site.btaОБНОВЕНА Паметник на ген. Владимир Вазов бе открит в София в Деня на Съединението

Паметник на ген. Владимир Вазов бе открит в София в Деня на Съединението. На събитието присъстваха кметът на София Васил Терзиев, министърът на правосъдието Георги Георгиев, зам.-министърът на културата Тодор Чобанов, изпълнителният директор на "Сиела Норма" Веселин Тодоров, генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, общински съветници и граждани.

Паметникът се намира на бул. „Владимир Вазов“, на ъгъла с ул. „Панайот Хитов“. Монументът е създаден от скулптора Борис Борисов, а проектът е реализиран по инициатива и с дарителската подкрепа на „Сиела Норма“. Поставянето му е одобрено с решение на Столичния общински съвет.

Нека този паметник бъде не просто спомен, а вдъхновение. Ген. Владимир Вазов е велик българин, чиято памет трябва да почитаме и чието дело не трябва да оставяме в небитието, каза кметът на София Васил Терзиев при откриването на монумента в столицата. Терзиев посочи, че паметникът не е само жест на историческа благодарност, а послание към всички нас за гражданска отговорност, професионализъм и личен морал. 

Ген. Владимир Вазов е не само велик воин, той е и строител на съвременна България, заяви министърът на правосъдието Георги Георгиев. Когато е взето решението за поставянето на паметника, Георгиев е председател на Столичния общински съвет. Той посочи, че като градоначалник на София ген. Вазов има изключително значение за придаване на европейския облик на столицата – от градския транспорт и неговата модернизация през изграждането на познатите ни до днес градски и културни институции, поставя началото на строителството на Рилския водопровод и слага край на политическите чистки в Общината.

Ген. Владимир Вазов е един от най-великите съвременни пълководци и един от най-великите кметове на София, каза Веселин Тодоров, изпълнителен директор на "Сиела Норма", с чиято дарителска подкрепа е изграден паметникът. Тодоров отбеляза, че амбицията е била паметникът да бъде открит през месец май, когато е годишнината от рождението на ген. Владимир Вазов и 80 години от смъртта му. „Днешният светъл празник може би е другата най-подходящата дата, символ на най-голямото постижение на българския народ, който той сам прави в изграждането на своята държава и само няколко дни преди Деня на София и годишнината на битката при Дойран“, посочи той.

Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот. Той е осмото дете в семейството на Минчо и Съба Вазови. Брат е на поета Иван Вазов, показва информация на отдел "Справочна" на БТА.

През есента на 1885 г. е обявена мобилизация за войната със Сърбия. Едва 17-годишен Владимир Вазов се явява пред наборната комисия с желание да бъде записан като войник, но получава отказ. Същата година е обявен прием за постъпване във Военното училище. На 14 януари 1886 г. в първия специален клас е зачислен и юнкерът Владимир Вазов. На 20 април 1887 г. той е произведен в чин подпоручик. Владимир Вазов е четвърти поред измежду всички 156 мъже от випуска. През 1893 г., за да бъдат приети поръчаните от Германия нови оръжия, се формира група и в тази група е зачислен и той. Към края на 1894 г., вече капитан, произведен в този чин същото лято, е приведен в Четвърто артилерийско отделение в София. На 1 януари 1903 г. офицер Владимир Вазов е отличен с чин майор. Тогава е командирован да следва в Руската артилерийска школа в Царско село. В края на 1905 г. е повишен в длъжност командир на артилерийско отделение. Скоро след това е повишен и в чин подполковник.

Генерал Вазов е командир на Четвърти дивизионен артилерийски полк по време на Балканската война (1912-1913 г.), Междусъюзническата война (1913 г.) и на Девета пехотна дивизия по време Първата световна война (1914-1918 г.). През 1918 г. генерал Владимир Вазов е командир на Девета дивизия и води настъплението срещу Дойранската позиция. След демобилизацията през 1918 г. плевенската дивизия остава под негово командване. По-късно получава назначение – началник на Втората военна инспекционна област и стига до поста инспектор на артилерията. В началото на 1920 г. е повишен в чин генерал – лейтенант и ненавършил още 52 години е освободен от запаса на войската. Назначен е за председател на Съюза на запасните офицери и на този пост остава в продължение на десет години.

От 7 април 1926 г. до 14 март 1932 г. ген. Вазов е кмет на София. По време на неговото управление започва изграждането на водопровода "Рила - София", замислен в началото на 20-те години и окончателно завършен през 1933 г. Построяват се водноелектрическите централи при с. Курило (1927 г.) и с. Симеоново (1928 г.). Значително се подобрява уличното осветление на града. Прокарани са 22 км нови трамвайни линии и са доставени 40 нови мотриси и ремаркета. Открива се Народната баня (1928 г.) при Централната минерална баня. Създава се бюро за социални грижи, което организира безплатни медицински и други грижи за крайно бедните софийски жители. Започва строеж на новата кланица. Открива се Градската библиотека при Столичната община и се поставя началото на Общински музей и архив (1928 г.). През 1929 г. се учредява почетен знак на Столичната община за отличаване на българи и чужденци с особени заслуги към София и нейните жители.

През 1936 г. ген. Вазов получава покана да присъства на конгрес на Британския легион и да представлява българските запасни офицери. В началото той отказва, но по-късно приема, където всички военни му засвидетелстват уважение.

Генерал-лейтенант Владимир Вазов прекарва последните години от живота си в ловешкото село Рибарица, където умира на 20 май 1945 г.