site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 13 януари  в  историята

13 януари 2024 г., събота, 2-ра седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Ермил и Стратоник. Св. мчк Петър Анийски. Преп. Максим Кавсокаливит.

В България се отбелязва:

Професионалният празник на работещите в областта на киното. Обявен с Решение 1003 на Министерски съвет от 28 декември 2005 г. Годишнина от прожекцията (1915) в столичното кино "Модерен театър" на първия български игрален филм "Българан е галант". Филмът е черно-бяла и "няма" комедия. Сценарист, режисьор и изпълнител на главната мъжка роля е Васил Гендов, а главната женска роля е на актрисата Мара Липина.

Празникът на Висшето транспортно училище (ВТУ) "Тодор Каблешков" - София.
Годишнина от рождението (1851) на българския революционер Тодор Каблешков, водач на Априлското въстание (1876) в Панагюрския революционен окръг и автор на историческото "Кърваво писмо". Държавното железопътно училище със статут на средно техническо учебно заведение, с военоорганизационна структура, е създадено със Закона за откриване на телеграфопощенско и железопътно училище от 1922 г. и с Указ 60 на цар Борис III от същата година. С Указ 671/22 септември 1967 г. тогавашният Полувисш железопътен институт приема името на Тодор Каблешков.
        
На този ден в България:

1858 - В Цариград излиза бр. 1 на сп. "Български книжници" - повременно списание за българската книжнина, основано от Димитър Мутев. Последният брой на списанието излиза през м. юни 1862 г.

1880 - С Указ 1 на княз Александър I Батенберг е учреден орден "За храброст". Това е първото българско отличие и се връчва само по време на война на заслужили военни, проявили мъжество, героизъм и подвизи на бойното поле. Орденът има формата на малтийски кръст, като са изработени няколко типа ордени и звезди: велик кръст, два класа по четири степени за офицери, категория без мечове (за военни лекари и свещеници), както и четири войнишки степени. От 17 до 29 април 1880 г. в София се е състояло първото награждаване с отличието - 33-ма офицери и войници от редовете на Българското опълчение. До 1909 г. е най-старшият между българските ордени. След 1944 г. орденът се раздава, но без корона в горния край и върху главата на лъва. Съществува до 1946 г. С приемането на Закона за ордените и медалите на 22 май 2003 г. от 39-ото Народно събрание орденът е възстановен. С него се награждават военни и граждански лица за проявена храброст и героизъм в полза на българското общество и държава. Той е със синя лента, има три степени - първа, втора и трета, и две категории - с мечове и без мечове.

1915 - В столичното кино "Модерен театър" се е състояла премиерата на първия български игрален филм "Българан е галант" на сценариста и режисьор Васил Гендов. В немия черно-бял филм, разказващ за любовните неволи на бонвивана Българан, Васил Гендов е също и изпълнител на главната роля. Партнира му актрисата от Народния театър Мара Липина. Самият филм не е съхранен на лента до наши дни, останали са едва 1-2 кадъра от него.

1940 - Министерството на земеделието и държавните имоти обявява областта около течението на р. Ропотамо за резерват. Решението е взето по предложение на учени биолози след обсъждане в Съюза за защита на родната природа. Със Заповед 2080 на Главно управление на горите от 24 юли 1962 г. резерватът "Ропотамо" е обявен за народен парк. Той е разположен на площ от 846,9 ха и обхваща лонгозна гора при устието на р. Ропотамо. Включва редки растителни и животински видове от влажните зони, сред които и пясъчната лилия. Оттук минава пътят на прелетните птици "Виа Понтика". Със Заповед 318/7 май 1992 г. на Министерство на околната среда на основание чл. 16 и чл. 22 от Закона за защита на природата (обн. ДВ, бр. 47 от 1967 г.) територията на резервата е разширена на 1000,7 ха. На територията на резервата се намират някои обособени по-малки резервати: резерват "Аркутино" и  лонгозната гора около него, резерват "Змийски остров", резерват "Водни лилии" и резерват "Морски пелин".

1972 - Открит е Пловдивският университет "Паисий Хилендарски. Създаден е след преобразуването с Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 януари 1972 г. на Висшия педагогически институт "Паисий Хилендарски" (създаден с Указ 264/1 юли 1961 г.  на Президиума на Народното събрание) в университет.

1990 - Учредена е партия Българска демократически форум. Регистрирана е на 20 април 1990 г.

1992 - Учредена е фондация "Св. Стефан", чиято дейност е насочена към съхраняването и реставрацията на българските културни паметници в Истанбул и Одрин в Турция.

1992- България признава независимостта на Азербайджан и на Узбекистан. 

1994 - В София е открит първият извън Великобритания информационен център на радио Би Би Си. Центърът е открит в присъствието на президента на България Желю Желев, генералния директор на Би Би Си Боб Филис, посланика на България във Великобритания Джон Станчоф, британския посланик в България Ричард Томас и др. Първият директор на Центъра е ръководителят на българската секция на Би Би Си Валери Чуков. От 2004 г. Би Би Си център София съществува като независим учебен център.

2000 - Народното събрание приема Закон за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори.

2005 - Министерският съвет приема решение за предоставяне на концесия за срок от 30 години на пристанищните терминали Леспорт и Сомовит, част от пристанищата Варна и Русе. За първи път в историята на транспорта в България се отдават пристанища на концесия.

2009 - Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъжда България по делото, заведено от т. нар. алтернативен синод на Инокентий на 16 декември 2008 г. Съгласно решението България е осъдена за нарушени религиозни права на духовниците, които са изгонени с полиция от храмовете и манастирите си като разколници през 2004 г.

2011 - 41-ото Народно събрание приема закон, с който се създава Българската агенция по безопасност на храните, която ще осъществява контрол по отношение на изискванията към фитосанитарната дейност, продуктите за растителна защита и торовете, ветеринарномедицинската дейност, фуражите, суровините и храните с изключение на бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, съответствието на качеството на пресните плодове и зеленчуци със стандартите на Европейския съюз за предлагане на пазара.

2013 - Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова открива Многопрофилната болница за женско здраве "Надежда" в София.

2015 - Върховният административен съд (ВАС) прекратява делото срещу отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка (КТБ), образувано по искане на акционерите "Бромак" ЕООД", "Бългериън Акуизишън Къмпани", отстраненият изпълнителен директор на КТБ Орлин Русев и Вера Архундова. По този начин ВАС потвърждава решението на Българската народна банка за отнемането на лиценза на КТБ.

2016 - Върховният административен съд постановява паметникът в градинката на НДК "1300 години България" да бъде демонтиран. Съдът отхвърля жалбите на автора на паметника проф. Валентин Старчев и още няколко организации. Решението на Столичния общински съвет е паметникът да бъде демонтиран, а скулптурите да бъдат преместени в Музея за история на София.

2018 - В София Националният съвет на Българската социалистическа партия  на  заседание приема позиция против ратификацията на Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилия (т.нар. Истанбулска конвенция).

2020 - Около 4:20 часа е подаден сигнал за взрив и последвал пожар в жилищен блок в жилищния квартал "Владислав Варненчик" във Варна. Загиват двама души, 7 са ранени и са нанесени значителни материални щети. Два апартамента са напълно унищожени. При разследването е установено, че апартаментът е взривен от 66-годишния бивш полицай Веселин Димитров, който е единият от загиналите. Собственичката на апартамента живеела на семейни начала с него в продължение на 20 години, през които върху нея е упражняван психически тормоз. Заради сигнал за домашно насилие, подаден от страна на жената, седмица преди взрива срещу него е била издадена ограничителна заповед. Мъжът е бил военен, след това е работил в полицията, откъдето е бил дисциплинарно уволнен през 1995 г. за корупция. 

2021 - Сръбският писател Слободан Симич е 54-ият лауреат на Международния конкурс за къс хумористичен разказ на името на Алеко Константинов, организиран от  Община Свищов и Международната фондация "Алеко Константинов" и вестник "Стършел". Той получава наградата за разказа си "Теория на относителността". През 2020 година за участие в конкурса са получени 78 разказа  на 42 писатели от 14 страни.

2022 - В София на церемония в Гьоте институт е връчена наградата РОМАНИПЕ в навечерието на празника Банго Васил - Ромската Нова година, която се отбелязва на 14 януари. Наградата е присъдена на проф. Елена Марушиакова и проф. Веселин Попов за дългогодишната и забележителната им дейност в ромските изследвания. „Наградата се връчва от роми на нероми за принос в научните изследвания на ромската общност в България и по света".

2023 - Народното събрание приема на второ четене Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Законът влиза в сила на 5 януари 2023 г.  и с него се забранява продажбата на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти, изброени в приложение към регламент на Европейския съюз (ЕС), с произход от Русия или изнасяни от Русия, които са внесени в България въз основа на дерогация, разрешена от Министерския съвет, на купувачи, от друга държава член или в трета страна. Изключения се правят при продажбата, доставката, трансфера и износа за Украйна на нефтопродукти, изброени в приложение от регламент на ЕС, получени от суров нефт при условие, че са предназначени само за употреба в Украйна и не се цели заобикаляне на забраните.

На този ден по света:

1898 - В Париж, Франция, писателят Емил Зола публикува във в. "Орор" отворено писмо до президента на Франция Феликс Фор, озаглавено "Аз обвинявам", в защита на офицера Алфред Драйфус, осъден на доживотен затвор на 22 декември 1894 г. по обвинение, че е продал военна тайна на Германия. В писмото си Емил Зола заклеймява висши държавни и политически лица, замесени в аферата "Драйфус". Под натиска на общественото мнение Алфред Драйфус е помилван през 1899 г., през 1906 г. е реабилитиран.

1945 - В Рим, Италия, е създадена италианската информационна агенция "Адженция национале стампа асочата" (АНСА) от група италиански издателства на вестници и списания на кооперативни начала.

1993 - В Париж, Франция, е открита за подписване международната Конвенция за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и неговото унищожаване. Конвенцията влиза в сила на 29 април 1997 г., като всяка  държава, приела документа, се задължава да унищожи химическите оръжия на своя територия и тези, изоставени от нея на територията на друга държава, подписала конвенцията, както и да унищожи или пригоди за други производства съоръженията, използвани за създаване на химически оръжия. Тя се задължава също да не употребява химически вещества като военни средства за борба с безредици, както и да предоставя точни сведения за своя химически арсенал и съоръжения за производство на химически оръжия. След влизането в сила на Конвенцията контролът над спазването й е поверен на Организацията за забрана на химическите оръжия със седалище в Хага, Нидерландия.

