site.btaМузеят „Леополд“ показва голяма ретроспективна изложба на Макс Опенхаймер

Музеят „Леополд“ показва голяма ретроспективна изложба на Макс Опенхаймер
Музеят „Леополд“ показва голяма ретроспективна изложба на Макс Опенхаймер
Портрет на Егон Шиле, 1910 © Музей на град Виена Снимка: Музей на град Виена/Биргит и Петер Кайнц

Музеят „Леополд“ представя най-голямата досега ретроспективна изложба на австрийския експресионист Макс Опенхаймер. Роден във Виена, този художник и график променя своя почерк в общуването си с именити свои съвременници и има значителен принос за изкуството на модернизма.

Още от раните си години той става известен и излага произведенията си в Европа. В годините 1912 – 1938 нееднократно живее в чужбина – в Берлин, Париж, Женева и Цюрих, като междувременно винаги се  връща в родния град. Запознава се с изявени представители на модернизма – Оскар Кокошка, Егон Шиле, Паул Касирер, Адолф Лоос и Зигмунд Фройд, влияе се от различни определящи тенденции в изкуството, сред които са кубизмът и футуризмът.

Роден през 1885 година в буржоазно семейство на интелектуалци, Макс Опенхаймер посещава 15-годишен Академията за изобразителни изкуство във Виена, три години по-късно се премества в Прага. Участието в Международното художественото изложение във Виена през 1908 г. и през 1909 г. му носи известност и контакти с други прогресивни художници като Оскар Кокошка, Егон Шиле и Алберт Парис Гютерсло. По това време Виена се характеризира с радикално преориентиране на художествената сцена и модернизиране на съществуващите парадигми. Промяната в концепцията за обекта и концентрацията за улавяне на същността на човешкото същество е причина за последователна стилистична трансформация в творбите на Опенхаймер. Негови примери за подражание са Рембранд, Ел Греко, Либерман и Ван Гог. Художникът е един от първите, които играят активна роля в оформянето на прехода към експресионизъм в изкуството. Показаните в изложбата портрети са доказателство за появата на новия стил. През 1910 г. Опенхаймер вече е известен художник,  галерии и музеи в Австрия, Германия и Швейцария показват негови творби. Музеят "Леополд" се фокусира върху ролята на художника като характерен творец и отношението му към Егон Шиле и Оскар Кокошка.

Първоначалното приятелство между Опенхаймер и Кокошка –  представители на австрийския авангард - прераства в открита враждебност. Каква е причината за тази вражда? През 1911 г. Опенхаймер проектира плакат за своя изложба в известната мюнхенска галерия „Танхаузер“. Кокошка го обявява за плагиатор с обвинението, че това е копие на рекламния мотив, който той е създал през 1910 г. за списание „Дер Щурм“ - двата плаката могат да се видят в музея "Леополд" – и се обръща към международен кръг от свои познати. В писма и списания  Кокошка дискредитира работата на Опенхаймер. Съперниците никога не постигат примирие.

С Егон Шиле го свързва истинско приятелство. Двамата  се запознават през 1909 г. Приятелските отношения между Опенхаймер и Шиле се проявяват в съвместната им работа, както и във взаимното вдъхновение и висока оценка на създадените произведения.  Всеки от художниците рисува неколкократно портрет на своя приятел. Експресионизмът и радостта от експеримента са характерни за тяхното творчество. Освен това се движат в един и същи кръг от колеги и колекционери, сред които Густав Климт, Артур Рьослер и Оскар Рьослер. След преместването на Опенхаймер в Берлин през 1912 г., контактите им се разреждат. Първата световна война и внезапната смърт на Шиле през 1918 година слагат край на това приятелство.

Музеят „Леополд“ излага и произведения, чиито сюжети са почерпени от митологията, в които художникът дава израз на нараняванията, нанесени му от Кокошка, антисемитизма и обществения остракизъм поради неговата хомосексуалност, изобразявайки се като мъченик. Могат да се видят и натюрморти, графики и рисунки, които Опенхаймер създава в различни периоди от творчеството си. Той рисува и концертиращи музиканти, самият Опенхаймер е добър цигулар, пише текстове за строежа на цигулката и е колекционер на старинни струнни инструменти. Музеят се спира и на този аспект на многостранния му талант. 

След като националсоциалистите идват на власт през 1938 година художникът с еврейски корени емигрира в САЩ през Швейцария. Ателието му във Виена е разбито, редица произведения унищожени, други се смятат за изчезнали. Изгнаничеството потиска Опенхаймер, изтръгнат от корените си, той изпада в апатия и умира самотен и беден в жилището си в Ню Йорк.

С около 200 експонати от колекцията на музея „Леополд“, както и с работи от реномирани чуждестранни колекции, изложбата „Макс Опенхаймер. Експресионист на първия час“ показва до голяма степен непознатото творчество в неговото многостранно съкровище от мотиви. Изложбата може да бъде посетена до 25 февруари.

(Снимката може да бъде използвана само като илюстрация към тази новина)

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:09 на 17.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация