site.btaВсяко общество очаква да чуе гласа на творците, когато е трудно, каза сръбският писател Енес Халилович пред БТА

Всяко общество очаква да чуе гласа на творците, когато е трудно, каза сръбският писател Енес Халилович в интервю за БТА.

Халилович участва в работилница за превод на избрани негови разкази от сръбски на български и италиански в сръбското село Тършич — родното място на реформатора на сръбския език Вук Караджич. Халилович е автор на поезия, романи, кратки разкази и драми, като две негови книги вече са преведени на български език — „Секвоя“ и „Паралелепипед“.

В коментар за ролята на писателите и творците като цяло в обществото в напрегнати ситуации той сподели пред БТА, че според него във времена на криза всеки очаква техния глас.

„Изкуството има трайна стойност, за разлика от капитала, който може да изчезне. Има много капитал, който ще загине, и ще има изкуство, което ще надживее капитала", подчерта той.

По думите му репутацията на писателя в обществото все още е важна както в Сърбия, така и в България. „Но има общества, където думата на писателя не означава нищо. Днес живеем в диктатура на капитала, но истината винаги ще победи накрая. Важно е писателят да стои зад истината“, допълни той.

Халилович отбелязва, че изкуството може да бъде едновременно обезпокоително и успокояващо, но че трябва да си остане изкуство. Според него е особено важен примерът със съвременните автори, които говорят за ситуацията в Газа.

„Артистите са се превърнали в съвестта на Европа и света, защото те предупреждават за случващото се там всеки ден и упорито. Капиталистите не са толкова емоционални, колкото артистите“, отбеляза той.

Халилович коментира и вече преведените на български негови книги, като отбеляза, че се надява скоро да има възможност да се срещне с българските читатели.

„Бих искал да дойда на фестивал и да се срещна с българи. Изпитвам голямо уважение към българската литература и история. Това е единствената европейска нация, която никога не е променяла името си. Имаме много общи неща – не само чрез езика и литературата, но и чрез опита на света и времето“, посочи той.

Той подчерта, че е чел многобройни български писатели и че това го е обогатило като автор. Особено си спомня приятелството си с българския поет и преводач Велимир Костов, който е живял в Ниш.

„Много обичах този човек. В книгата „Секвоя“ му посветих стихотворение. Той отиде в друг свят, но остави голям отпечатък върху нашата култура“, спомня си Халилович.

В заключение на разговора той разказа и какво го вдъхновява да пише.

„Стремежът да говоря чрез самата реч, да присъствам в света и да свидетелствам за съществуването си. Речта е дар от Бога и с нея потвърждавам съществуването си“, посочи той.