2001 - В Централна Америка е регистрирано земетресение с магнитуд 7,6 степен по скалата на Рихтер и с епицентър на близо 50 км южно от крайбрежието на Салвадор, усетено и на територията на Гватемала, Никарагуа и Хондурас, при което загиват 944 души, 2000 са изчезнали безследно, а 5565 души са ранени. Разрушени са 108 226 жилища. Следват множество вторични трусове, най-силният от които е на 13 февруари 2001 г. с магнитуд 6,6 степен по Рихтер и с епицентър на около 50 мили югоизточно от столицата Сан Салвадор. В резултат на двете земетресения загиват 1159 души, над 8000 са ранени, над 430 000 души остават без покрив, а щетите възлизат на повече от 2,6 млрд. долара.

2002 - Последно представление на мюзикъла The Fantastics в Ню Йорк, който се играе от 3 май 1960 г. и има общо 17 162 представления.

2004 - В Монтерей, Мексико, се открива извънредна двудневна среща на високо равнище на страните от Западното полукълбо. Участват 34 държавни и правителствени ръководители, включително и президентът на САЩ Джордж У. Буш. Срещата завършва с приемането на политическа декларация за мерките за борба срещу бедността и корупцията и за постигане на растеж и напредък, наречена "Декларация от Нуево Леон"- на името на мексиканския щат, чиято столица е Монтерей. 

2007 - В САЩ губернаторът на щата Калифорния Арнолд Шварценегер обявява бедствено положение заради необичайната студена вълна, обхванала щата, известен с топлия си климат. Температурите през нощта падат до минус 5 градуса в столицата на щата Сакраменто и до минус 20 на брега на езерото Тахо в Сиера Невада.

2012 - В Туркменистан влиза в сила закон за политическите партии, приет на 10 януари и подписан от президента Гурбангули Бердимухамедов. От 1991 г. в страната има само една политическа партия - Демократическата партия, ръководена от държавния глава. Според текста "държавата гарантира защитата на правата и законните интереси на политическите партии и създава равни възможности за дейността им". Всяка партия трябва да наброява поне 1000 души. Не се допуска създаването на политически партии по региони или на професионална основа, както и членството на военнослужещи, служители или сътрудници на силовите структури. Законът забранява партиите да държат средства в чужди държави или да приемат финансова помощ отвън. Сред основните цели на политическите партии според закона е "да формират общественото мнение" и "да усъвършенстват политическото самосъзнание на гражданите и политическото им възпитание".

2013 - В Грузия влиза в сила най-мащабният в историята на страната закон "За амнистията", приет от парламента през декември 2012 г. В съответствие със закона от затворите са освободени близо 3000 души, осъдени за леки и неумишлени престъпления, за икономически и други правонарушения. Сред амнистираните са и 190 души, признати от парламента в края на 2012 г. за политически затворници, осъдени в периода 2005-2011 г. за участие в акции на опозицията.

2017 - Японската автомобилна компания "Тойота" изтегля 543 000 коли в САЩ заради дефектни помпи на въздушните възглавници на пътника отпред, производство на японската компания "Таката". При  катастрофа има опасност въздушните възглавниците да се раздуят с твърде голяма сила, което да разкъса металната им вътрешност и да разпръсне частици в купето. Изтеглянето включва модели от седани до високопроходими, произведени между 2006 и 2012 г., сред които "Сайън ексБи" от 2008-2009 г., "Корола" и "Корола матрикс" от 2009 и 2012 г., "Ярис" от 2007-2009 и 2012 г., "ФорРънър" и "Сиена" от 2012 г. и различни версии на Лексус между 2006 г. и 2012 г. Към януари 2017 г. най-малко 16 души са загиналите и около 180 са получилите наранявания заради проблема. Над 100 млн. превозни средства на 17 автомобилопроизводителя са изтеглени по света, от които 69 млн. само в САЩ.

2018 - В Рига, Латвия, министър-председателят на Япония Шиндзо Абе подписва споразумение между Япония и трите балтийски държави - Естония, Латвия и Литва, за засилване на икономическите и политическите връзки. Четиристранният японско-балтийски пакт е подписан по време на посещението му в Рига, част от обиколката му в шест източноевропейски страни - Естония, Латвия, Литва, България, Румъния и Сърбия (12-17 януари 2018). Това е първо посещение на японски министър-председател в тези страни.

2019 - В Гданск, Полша, в края на благотворително събитие кметът на града Павел Адамович е нападнат и наръган с нож на сцената. След 5-часова операция в Университетската болница в града той умира. Нападателят е 27-годишен криминално проявен мъж, неотдавна излязъл от затвора, където е излежал 5-годишна присъда за банков обир. Той е задържан от охраната веднага след престъплението. Самият той след деянието си казва, че го е извършил за отмъщение на бившата управляваща партия "Гражданска платформа" - сега в опозиция, защото по време на нейното управление е "несправедливо" обвинен и осъден. Павел Адамович е кмет от 1998 г., като е избиран няколко пъти от тази партия, чийто член е до 2015 г., но последния път се кандидатира като независим.

