site.btaС приемането на еврото имаме уникална възможност за подем, коментира проф. Александър Томов на конференция в София

С приемането на еврото имаме уникална възможност и шанс да използваме този преход за подем, коментира проф. Александър Томов на конференцията "България в еврозоната - шансове и рискове", организирана от "Института за ново икономическо мислене" в София. Сред участниците в нея са вицепремиерът и председател на НС на БСП Атанас Зафиров, икономисти, учени.

"Да, ние ще приемем еврото, нашата информация като професори е, че се готви позитивен конвергентен доклад и независимо от пречката, която възникна тези дни, тя е преодоляна благодарение на г-жа Киселова, ние ще намерим начин да използваме този период за промяна - структурна, финансова, еднозначна", каза Томов. По думите му това не е лека задача, добавяйки, че това няма да стане само с приемането на еврото. Той посочи, че това е централна тема и за съдбата на българския лев. Не смятаме, че левът ще бъде унищожен и идентичността на България ще загуби от това, ние сме убедени точно в обратното, посочи Томов, отбелязвайки, че говори от името на повечето професори, с които работи. Имаме уникална възможност и шанс да използваме този преход за подем, както стана през 2005 - 2006 г. преди да влезем в ЕС, добави той.

В изказването си Томов разгледа тенденции в развитието на световните финанси. Той посочи, че мултиполярният свят, който се очертава, води до промяна в структурата на глобалните валути  и начина на разплащане. В света забелязваме процес на все по-голяма обвързаност на валутите - и малки, и големи. Виждаме също, че новите технологии, които ще променят облика на света в близките години, водят до още по-голяма глобална социализация и до нови форми на свързаност на валутите в света, добави Томов. Той отбеляза още, че всички малки валути намират начин за някакъв тип обвързаност с по-големите валути. Всички без изключение търсят по-активен, по-сигурен начин не само за размяна, но и за търговия, обясни Томов. Той добави, че формата, която е най-малко застъпена, е т.нар. валутен борд, много по-големи са другите възможности, които се използват от други страни. Валутният борд се смята от всички световни експерти за една от най-трудно постижимите системи, при която се гарантира стабилността на една валута, посочи Томов.

По думите му съдбата на малките валути е абсолютно еднозначна. Ние не виждаме страни в света, дори севернокорейският вон, която да не търси свързаност с по-големи валути, под различна форма. Затворена самостоятелна валута в света на практика няма, коментира Томов. Като пример за това той посочи, че имаме доларова зона с 38 страни около нея, част от тях директно използват долара като своя валута, други са свързани с него под различна форма. 25 страни в света са закачени за еврозоната пряко или косвено, две от тях - Босна и Херцеговина, и България са във валутен борд към еврото. Има страни като Чехия, Полша, Унгария, на практика техните валути са условно самостоятелни, както и Швеция, Дания, те имат различна степен на свързаност, на гарантиране чрез активни резервни фондове, но във всички случаи тенденцията е еднозначна - малките валути намират начини за обвързаност с по-големи конвертируеми валути и най-вероятно ще имаме в крайна сметка като структура на световните валутни системи мултиполяризацията в най-малко три валути, добави Томов. Той посочи, че новата структура на света, мултиполярният свят ще доведе до мултиполяризация на валутните системи.

Централният въпрос е има ли друга алтернатива освен това, което се прави по отношение на еврото, посочи Томов. По думите му българският лев, най-лошото, което може да се окаже, е да продължи стои в това положение, в което е - с валутен борд, затворен. Той добави, че ситуацията е динамично външна и предполага решения именно от гледна точка на това, което става в света.

Очертава се нова ситуация в целия свят, технологичната революция, която идва с изкуствения интелект, с квантовите компютри, с новите материали - т.нар. редкоземни елементи, с това, че най-вероятно 50-60 процента от работните места ще променят своя характер до 2035-2040 г., това предполага едно съвършено ново състояние на световния политически, икономически цикъл, каза още Александър Томов. По думите му за България това е шанс - страната в тези години стъпва на базата на тези свободни световни капитали, увеличава инвестициите у нас, отваря се към новите тенденции, успява да преструктурира икономиката си.