site.btaБолградският музей в Украйна представи традиционната женска престилка от носията на бесарабските българки

Болградският историко-етнографски музей в Украйна представи един от експонатите от своята постоянна експозиция в рамките на рубриката „Експонатите разказват“, която се публикува на официалната Фейсбук страница на музея. Този път вниманието е насочено към традиционната женска престилка (наричана още фарта) – характерен елемент от народната носия на българките в Бесарабия, съобщават от културната институция.

Според публикуваната от музея информация, престилката е била задължителна част от женския костюм и се е изработвала както от домашна, така и от купешка тъкан, най-често памучна. В зависимост от материала и украсата се използвали различни наименования. Ръчно тъканата се наричала „престилка“, а тази от купешки плат – „фарта“. Червените варианти били известни като „аляна престилка“, а шарените – „кръстофкяна престилка“ при дребна шарка и „фанелюва престилка“ при едра.

Според екипа на музея, бялата памучна престилка с бродерия се наричала „гъргьофена фарта“ и се отличавала с богата декорация – шевици, гънки, ленти, дантели и друго. Празничните варианти се смятат за истински произведения на изкуството, добавят още от екипа на музея.

В различните селища съществували разнообразни начини за закрепване. В село Чийший престилката се връзвала отпред със шнур, в Кубей – с панделка на гърба, в Нови Троян и Твардица – с брошка или игла. В село Криничное се използвали малки коланчета с метална закопчалка (гагяну копче).

Всяка жена притежавала между 10 и 15 престилки и няколко колана. Според информацията от музея, дължината също варирала: в Чийший престилката била по-къса от роклята, докато в Твардица краищата съвпадали.

„Нашите прабаби не са познавали съвременните цветови схеми, но са подбирали престилките с интуитивно чувство за хармония, вдъхновено от природата“, отбелязват от Болградския историко-етнографски музей.

Както БТА писа, град Болград е административен център на Болградския район в рамките на административно-териториалната реформа от 17 юли 2020 г. В района влизат 10 общини, в които над 60% от населението е българско.