2020 - В Турция започва излъчването на държавната телевизия ТРТ на немски език (TRT Deutsch). Предаванията, новините и филмите по базирания в Берлин, Германия, канал, ще бъдат споделяни в социалните мрежи "Фейсбук", "Туитър", "Инстаграм", както и в "Ютюб". 
 
2021 - В Ламеция Терме, Италия, започва процес срещу 355 предполагаеми членове на калабрийската мафия "Ндрангета", сред които адвокати, счетоводители, държавни служители, представители на съдебната власт. Обвиненията срещу тях включват принадлежност към организирана престъпна организация, убийство, опит за убийство, изнудване, пране на пари и трафик на наркотици. За процеса специално е построена достатъчно голяма зала, в която да бъдат провеждани съдебните заседания.  По мащабността си процесът може да се сравни само с т. нар. максипроцес срещу мафията "Коза ностра", при който през 1986 г. в Палермо са изправени на съд 475 обвиняеми за връзки с мафията.

2022 - САЩ санкционират шестима севернокорейци, един  руснак и едно руско юридическо лице, които според САЩ са отговорни за осигуряване на стоки за оръжейните програми на КНДР. Решението на САЩ е след поредица от  севернокорейски ракетни изпитания.

2023 - В Казахстан на общо заседание двете парламентарни камари приемат закон, който анулира конституционния закон за първия президент на страната Нурсултан Назарбаев, предоставящ значителни пълномощия на него и семейството му. По силата на отменения закон, датиращ от 2000 г., Нурсултан Назарбаев разполага със значителни политически прерогативи, а семейството му, контролиращо големи дялове от икономиката – с имунитет срещу съдебно преследване. Бившият президент, създал култ към личността си, е лишен от почетната титла "Водач на нацията".

Родени на този ден българи:

Васил Петлешков, революционер, участник в българското националноосвободително движение (1845-1876).
Избран за председател на революционния комитет в Брацигово за Априлското въстание (1876), той е делегат в събранието на представителите на революционни комитети в България  в Оборище (1876), което взема решение за въстание в България. Той занася  в Брацигово и Пещера "Кървавото писмо ", написано от Тодор Каблешков до Панагюрския окръжен революционен комитет, в което призовава панагюрци да въстанат. След разгрома на въстанието е предаден, разпитван и жестоко измъчван от турците. Издъхва в покрайнините на Брацигово, на път за разпит в Пловдив.

Тодор Каблешков, революционер, участник в българското националноосвободително движение (1851-1876).
Един от главните организатори и ръководители на Априлското въстание (1876) в IV (Пловдивски) революционен окръг с център Панагюрище. От началото на 1876 г. е председател на революционния комитет в Копривщица. Под негово ръководство на 2 май 1876 г. (20 април ст.ст.) местният комитет обявява въстанието в Копривщица и дава сигнал за началото на Априлското въстание. Написва и изпраща до Панагюрище и до други места бързо писмо, подписано с кръвта на едно от убитите заптиета (т. нар. Кърваво писмо), в което приканва всички българи към повсеместен бунт. Застава начело на Военния съвет в Копривщица и заедно с революционера Панайот Волов ръководи чета, с която обикаля околните села. След разгрома на въстанието се оттегля с група въстаници в Стара планина. Заловен е край Троян и изтезаван в затворите в Троян, Ловеч и Търново. На път за Пловдив в конака в Габрово успява да открадне револвер и се самоубива с изстрел в главата.

Алеко Константинов (псевд. Щастливеца), писател, адвокат и обществен деец (1863-1897).
Член (1885) и прокурор (1885-1886) на Софийския окръжен съд, помощник-прокурор на Софийския апелативен съд (1886-1888). Член на Софийския апелативен съд (1890-1892) и юрисконсулт при Софийския общински съвет (1886). От 1896 г. е адвокат в София. Един от основателите на дружество "Славянска беседа". Основател на организираното туристическо движение в България. По негова инициатива на 27 август 1895 г. на Черни връх на Витоша е създадено първото туристическо дружество в България - Клуб на българските туристи. Член на Демократическата партия, русофил, противник на политиката на цар Фердинанд I и Стефан Стамболов. На 23 май 1897 г. е убит от привърженици на режима на Стефан Стамболов край с. Радилово, Пазарджишка област. Автор е на над 40 фейлетона, на пътеписите "До Чикаго и назад (1893-1894), "Невероятно наистина, но факт... ", "Какво? Швейцария ли? ", "В Българска Швейцария", на цикъла  "Разни хора - разни идеали",  "Миш-маш" и др. В "Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин" (1895) създава най-известния сатиричен образ в българската литература. Превежда художествени творби от френски и руски език.

