Някои от световните морски риболовни стопанства се възстановяват благодарение на силно, научнообосновано управление, но много други остават под натиск, според доклад, представен днес на Конференцията на ООН за океаните от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО). Докладът показва докъде може да стигне ефективното управление и колко е необходимо то, пише ФАО на официалната си страница.
В "Преглед на състоянието на световните морски рибни ресурси 2025" се отчита биологичната устойчивост на 2570 отделни рибни запаса, което е значително увеличение спрямо предишните издания на доклада. Изготвен от над 650 експерти от повече от 200 институции и над 90 държави, докладът анализира тенденциите във всички морски риболовни райони на ФАО и предлага най-ясната картина до момента за състоянието на световния морски риболов.
Докладът потвърждава, че 64,5 на сто от всички рибни запаси се експлоатират в рамките на биологично устойчиви нива, а 35,5 на сто от запасите попадат в класификация "свръхулов". 77,2 на сто от улова в световен мащаб идва от биологично устойчиви запаси.
В морските риболовни зони с ефективно управление на рибарството, нивата на устойчивост далеч надвишават средните за света. В североизточната част на Тихия океан например 92,7 на сто от запасите се ловят устойчиво.
"Ефективното управление остава най-мощният инструмент за опазване на рибните ресурси. Този преглед предоставя безпрецедентно всеобхватно разбиране, което позволява по-информирано вземане на решения въз основа на данни", посочва генералният директор на ФАО Ку Донгю. Според него този доклад предоставя на правителствата доказателствата, от които се нуждаят, за да формират политиките си и да се координират.
Регионални прозрения: където управлението работи, рибните запаси процъфтяват
Близо две трети от морските запаси в световен мащаб се ловят в рамките на биологично устойчиви нива, а през последните години свръхуловът се увеличава средно с около 1 процент годишно. Освен това разликата между добре управляваните и неефективните райони остава огромна.
В североизточната част на Тихия океан (зона 67) и югозападната част на Тихия океан (зона 81) дългосрочните инвестиции и стабилните рамки за управление дават резултати. Процентът на устойчивост на всички отделни запаси достига съответно 92,7 и 85 на сто, като тези запаси са отговорни за приблизително 99 и 95,7 на сто от улова през 2021 г. в тези региони.
В Антарктика (зони 48, 58 и 88) 100 процента от оценените запаси се ловят устойчиво. Това е първият път, когато този регион е включен в доклада и макар и с малък обем, тези риболовни дейности демонстрират какво е възможно с управление, основано на екосистемите, и международното сътрудничество.
"Положителните резултати, като тези в Антарктика, Североизточния Тихи океан и Югозападния Тихи океан, отразяват ползата за устойчивото управление на рибарството от наличието на силни институции, последователен и всеобхватен мониторинг, интегрирането на научни доказателства в управленските решения и прилагането на предпазни и екосистемни подходи", казва изпълнителният секретар на Комисията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика Дейвид Агню, който е сред съавторите на доклада.
Средиземно море и Черно море (зона 37) показват ранни признаци на възстановяване. Въпреки че само 35,1 на сто от запасите се ловят устойчиво, риболовният натиск е намалял с 30 на сто, а биомасата се е увеличила с 15 на сто от 2013 г. насам. Това показва, че регионалното сътрудничество и националните усилия започват да дават резултат.
Не всички области са на прав път. Докато някои показват реален напредък, други остават под силен натиск.
В югоизточната част на Тихия океан (зона 87) само 46 на сто от запасите се ловят устойчиво, докато в източната централна част на Атлантическия океан (зона 34) този процент е 47,4 на сто. Тези региони включват държави, където рибарството е от основно значение за продоволствената сигурност и храненето, заетостта и намаляването на бедността, особено чрез дребномащабен и занаятчийски риболов. Но с ограничен институционален капацитет, фрагментирано управление и големи пропуски в данните, тези райони са изправени пред по-съществени компромиси и по-строги ограничения.
Резултати на ниво вид: рибата тон се откроява, дълбоководните видове са под натиск
Сред десетте най-често уловени морски вида 60 на сто от оценените запаси са устойчиви. Когато се претегли спрямо обема на производството им, се оценява, че 85,8 на сто от улова идва от биологично устойчиви запаси.
Рибата тон и подобните на нея видове се открояват, като 87 на сто от оценените запаси са устойчиви, а 99 на сто от улова идва от устойчиви източници.
В тези области ангажиментът за ефективно управление на рибарството – прилагането на научнообосновани политики, регулаторни мерки и системи за съответствие – е осигурил устойчивостта на морския риболов и ползите, които той предоставя.
Но не всички видове се справят толкова добре. Дълбоководните видове остават уязвими, като само 29 на сто от запасите се ловят устойчиво. Докладът също така изразява загриженост относно мигриращите акули, често улавяни като страничен улов при риболова на риба тон. Въпреки че 57 на сто от оценените запаси са устойчиви, липсата на последователно международно управление продължава да възпрепятства усилията за възстановяване.
Запълване на празнините: превръщане на науката в действие
Въпреки значителния напредък в обхвата на данните, пропуските продължават, особено в дребномащабния риболов, където недостатъчното наблюдение на местата за разтоварване увеличава несигурността при оценката. ФАО призовава страните да инвестират в системи за събиране и управление на данни и научнообосновани подходи, както и да преодолеят пропуските в капацитета и да съгласуват целите за устойчивост, за да се запази развитието на риболова в правилната посока.
"Вече имаме най-ясната картина досега за състоянието на морския риболов. Доказателствата показват какво работи и къде не успяваме", посочва Ку, допълвайки, че следващата стъпка е правителствата да увеличат мащаба на това, което работи, и да действат спешно, за да гарантират, че морският риболов е полезен за хората и планетата. Това е същността на "Синята трансформация" на ФАО - призив за изграждане на по-ефективни, по-приобщаващи и по-устойчиви водни хранителни системи, за да се увеличи приносът им към световната продоволствена сигурност, да се отговори на хранителните изисквания и да се подобри прехраната на нарастващото население.
/ЕС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
