Присъединяването на България към еврозоната ще подобри възможностите за финансиране на частния и публичния сектор у нас, което от своя страна ще доведе до повишаване на икономическия растеж с поне 1-1,5 процентни пункта спрямо настоящите темпове. Това каза икономистът и университетски преподавател проф. Ганчо Ганчев по време на конференция на тема "България в Еврозоната - шансове и рискове", която се провежда днес в столичния хотел "София Балкан Палас". Организатор на събитието е "Институт за ново икономическо мислене".
По думите на Ганчев валутният борд е механизъм, който ограничава свободното развитие на парично-кредитната система, тъй като възпрепятсва създаването на необходимия кредит както за частния, така и за правителствения сектор.
"В условията на валутен борд имаме изключително високи минимални задължителни резерви, допълнителни свръхрезерви, които банките трябва да държат, предвид нестабилността на паричния пазар. У нас паричният мултипликатор е нисък, способността на нашата банкова система да създава необходимия кредит и пари за функционирането на икономиката е ограничена. Оттук имаме затруднено финансиране на частния сектор, имаме също така изключително затруднено финансиране и на държавния сектор", каза той.
Ганчев даде пример с пласирания от Министерството на финансите дълг в размер на 4 млрд. евро на международните пазари през миналия месец, който той определи като неблагоприятен.
По думите му една от причините България да излиза пряко на международния финансов пазар е ограничеността на вътрешния пазар поради задължението страната ни да поддържа "огромни резерви в евро".
"Фактически нашите резерви сме ги инвестирали в държавни ценни книжа на европейските страни, а когато трябва да финансираме собствения си дълг, ние излизаме на международния пазар – това е абсурдна ситуация, когато най-бедната страна в Европейския съюз, фактически чрез тези значителни резерви, финансира богатия център на Европейския съюз, а когато ние самите имаме нужда от ресурс, нашият вътрешен пазар е недостатъчен именно поради ограченията на валутния борд", каза Ганчев.
Според него излизането от тази система ще подобри значително възможностите за финансиране както на частния, така и на държавния сектор, и като неминуем резултат ще има ускоряване на икономическото развитие.
"Аз очаквам темповете на растеж да бъдат с поне 1-1,5 процентни пункта по-високи от тези, които имаме", каза Ганчев.
По думите му това е много важно, защото темповете у нас, макар и по-високи от средните за ЕС, са по-ниски от средните за света.
"Тоест ние изоставаме не само от другите страни от ЕС, не само от другите посткомунистически държави, ние изоставаме и от развиващите се страни, тъй като там темповете са с поне 1-2 процентни пункта над нашите", каза той.
По думите на икономиста страните, в които се наблюдава фиксиран валутен курс, обикновенно се характеризират с ниско ниво на развитие.
Ганчо Ганчев засегна и твърденията за загуба на суверенитет от евентуалното влизане в еврозоната в сравнение с настоящия валутен борд.
"Парадоксът е това, че ние не губим нищо – ние възстановяваме суверенитета", каза той.
По думите му във валутен борд България няма суверенна политика на централната банка, тоест има загубен суверенитет.
"Влизайки в еврозоната, ние прилагаме суверенните политики на ЕС, т.е. възстанояват се някои суверенни политики на Българската народна бака. На първо място, БНБ ще може да инвестира част от своите ресурси в български държавни ценни книжа, както могат и другите страни от еврозоната. На второ място, тя ще възстанови функциите на кредитор от последна инстанция, тоест тя ще може да рефинансира търговските банки, да регулира паричния пазар в съотвествие с общите насоки на Европейската централна банка. Освен това тя ще участва във формулиране на политиките, разбира се, това наше участие не може да бъде решаващо, но в коалиция с различни страни, координирайки тези политики. Тоест все пак ние ще бъдем една от страните, които участват в този процес, като минимум ще знаем какви са целите на европейската монетарна политика, ще можем да прилагаме тази политика ефективно в страната. Тоест на практика в сравнение с валутния борд ние възстанояваме суверенитет, а не губим", обясни Ганчев, добавяйки, че твърдението за загуба на суверенитет при приемане на еврото е абсурдно.
По думите му преминаване към еврото ще бъде значителен стимул за притока на чуждестранни инвестиции.
Според него няма обективни причини да се очаква покачване на цените в резултат на присъединяването към еврозоната, тъй като при търгуемите стоки (тези, чиято цена не се регулира от държавата), цените в България вече са изравнени с тези в ЕС, а в някои случаи са дори по-високи.
"Няма основания за опасеня от инфлация, която да намали покупателната способност на хората. Както показва опитът на Хърватия, единствената група цени, която съществено се е повишила, е цената на работната сила", каза той, посочвайки, че покачването на работните заплати е следствие от влизането на страната в еврозоната.
Относно нивото на инфлацията у нас след приемането на еврото, проф. Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания при БАН изрази различно мнение по време на дискусията.
По думите му едно от предизвикателствата е опасността от ускоряване на инфлацията, тъй като ценовото равнище в България е занчително по-ниско спрямо страните от Западна Европа. "Това ценово равнище ще трябва да се конвенгира, това означава, че нашите цени ще се качват, а не, че цените в другите страни ще намаляват", каза той, добавяйки, че изниква въпросът как този ефект да бъде компенсиран.
Йоцов посочи, че като ползи от влизането в еврозоната могат да се разглеждат покачване на търговията, ръст на инвестициите, спад на разходите за хеджиране и увеличение на макроикономическата стабилност.
/ЦМ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