Пейо Яворов (ист. име Пейо Тотев Крачолов), поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО) (1878-1914).
Работи като телеграфопощенец, сменяйки различни селища - Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София (1897-1900). Включва се във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО), редактор на легалния в. "Дело" на организацията (1901-1902). Бил е четник на Яне Сандански и един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф - "Гоце Делчев" (1904). От 1904 г. е библиотекар в Софийската публична библиотека (дн. Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий"), от началото на 1905 г. е неин подуправител. Артистичен секретар (драматург) на Народния театър "Иван Вазов" (1908-1913). Поставя пиесите "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Редактор е на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение -"Дело", "Свобода или смърт", "Автономия", "Илинден". Автор е на стихосбирка "Стихотворения" (1901,1904), на мемоарно-есеистичната си книга "Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902-1903" (1909), на  стихотворенията "На нивата", "Градушка", "Арменци". Родоначалник на символизма в българската литература - сборниците "Безсъници" (1907), "Подир сенките на облаците" (1910). Създава любовна лирика, която е връх в българската интимна поезия  с постиженията в музикалността и виртуозността на стиха - стихотворенията "Калиопа", "Обичам те", "Пръстен с опал", "Молитва", "Две хубави очи", "Вълшебница", "На Лора" и др.

Александър Морфов, композитор, поет, публицист, фотограф и военен деец (1880-1934).
Възпитател във Военното училище в София (1904-1922). Командир на рота в Школата за запасни офицери и във Военното училище. Участник в Балканската война (1912-1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1915-1918). Участва в създаването на Съюза на народните хорове в България (1926). Автор е на повече от 40 военни маршове и патриотични песни, песни за мъжки и смесен хор, на либретото на операта "Запустялата воденица" на Маестро Георги Атанасов и др. Изобретател е на нов вид флейта, която се произвежда от италианската фирма "Рампони" и на нов инструмент - орфеин (с тембър на виола и виолончело).

акад. Атанас Попов, растениевъд (1906-1972).
Преподавател по земеделие в Средното техническо училище в София (1932-1935). От 1943 г. е завеждащ Катедрата по растениевъдство в Агрономическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски", декан на факултета (1947-1948). Основател и ръководител на секцията по растителни ресурси  в Института по растениевъдство при Българската академия на науките /БАН/ (1952-1964). Чл.-кор. на БАН (1952). Член на Президиума и академик-секретар на Редакционно-издателския съвет на Академията на селскостопанските науки (1961-1972). Автор е на над 110 научни труда. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (май 1957) и на орден "Народна република България" първа степен (1966). Удостоен е със званията "Герой на социалистическия труд" (17 януари 1968) и "Народен деятел на науката (май 1972).

Георги Калоянчев (псевд. Калата), актьор (1925-2012).
Играл е на сцената на "Софийски областен театър", "Пернишки работнически театър", Народен театър за младежта, Военния театър, Народния театър "Иван Вазов"(1952-1957) и Театър 199. Един от основателите на  Държавния сатиричен театър в София (7 април 1957). През 1951 г. дебютира в киното с ролята на циганчето Сали във филма "Утро на родината". Участвал е в над 50 филма, сред които:  "Специалист по всичко" (1962), "Златният зъб" (1962), "Инспекторът и нощта" (1963), "Невероятна история" (1964), "Вълчицата" (1965), "Галилео Галилей" (1969), "Езоп" (1970), "Неочаквана ваканция" (1981), "Бон шанс, инспекторе!" (1983), "В името на народа" (1984), "Откога те чакам" (1985), "За къде  пътувате?" (1986), "Под игото" (1991), "Бай Ганьо тръгва из Европа" (1991), "Фатална нежност" (1993), "Пантуди" (1993), "Ганьо Балкански се завърна от Европа" (2006), телевизионният сериал "Столичани в повече" (2011) и др. Лауреат на Димитровска награда (1959). Удостоен със званието "Заслужил артист" (1963), "Народен артист" (1966). Носител на орден "Народна република България" първа степен (януари 1975), на орден "Кирил и Методий", първа, втора и трета степен, на Наградата на София за 1976 г. за театрално изкуство (1977), на награда за мъжка роля на Съюза на артистите в България за ролята на чиновник в спектакъла "Сако от велур" (1977), на награда за мъжка роля на Съюза на филмовите дейци в България (1984), на наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (1995), на наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите в България (27 март 2000), на награда за най-добър комедиен актьор "Малкият кукер" на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (април 2000), на орден "Стара планина" първа степен за изключителни заслуги към България по повод 75-ата му годишнина (28 декември 2000), на награда за цялостен принос в развитието на българското кино от 10-я филмов фестивал "Любовта е лудост" във Варна (31 август 2002), на награда на "Сдружение Бургас" за цялостен принос в популяризирането на родния му град (2002) и др. Почетен гражданин на София (20 януари 2000).

Любен Георгиев, литературен критик и писател (1933-2001).
Бил е редактор във в. "Народна младеж", сп. "Септември", сп. "Пламък", в издателствата "Народна младеж" и "Български писател". Автор на монографиите "Христо Смирненски" (1962), "Пеньо Пенев - поетът с ватенката" (1965), "Пейо Яворов" (1972), "Димитър Димов" (1981), "Владимир Висоцки" (1986), на сборници литературнокритически статии и портрети на български и руски писатели и театрални дейци, на литературни полемики и есета.

Лена Джелепова, юрист (1934-2001).
Работила е като юрисконсулт. Била е председател на Общинския народен съвет в Бяла Слатина. Заместник-председателка на Районния народен съвет в София. Била е главен секретар на Съюза на юристите в България. Председател на Централната избирателна комисия за произвеждане на общите избори през 1991 г., на Централната избирателна комисия за произвеждане на изборите за народни представители на 18 декември 1994 г. (25 септември 1991-1996) и председател на Централната избирателна комисия за произвеждане на изборите за народни представители на 19 април 1997 г. и на Централна избирателна комисия за местните избори през 1999 г. (февруари 1997-до 26 юни 2001).

Борислав Джамджиев, журналист (1949-2010).
Работил е в Българското национално радио като редактор, отговорен редактор, водещ на предаването "Неделя 150", директор на програма "Хоризонт". Кореспондент на радиото в Москва (1988-1993) и негов заместник генерален директор (1995-1997).

Калинка Драганова, кметски наместник на с. Гела и мениджър на фолклорния ансамбъл "Манол Радичев" (1950-2006).
Името й се свързва с протеста на жителите на с. Гела срещу отказа през лятото на 2004 г. на посолството на Великобритания да издаде визи на членовете на ансамбъла  "Манол Радичев" за участие във фестивал в град Лангулен, Уелс, с аргумента,  че някой от участниците в състава ще емигрира във Великобритания. Тогава Калинка Драганова обявява, че британски туристи няма да посещават селото и връща група британски туристи. Дни по-късно от британското посолство издават визи на членовете на състава, който се  завръща от фестивала със сребърен и два бронзови медала.

проф. Александър Янакиев, кинокритик (1955-2015).
Специалист по история и теория на киното, експерт и в областта на анимационното и документалното филмово творчество. Преподавател (от 1989) в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Заместник-директор на Института за изследване на изкуството при Българската академия на науките /БАН/ (1996-2000) и негов директор (30 юни 2004 -12 юни 2015). Неговият труд "Българско кино. Енциклопедия" (2000) за първи път събира информация и авторските му коментари за 1272 български филма и за 800 творчески личности - сценаристи, режисьори, оператори, актьори, художници, аниматори, композитори, критици. Автор е на  книгата "Синема.bg" (2003) Удостоен е с Почетна грамота на Министерството на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура (2001). Носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци (2003).

Росен Миланов, диригент (1965).
Кариерата му започва с оркестъра на "Джулиард скул" в Ню Йорк, САЩ, (1994Ц1999). Бил е музикален директор е на Младежкия симфоничен оркестър в Чикаго, САЩ, на Хадънфилдския симфоничен оркестър в Ню Джърси, ръководител на оркестъра на "Джулиард Скул", където е и преподавател по оркестър. Диригент на оркестър "Филаделфия" (2000Ц2011) и паралелно с това е диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио (2003-2008). Той е сред съоснователите, музикален директор и диригент на Нов симфоничен оркестър (1997-2013). От 2019 г. е главен диригент и на  Националния оркестър на Словенското радио и телевизия. Понастоящем е музикален директор на Симфоничния оркестър Кълъмбъс, на симфоничните оркестри на Чатакуа и Принстън в САЩ, и почетен музикален директор на Нов симфоничен оркестър. Основател на Международната академия по диригентство "София-Витоша" за млади таланти.  Избран е за "Музикант на годината" (2005).Носител на наградата АSCAP за оригинално програмиране на концертите на Принстънския симфоничен оркестър (1999), на Златен медал на Министерство на културата на България за популяризиране и разпространение на българската култура по света и др.

Мирослава Тодорова, юрист (1972).           
Председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България (31 октомври 2009-23 ноември 2012).  Изпълнителен директор на Съюза на съдиите в България (ноември 2012-ноември 2015). Понастоящем е съдия в Софийския градски съд.

На този ден са родени и:

Николай Бекетов, руски химик (1827-1911).
Член на Руската академия на науките (1886).

Луи Леже (Луи Пол Мари Леже), френски езиковед - славист, историк, общественик и публицист (1843-1923).
Член на Българското книжовно дружество (1884) (от 13 февруари 1911 г. - Българска академия на науките). Пръв в Западна Европа създава школа в славянознанието. Първият френски българовед, наричан "български консул в Париж". Голяма част от научното му дело е посветена на България - защитава тезата за българския произход на Кирило-Методиевия език.

Вилхелм Вин, немски физик (1864-1928).
Носител на Нобелова  награда за физика за 1911 г.  за неговите открития на законите за топлинното излъчване.

Василий Фесенков, съветски астроном (1889-1972).
Сред основателите на руската астрофизика.

Наири Зарян, арменски писател (1901-1969).
Автор е на книгите "Крепост" (1935), "Вечни върхове" (1937) "Мъст" (1942), поемите "Рушанската скала" (1930), "Гласът на родината" (1943), "Господин Петрос и неговите министри" (1958), комедиите "Край извора" (1948) и др. Депутат във Върховния съвет на Арменска ССР (1951, 1954).

Сидни Бренър, британски учен генетик (1927-2019).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 2002 г. заедно с британския биолог Джон Сълстън и  американския биолог Робърт Хорвиц за откритията им в областта на генетично регулиране на развитието на органите и програмираната смърт на клетките.

Яцек Гмох, полски футболист и треньор (1939).

Антонио Тартаглия, италиански състезател по бобслей (1968).
Олимпийски шампион през 1998 г. в Нагано, Япония. От световни първенства печели един сребърен медал през 1997 г.

Стефания Белмондо, италианска състезателка по ски бягане (1969).
Двукратна олимпийска шампионка през 1992 г. в Албервил, Франция и през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От олимпийски игри печели и три сребърни и пет бронзови медала. От световни първенства печели четири златни, седем сребърни и два бронзови медала.

Марко Пантани, италиански състезател по колоездене (шосе) (1970-2004).
Печели бронзов медал от Световното първенство по колоездене на шосе през 1995 г. През 1998 г. е победител в обиколките на Франция - "Тур дьо Франс" и на Италия - "Джиро д'Италия".

Стефан Байнлих, немски футболист (1972).

Марк Боснич, австралийски футболист (вратар) (1972).

Сюлейман Бамба, футболист от Кот д'Ивоар (1985).

Това е денят на смъртта на:

Виктор Кузен, френски философ и политик (1792-1867).
Член на Френската академия, преводач на Платон. Министър на образованието на Франция (1840-1848).

Димитър Мутев, български учен, книжовник, просветен деец и общественик (1818-1864).
Той е бил един от най-образованите българи с признати научни постижения през 19 век, изявил се в българската култура, в науката - като автор на учебник по естествена история ("Естествена история за първо запознаване с естеството" ) се нарежда сред основоположниците в българската книжнина на учебните дисциплини ботаника, зоология, минералогия. През 1842 г. подготвил дисертация на латински по физика и е първият  българин, получил високото научно звание по физика. Основател, пръв редактор и сътрудник на сп. "Български книжници" в Цариград (1858). Един от основателите на Болградската гимназия в гр. Болград, създадена с указ от 10 юни 1858 г. и неин директор (15 октомври 1859-13 януари 1864). Сред основателите в гр. Болград е и на Болградска библиотека през 1861 г. и на Българо-румънската печатница, открита  на  6 август 1861 г. Заедно с Драган Цанков издава в Цариград алманаха "Месецослов на българската книжнина" (1857, 1859). Записва народни песни и пословици, обнародвани в "Паметници и образи на народния език и словестност на руските славяни" (1856).  Автор на много статии и публицистични текстове. Преводач и полиглот - знаел е 10 езика. Автор е на "Естествена история за първо запознаване с естеството" (1869, посмъртно). Превежда от английски език първата част от романа "Чичо Томовата колиба" от Хариет Бичър Стоу (1858), "Георг Стефенсон" от Самуел Смайлз (1858) и др.

Баба Неделя (ист. име Неделя Петкова Караиванова), българска учителка и революционерка (1826-1894).
Работи за разпространението на девическото образование. Първата учителка в девическото училище в София (1858-1861). Била е учителка и в Самоков (1962-1964), в Кюстендил (1864-1865), в Прилеп (1866-1868), в Охрид (1868-1869), във Велес (1869-1870) и в Солун (1871-1876). Основава първите женски дружества във Велес (1869) и в Солун (1872). През 1872 г. завежда български девойки да се учат в Москва. Участва в борбата за църковна независимост. По поръчка на Васил Левски заедно с дъщеря си извезва знаме на Българския революционен централен комитет, а по време на Априлското въстание (1876) изработва знамето на въстаниците от Пиянечкия край. През 1883 г. отива в Ракитово да просвещава българските мохамеданки.

Вилхелм Маузер, немски инженер и оръжеен производител (1834-1882).
Заедно с брат си Паул Маузер конструира болтов затвор на основата на френската пушка "Шаспо" (1867), който се използва при създаването на оригиналната карабина "Маузер" (1871).

Александър Попов, руски физик и електротехник, изобретател на електрическата връзка без проводници, смятан за баща на радиото (1859-1906).
На заседание на Физическото отделение на Руското физико-химическо дружество той представя доклад за използването на електромагнитните вълни при предаването на информация без проводник (7 май 1895). Приемникът на Александър Попов е награден с Големия златен медал на Световното изложение в Париж (1900). С постановление на Министерския съвет на СССР от 1945 г. 7 май е обявен за Ден на радиото. Със същото постановление се учредява и златен медал "Александър Попов"  като признание за заслугите на учения.

Джеймс Джойс, ирландски писател (1882-1941).
Автор на романите "Одисей" (1922), "Портрет на художника като млад" (1916), "Бдение над Финеган" (1939), сборникът с разкази "Дъблинчани" (1914) и др.

проф. Цветан Лазаров, български машинен инженер авиоконструктор (1896-1961).
Конструктор във Военновъздушните сили (1926-1954). Разработва самолетите "ДАР-6", "ДАР-6А", "ДАР-9", "ДАР-10А", "ДАР-10Ф", както и модели, които носят наименованието ЛАЗ. През последните години от живота си работи върху едноместен тренировъчен самолет "Лаз-12" и хеликоптер "Лаз 10 Х", както и върху разработването на български реактивен самолет. От 1948 г. преподава теория на самолета и самолетостроенето и е ръководител на катедра "Самолетостроене" в Техническия университет. Всички машини от серията "ЛАЗ" носят името си в чест на своя създател, а абревиатурата LZ, произлизаща от неговите инициали, се ползва за код за разпознаване на българските полети в Международната организация за гражданска авиация. Носител на Димитровска награда втора степен (1951). Институтът по отбрана, създаден през 2009 г. към министъра на отбраната е именуван "Проф. Цветан Лазаров" с Постановление 5 на Министерски съвет от 21 януари 2014 г.

Грегорио Фуентес, кубински рибар (1897-2002).
Капитан на лодката "Пилар" на американския писател Ърнест Хемингуей, вдъхновил писателя за образа на главния герой в новелата "Старецът и морето" (1952), за която  писателят получава  американската награда "Пулицър" (4  май 1953).

проф. Владимир Трандафилов, български актьор и педагог (1897-1972).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1922-13 януари 1972). Ръководител на Катедрата по художествено слово във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (дн. НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов)(1948). Председател на Творческия дом на актьора (1959-1961). Удостоен със званието "Народен артист" (1951). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Народна република България" (1957, 1959), на орден "Георги Димитров" по случай 70-ата годишнина от рождението му и 50 години творческа дейност (май 1968). От 1972 г. театърът във Видин носи неговото име.

Йозеф Некерман, немски предприемач (1912-1992).
Основател на компанията за каталожна търговия "Некерман" (1 април 1950).
 
Марсел Камю, френски кинорежисьор и сценарист (1912-1982).
Режисьор е на филмите "Черният Орфей" (1959), "Пионери"(1961), "Райската птица" (1962), "Песента на света" (1965), "Живот през нощта" (1968), "Нощни пастири" (1976) и др. За филма "Черният Орфей" получава наградата "Златна палма" на Международния кинофестивал в Кан (1959) и американската награда "Оскар" за оригинален сценарий (1960).

Вълкана Стоянова (Вълкана Стоянова Проданова), българска народна певица (1922-2009).
Изпълнителка на народни песни от тракийския край. От 1951 г. е солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци (дн. Национален фолклорен ансамбъл "Филип Кутев"). Преподавателка в Средното музикално училище в гр. Котел (от 1974). В репертоара си има над 500 народни песни от тракийския край, сред които "Нягол на Милка думаше", "Алтанлъ Стоян войвода", "Димо на Рада думаше", "Яна цвете брала" и др. От 1995 г. град Стралджа става домакин на конкурса надпяване "С песните на Вълкана Стоянова". Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (октомври 1955), на орден "Народна република България" втора степен (13 юли 1982).

Рауф Денкташ, кипърски турски политик (1924-2012).
Основател на Партията на националното единство, генерален секретар на партията (11 октомври 1975-3 юли 1976), основател и първи президент на признатата само от Турция Севернокипърска турска република (15 ноември 1983-17 април 2005).

Анатолий Ефрос, съветски режисьор (1925-1987).

Александър Сталийски, български юрист и политик (1925-2004).
Депутат в 36-ото  Народно събрание (4 ноември 1991-20 май 1992; 30 декември 1992-17 октомври 1994). Министър на отбраната (20 май 1992-30 декември 1992).

Владимир Свинтила (ист. име Владимир Георгиев Николов), български писател, преводач и художествен критик (1926-1998).
Редактор във в. "Народна култура" (1957-1959), в издателство "Български художник" (1960-1964). Драматург в Театъра на въоръжените сили (дн. театър "Българска армия") (1964-1969). Редактор във в. "София нюз", и в. "Жар" (1969-1971), заместник главен редактор на в. "Софийска правда" (1974-1977). Сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на български и чужди вестници и списания. Автор е на  "Грифонът и Химерата" (2008), "От Маркс до Христа" (2002),  "Кладенецът на мълчанието" (2009) и др. Превежда от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки, латински език.

Елизавета Зарбатова, руска певица (1926-2014).
Солистка на групата "Бурановските баби".
 
Явор Бобев, български режисьор (1952-2016).
Повече от 30 години е работил в Българската национална телевизия. Преподавател по телевизионна и кинорежисура в "АРТ Колеж"-София (2002-2004). Режисьор е на документалните филми "Кукери в пернишко" (1997), "Катарзис" (2000), "Новите християни на Родопите", "Градските музиканти" (2005) и др. Режисьор е на телевизионните състезания "Супершоу  Невада  (1993-1995), "Фамилия топ шоу" (1995) и "Нота бене" (1999-2000). Носител на първа награда за документален филм на фестивала "Закон и общество" в Москва, Русия (април 2003).

Явор Димитров, български пианист и композитор (1961-2021).
Преподавател (от 1988) в Националното музикално училище "Любомир Пипков" София, в Югозападния университет "Неофит Рилски" (1991-1993), в Държавната музикална академия (от 1991), в Нов български университет (от 1998). През 1990 г. заедно с Теодора Несторова създава клавирно дуо "Теди и Явор". Пръв директор на Националния център за музика и танц при Министерство на културата (1993-1997), директор на Софийската филхармония "Проф. Саша Попов" (септември 2002-17 декември 2014). През 1996 г. създава фондацията "Млади музикални дарования". Директор на "Музикална къща БНР" към Българското национално радио (м. септември 2019-13 януари 2021). Инициатор и организатор е на националния конкурс "Нашите деца свирят Бах"  в Благоевград (1992), на конкурса "Преглед на клавирните дуа" в София (1993-1998), на международния конкурс "Млади музикални дарования" (1994-2002). Автор е на камерна музика и на популярни песни.

Тед Дем, американски режисьор (1963-2002).
/АЯ/КГ/

/АЯ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:27 на 16.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация