от туристи, които желаят да се снимат в корените и на фона на ствола на вековното дърво, предизвиква изронване и утъпкване на почвата около него, оголване на кореновата система, увреждане на целостта на кората.

Желанието ни е да се опази това уникално дърво за бъдещите поколения и затова ще разработим цялостна програма за възстановяване ландшафта около Байкушевата мура, каза директорът на Национален парк “Пирин”. (...)

Има идея да се построят дървени мостчета около Байкушевата мура, за да не тъпчат туристите почвата, което води до опасно за съществуването на дървото нарушаване на въздушния и водния режим.

(...) Тя носи името на своя откривател - лесовъда Константин Байкушев, един от основоположниците на горското дело в България. (…)

През август 1897 г., по препоръка на цар Фердинанд, Байкушев пристига в Македония, за да проучи горите в Пирин, Пелистер и Атон. Тези земи по онова време са все още под турско робство и затова е взето специално разрешение от Цариград за провеждане на експедицията, а Високата порта осигурява съпровождащ аскер. За първи път тогава е проучено развитието и състоянието на бялата и черната мура, описани в “Доклад до Негово царско височество Фердинанд I, български княз, по една научна екскурзия в Македония”.

Мурата е открита по време на това пътуване из Пирина. Първите измервания установяват, че височината ѝ е около 30 м, обиколката - 7.6 м, т. е. шест-седем мъже едва могат да обхванат ствола с две ръце.

Байкушев определя възрастта на дървото чрез специално доставения от Германия Преслеров свредел. С него е изваден дървесен цилиндър по дължината на радиуса и са преброени годишните кръгове. През 1897 г. те са били 1200.

Според разказа на Първан Байкушев, племенник на Константин Байкушев, по професия също лесовъд, “кръстник” на Байкушевата мура е известният банскалия Йонко Вапцаров - пирински харамия, приятел на Пейо Яворов, баща на поета Никола Вапцаров.

Йонко Вапцаров бил водач в следващите научни експедиции на К. Байкушев из Пирина през 1909, 1914 и 1915 година. Предпочитал да устройва биваците в местността Бъндерица, като винаги казвал, че ще разпъне палатките под “мурата на Байкушев”, край “дървото на Байкушев”.

За популярността на вековното дърво допринася и нареждането на цар Фердинанд мурата да се огради, а местните власти - общински и горски, да се грижат за опазването ѝ.

Хората и планината:

Открит бе първият възстановен пастирски заслон на територията на Националния парк “Пирин”

Благоевград, 14 септември 2003 г. /БТА/ Първият възстановен пастирски заслон на територията на Националния парк “Пирин” бе открит в парковия район “Каменица” в близост до едноименната високопланинска хижа.

Заслугата за възстановяването на заслона за пастирите в района е на Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието /БШПОБ/ и на дирекцията на Националния парк “Пирин”. Заслонът ще приютява и улеснява работата на животновъди от района на Сандански, които прекарват със стадата си голяма част от годината във високата планина. (…)

В момента се строят четири заслона, съобщи ръководителят на проект “Пирин” на Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието Петко Цветков. Идеята е да се подпомогнат местните хора в развитието на екологосъобразни дейности. (…)

Първият възстановен заслон вече се използва от 32-годишния Емил Чумеров от Сандански. Той е потомствен животновъд, от 12 години отглежда говеда и в момента се грижи за 70 животни от местна порода. Той разказа, че ги качва за паша в планината на 1 юни и стои със стадото тук до падането на първия сняг. Надява се в бъдеще да създаде край заслона малка мандра и да предлага на място сирене и мляко на туристите. (…)

Преброяването на мечките в Пирин:

Между 40 и 50 са кафявите мечки на територията на Националния парк “Пирин”, тази седмица е преброяването на дивите кози

Банско, 2 ноември 2009 г. /Емил Михайлов, БТА/Приключилият в края на октомври мониторинг на кафявата мечка показа, че на територията на Националния парк /НП/ “Пирин” живеят между 40 и 50 екземпляра от този характерен за планината животински вид, съобщи за БТА директорът на националния парк инж. Георги Грънчаров.

Според него числеността на мечките на територията на парка се запазва. (…)

Тези животни са трудни за наблюдение, следят се определени маршрути, начертават се траектории и се търсят белези, по които специалистите определят местообитанията и броя на мечките, коментира специалистът.

На 4 и 5 ноември предстои есенното преброяване на дивите кози, съобщи директорът на НП "Пирин". Мониторингът на тези животни се извършва два пъти годишно - през пролетта, за да се види как са се справили и колко са оцелелите през зимата, и през есента, когато става ясен броят на приплодите за годината.

През последните години се забелязва задържане, дори има леко увеличение на броя на дивите кози, коментира Грънчаров. Наблюденията се правят или рано сутрин, или привечер. По време на мониторинга на ден преброяваме средно между 380 и 420 животни. (…) Тази година например наблюдавахме в района на циркуса Бански суходол диви кози с три малки, което е рядко явление. Обикновено те имат по едно малко и рядко - по две козлета, разказа Грънчаров.

Директорът на парка съобщи още един любопитен факт, свързан със скалния орел - символът на Националния парк “Пирин”. Той е сред най-застрашените от изчезване животински видове в парка. След като в продължение на три-четири години не бяхме виждали скален орел в Пирин, се случи неотдавна да видим наведнъж три, каза Грънчаров. Това е станало по време на гостуването в парка на професор-орнитолог от Сърбия, който е и ръководител по въпросите на екологията на сръбската област Войводина. (…)

Чуждестранни студенти се включват в работата на парка:

Френски студенти отново пристигнаха на стаж в дирекцията на Националния парк “Пирин” в Банско

Банско, 20 юни 2012 г. /Емил Михайлов, БТА/ Група студенти от Аграрния институт “Св. Кристоф” в Масьоб /Франция/ пристигнаха на стаж в Националния парк “Пирин”, съобщи експертът в дирекцията на парка в Банско Лиляна Декова.

Младите хора ще останат в Банско и района до 20 юли. Партньорството между дирекцията на Националния парк и френското учебно заведение започна през 2004 г., а международните студентски стажове се превърнаха в традиция, разказа Лиляна Декова. Територията на Националния парк “Пирин” е благодатен терен за проучвания и разработки, които обогатяват познанията на френските студенти.

Като резултат от пребиваването им през годините бе създаден богат снимков фонд, изготвени са списъци с наименованията на растения и животни на френски език, допълни Декова. Стажантите се включват във всички дейности на парковата дирекция - мониторинг на дивата коза, зарибяване, почистване на туристически пътеки, монтаж на кътове за отдих и информационни табла, планински преходи.(...)

Сватба на над 2000 метра надморска височина:

Младоженци в скиорски костюми си казаха “да” и сложиха подписите си под брачното свидетелство на 2240 метра над морското равнище 

Пирин планина, 3 март 2013 г. /Емил Михайлов, БТА/ Младоженци си казаха "да" и сложиха подписите си под брачното свидетелство на 2240 метра надморското равнище край хижа “Безбог” в Пирин под едноименния връх в навечерието на националния празник Трети март.

Менделсон звуча тържествено тук  в чест на Боряна Ковачева и Димитър Краев от София, избрали за паметното събитие  това божествено красиво и през лятото, и през зимата място. Сега белият цвят тук няма алтернатива и за първи път се сключи граждански брак върху Безбожкото езеро, скрито под дебел лед и здрава двуметрова снежна пелена.

Младоженците, както и всички присъстващи, бяха в скиорски костюми, но официалният ритуал по нищо не се отличаваше от това, което би се случило в която и да било ритуална зала или кметството в Добринище, погрижило се в случая да узакони брака на младите хора. И тук те преминаха по килим, посипан с розов цвят, за да си поставят брачните халки и подписите си под брачното свидетелство. Много туристи също станаха неволни свидетели на необичайното за това място събитие. 
    
Как живеят дивите кози в Пирин:

Традиционно преброяване на дивите кози извършиха служители на Националния парк “Пирин” в началото на юли

Банско, 8 юли 2013 г. /Емил Михайлов, БТА/ В началото на юли се извърши традиционното преброяване на дивите кози на територията на Националния парк “Пирин”, съобщиха от дирекцията на парка в Банско. Обхванати са всички маршрути в парковите участъци “Вихрен”, “Баюви дупки”, “Безбог”, “Синаница” и “Каменица”.

Балканската дива коза е балканският подвид, отделил се от алпийския след края на последния ледников период преди около 10 000 години, поясниха експертите от дирекцията на Националния парк. Няма сигурен начин за разпознаване на балканския от алпийския подвид по външни белези. Двата подвида се различават само по характеристиките на рогата и други краниометрични белези. Извивката на върха на рога при мъжките е назад и надолу /като кука/, различен от този на женската, насочен назад.

От юли до декември дивите кози прекарват повече време в алпийската зона, отколкото в гористите райони, разказаха още от парковата дирекцията. От януари до юни по-голяма част от стадата са под горната граница на гората. Големината на стадата се променя през годината. Тенденциите са за по-малки стада през зимата, като броят на животните се увеличава през топлите месеци, показват наблюденията на експертите от парковата дирекция. Стадата са най-големи през юни-ноември. Мъжките на възраст до пет години рядко събират "хареми" през брачния период и през това време се движат в "ергенски" групи или единично. В сутрешните часове повечето животни пасат, другите лежат, често на сянка и преживят. Между 8:00 и 16:00 часа има още три или четири фази на интензивно приемане на храна, като то е най-високо в сутрешните и привечерните часове. При мъгла и облаци козите пасат по-дълго време, а през нощта не са активни.  

През лятото дивите кози в Пирин се срещат на ветровити и сенчести места, където снегът е отвят или отнесен от лавина, а през зимата предпочитат топли и слънчеви места, показват още наблюденията. Брачният период е обикновено през ноември.

***

Най-малкото езеро в Бъндеришкия циркус - Окото, почти се е скрило, след като лавина се е стоварила върху него в края на зимата

Банско, 15 юни 2015 г. /Емил Михайлов, БТА/ След като лавина се е стоварила върху него в края на зимата, най-малкото езеро в Бъндеришкия циркус - Окото, почти се е скрило под кал и камъни. В момента няма и помен от красивото му лице и водата, в която се отразява и небето над Пирин, сякаш е изчезнала. Тази нелицеприятна гледка може да види сега всеки, който си направи труда да се разходи до това любимо за планинарите място близо до хижа “Вихрен”. За “изчезването” на езерото сигнализирали разтревожени любители на планината и в дирекцията на Националния парк “Пирин” в Банско.

Затлачване на това малко езеро, което е сред най-посещаваните, защото се намира на минути път от хижа “Вихрен”, се наблюдава не за първи път, коментира пред репортер на БТА директорът на националния парк Росен Баненски. Още преди години пред служителите на парковата администрация е възникнал и въпросът - защо в езерото, което се зарибява често, не се задържат рибните запаси.

След 2005 г., когато имахме вече на разположение и моторна шейна, започнахме по-често да излизаме в този район на планината, разказа Росен Баненски. Така установихме, че всяка година в езерото пада лавина от връх Тодорка. Явно беше, че това е един от факторите да няма и риба. В края на тази зима и в началото на пролетта също падна голяма лавина.

Наричаме я основна, защото цялата снежна маса се откъсва от склона, повлича със себе си скални блокове, камъни, пръст, клек и се стоварва върху езерото, изхвърляйки и част от водата. Това можеше да се наблюдава веднага след падането на лавината, посочи експертът.

Той поясни, че това се случва обикновено напролет, когато температурата се повиши. Тогава снежната маса става по-водна и тежка и всичко се стоварва и натрупва върху ледената “шапка” на езерото, образувала се през зимата. Сега топенето става бавно, но се надяваме с повишаването на температурите “шапката”, останала под довлечените от лавината камъни и пръст, да се стопи и така водата да си дойде на място и езерото да възвърне обичайния си вид”, добави директорът на националния парк, каза Росен Баненски. (…)

Хижарят на близката хижа “Вихрен” Иван Баряков разказа също, че тази зима снегът е бил много дълбок, на места снежната покривка е достигала четири метра, а лавините били много опасни. От стари планинари е слушал, че върху Окото и в миналото са падали лавини. (...)

“Надяваме се всичките рибни запаси да не са загубени”, коментира още директорът на националния парк Росен Баненски. При това езеро се получава този проблем, тъй като западният склон под връх Тодорка е много стръмен и когато се засили огромната снежна маса, движи се с голяма скорост и нищо не може да я спре.

Не сме наблюдавали подобно явление на други места в езерните циркуси на територията на националния парк “Пирин”, но е възможно да се получи при някои от езерата на територията на резервата “Юлен”, допълва Росен Баненски.