site.btaВ кампуса "Лозенец" беше направена първа копка на научноизследователския комплекс за чисти технологии  

В кампуса "Лозенец" беше направена първа копка на научноизследователския комплекс за чисти технологии   
В кампуса "Лозенец" беше направена първа копка на научноизследователския комплекс за чисти технологии   
Снимка: БТА

В кампуса "Лозенец" беше направена първа копка на научноизследователския комплекс за чисти технологии на Факултета по химия и фармация на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Научноизследователският комплекс беше представен от чл.-кор. Тони Спасов - декан на Факултета по химия и фармация на СУ. Кампусът "Лозенец", който е част от Центъра за върхови постижения по мехатроника и чисти технологии, ще бъде създаден с финансовата подкрепа на Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж", съфинансирана от Европейския съюз чрез европейските структурни и инвестиционни фондове.

Структурата на кампусa представлява обединение от два факултета на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (Факултет по химия и фармация, и Физически факултет), в което дейността на учените е фокусирана върху съхранение, спестяване и ефективно разпределение на енергия, на водород-базирани модели и технологии, на безотпадни технологии, технологии и методи за включване на отпадъчни продукти, и на материали от производства в други производства. Ще има 13 лаборатории, които ще бъдат снабдени със съвременно оборудване и седем от тях ще се помещават в сградата, чието модернизиране предстои. Това ще позволи да се оформи център по чисти технологии. В него ще се правят изследвания за създаването на нови материали с приложение в ключови технологии, като преобразуването на енергия, катализа и екология. Центърът ще бъде база както за подпомагане на бизнеса с иновации, така и за подготовка на млади изследователи в приоритетни за България научни области.

Факултетът по химия и фармация на СУ иска да покаже развитието на проекта чрез откриването на процедурата по ремонт, реконструкция и строителство на лабораторния комплекс, като тази разпределена инфраструктура включва още две други много големи бази - подцентрове. Единият подцентър е в БАН - в комплекса на Четвърти километър, а другият е в Техническия университет, каза чл.-кор. Тони Спасов. "След немалко усилия - повече от година и половина, се подготвя този лабораторен комплекс - сградата е от 550 квадратни метра, има и лаборатории. По този начин в кампуса "Лозенец" близо 1000 квадратни метра ще бъдат на разположение на проекта за Центъра за върхови постижения - за мехатроника и чисти технологи. Реконстуркцията вече е започнала и ще завърши до три месеца", обясни чл.-кор. Спасов.

Той каза, че лабораторният комплекс ще е в бивши работилници на Софийския университет. Тези 550 квадратни метра сега се реконструират основно. Центърът за върхови постижения ще има самостоятелна научна програма. В комплекса ще има нови научни прибори и ценна научна апаратура.

Гости на церемонията за първата копка на кампуса "Лозенец" бяха представители на Министерството на образованието и науката (МОН), на Изпълнителната агенция "Програма за образование", на община "Лозенец", на Софийския университет, на БАН и на Техническия университет в София.

Заместник-министърът на образованието и науката акад. Константин Хаджииванов каза, че МОН възлага много големи надежди на всичките Центрове за върхови постижения и на Центровете за компетентност, защото те са едни от основните инструменти за развитие на науката в бъдеще, както и за подобряването на връзките между науката и бизнеса. Проектът за този център е най-големият в България и затова е най-сложният за изпълнение. Има три кампуса, като този на територията на Софийския университет ще е специализиран в областта на чистите технологии, с акцент върху енергетиката, отбеляза акад. Хаджииванов. Той пожела в скоро време центърът да е готов и лабораториите в него да работят.

Много се радвам, защото това е петият подобен център на територията на "Лозенец". Там, където има наука - има развитие и бъдеще, каза кметът на район "Лозенец" Константин Павлов.

Заместник-ректорът на Софийския университет чл.-кор. проф. Николай Витанов отбеляза, че науката в България е фрагментирана и тези центрове ще са много важни локомотиви, защото ще теглят цялата българска наука в бъдещето.

 

/ХТ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:21 на 01.10.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация