БСП – Прессъобщение

site.btaБСП: Силна държавна политика и 5 % от БВП за образование – без това България няма бъдеще

БСП: Силна държавна политика и 5 % от БВП за образование – без това България няма бъдеще
БСП: Силна държавна политика и 5 % от БВП за образование – без това България няма бъдеще
Снимка: Пресцентър

Вместо реформи за качествено образование, се правеха реформи, обслужващи интереси – партийни, икономически, частни, сривът вървеше системно и българският ученик се оказа жертвата

Ако не се обединим, ако не поставим образованието като първи национален приоритет, за да се справим реално с този проблем – с нищо друго в държавата няма да се справим

 

Декларация на ПГ на „БСП за България“ 

В последните дни, по всички медии, учудващо, между скандалите в Народното събрание, скандалите между партньорите в управляващата коалиция и подкрепящите ги, между „велики” народни представители и „велики” министри, между убийства, катастрофи и обири, изведнъж проби новината за поредната международна оценка на качеството на българското средно образование – отчайващите за България резултати от поредното изследване на програмата за международно оценяване на учениците (PISA). 

Това е един от най-важните източници на информация за състоянието на българското образование. Още повече, че не съм чула да се оповестяват резултати от вътрешни изследвания. Ще попитате – какви? Коя е националната институция, която трябва да следи и оценява образованието у нас след закриването на НИО например, преди много години? Може би Центърът за оценяване в предучилищното и училищното образование, който трябва да предоставя на МОН периодични доклади за качеството на училищното образование, а отдел „Международни изследвания в образованието и анализи“ да подготвя тематични изследвания за качеството на училищното образование на национално ниво. Дали го правят – не знам, но ако го правят или ако са го правили досега – защо трябва да чакаме ПИЗА, за да прогледнем? Защо не са алармирали какво се случва с качеството на образованието у нас или ако са алармирали – какви са последствията?

В крайна сметка, понеже явно ние или не правим изследвания или ако ги правим – нищо не следва, е добре, че имаме резултатите от това международно изследване. А те с две думи са, както писаха медиите - шокиращ срив! Само не знам за кого това е шокиращо, защото за работещите в системата – това е последователен срив в последните 20-тина години – години, в които бяха направени две по-мащабни реформи, или поне прокламирани като такива, в системата и които в голяма степен доведоха до този шокиращ срив! И това е така, защото тези реформи бяха направени не с мисъл за модерно и качествено образование, а с цел да се обслужат интереси – партийни, идеологически, икономически – от частните издателства на учебници до НПО – отново с частни интереси! И така ученикът е център на системата само на думи. Всъщност той е жертвата! Всъщност голямата жертва на тези брутално некадърни реформи са точно децата ни, доста от които вече не са деца и по техните знания, умения и реализация виждаме провала на системата и на всички управлявали България в тези години! 

И така - образователната реформа, прокламирана и с приетия през 2015 година ЗПУО се провали. 54% от българските деветокласници са под критичния минимум на знания и умения по математика, 53% от тях нямат елементарни четивни умения, а 48% от тях са с драстични дефицити по природни науки. Сривът в резултатите на нашите ученици е шокиращ - постиженията им са сред най-слабите, наблюдавани някога и при трите предмета. По математика те са последни в ЕС, а по четене - предпоследни. Важно е да се знае, че това са ученици, които от 5 клас учат по нови учебни програми, влезли в сила след уж голямата промяна в образованието през 2016 г. и уж насочени към формирането на умения, т.е. катастрофалните резултати днес са достатъчно ясна оценка за образователната реформа.

Седем години от влизането в сила на този закон. А не бяха нужни чак седем години. Бяхме наясно какво се случва след първите 2-3. И какво от това? Като реформата през 2001г. – 22 години работим по учебните програми и съдържание от тогава /с някои козметични промени/ и до днес!

За тези, които са извън системата ще кажа, че не от 7 години, а на всеки три години, от 2001-ва насам, при публикуване на поредните резултати от въпросното изследване, чуваме, че половината от българските ученици нямат умения като аналитично и критическо мислене, правене на логически взаимовръзки, четене с разбиране, осмисляне на събития, аргументиране, решаване на ежедневни проблеми; че България е сред държавите с най-големи образователни неравенства в света – постиженията на учениците зависят от финансовото състояние на родителите им, от мястото, където живеят, от вида училище, в което учат. Ножицата между децата, които учат в така наречените елитни училища в големите градове и идват от семейства с по-висок икономически статус, и връстниците им от училища в по-малки населени места и от непривилегировани социално-икономически слоеве е огромна. Ние сме една от десетте държави в цялото изследване, което обхваща над 80 държави, в които най-малко 50% от разликата в постиженията на учениците се обяснява с различията между училищата. Тази ножица се доказва всяка година и от националните ни изпити, но ние не полагаме никакви усилия за затварянето й.

Защо изброявам всичко това? Защото не искам това да остане поредното изброяване, поредното вайкане! Защото тези резултати са моя болка, болка на всички, които влизат в час във всяко българско училище, болка -години наред! Искам, обаче, това да е болка на всички нас, на цялото общество! Искам ясно да се разбере, че нямаме бъдеще, ако продължаваме по този начин и че всички високопарни изрази за високи технологии, за привличане на инвестиции ще останат мираж! Бъдещето не ни оставя време да продължаваме така!

И да го кажа за пореден път и с прости думи какво ни трябва, не наукообразно и с модерен пиарски език и без детайлите, разбира се:

Нови учебни планове, програми и учебно съдържание, насочени както към придобиване на фундаментални знания, поднесени по подходящ начин и с подходящи средства на децата, така и към практическо приложение на знанията;

Нов модел на базисна и продължаваща квалификация на учителите;

Нова, съвременна училищна среда във всяка детска градина и училище в страната;

5% от БВП за образование.

Трябва да е ясно – ако искаме друго бъдеще за нацията – образованието трябва да е първи национален приоритет! 

Реален приоритет, а не на думи! За всички партии – без значение, леви или десни. Ние сме длъжни да постигнем национален, надпартиен консенсус за развитие на образованието ни и всичките ни действия да са подчинени на разбирането, че това е изключителна държавна отговорност и не може дейности, подчинени на този приоритет да се дават на откуп на каквито и да било организации!

Ако не се справим с този проблем, няма да се справим с никой друг! Ако не го направим, значи не сме за тук – нито като парламент, нито като мнозинство /каквото и да е то/, нито като изпълнителна власт!

 

 

 

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:23 на 24.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация