Аквакултурата (дейностите свързани с отглеждането и развитието на различни водни организми, бел. ред.) отбеляза огромен напредък през последните десетилетия и е предназначена да задоволява по-голямата част от непрекъснато нарастващото търсене на този тип храна. Сега секторът се нуждае от актуализиран набор от ръководни принципи, които гарантират, че той се разширява и засилва, обхващайки съвременните технологии, по начин, който е екологично и социално отговорен, икономически жизнеспособен и способен да отговори на нуждите на настоящите и бъдещите поколения. Тази необходимост е очертана в набор от статии, публикувани тази седмица от водещи експерти в областта, произтичащи от последната глобална конференция за аквакултури "Милениум +20", проведена в Шанхай като част от десетилетна серия от подобни конференции. Това съобщи организаторът на събитието Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО).
"Като се има предвид, че аквакултурата сега доставя около 50 процента от морската храна и има потенциал да допринесе за толкова много от целите на ООН за устойчиво развитие, всички ние трябва да се съсредоточим върху това как да я придвижим напред по устойчив начин", каза Синхуа Юан, заместник-директор по аквакултурата на ФАО. По думите му рибата и другите водни продукти могат и ще играят основна роля в посрещането на диетичните нужди на всички хора, като спомагат за подобряване на устойчивостта на глобалната хранителна система и отговарят на нуждите от хранителна сигурност на най-бедните.
Публикуването на осемте тематични обзорни статии като специален брой на "Journal of the World Aquaculture Society" съвпада с провеждането на 12-ата сесия на Подкомитета по аквакултури към Комитета по рибарство на ФАО, междуправителствения форум, който ръководи ФАО в формулиране на съвети относно политиките в областта на аквакултурите и рибарството. Една от основните точки в дневния ред на подкомитета, който се проведе между 16 и 19 май в Хермосило, Мексико, е разглеждането на новите проекти на доброволни насоки за устойчива аквакултура. Същевременно публикуването на тези тематични прегледи предоставя полезен контекст за тези дискусии и в по-широк план за визията на ФАО за Синя трансформация.
Иновативните технологии, които могат да увеличат производителността и да намалят отпадъците, както и да подобрят включването на дребномащабни оператори в сектора, са широко достъпни, но трябва да се прилагат, особено извън Азия, и да бъдат насочени към райони, където производството на аквакултури има най-голям потенциал за растеж. Нещо повече, аквакултурните практики произвеждат средно по-малко емисии на парникови газове в сравнение с други форми на производство на животни.
Осемте статии обсъждат критични теми за аквакултурата, включително производствени методи, социални проблеми и планетарно здраве, хранене, генетични ресурси, биосигурност, управление и приобщаващ достъп до пазара.
Някои ключови послания
Бъдещият растеж на аквакултурите трябва да бъде климатично интелигентен, дори когато се стремим да използваме океана по-ефективно, ефикасно и интелигентно за доставяне на храна. В това отношение ще бъде важно да се наблегне на интегрирания растеж на културни видове с ниско трофично ниво.
Аквакултурата се практикува най-вече в Азия и трябва да бъде разпределена по-равномерно, с незабавни усилия за стимулиране на развитието ѝ в Африка, Латинска Америка и малките островни развиващи се държави.
Беше постигнат голям напредък в подобряването на ефективността на фуражите и намаляването на употребата на съставки от морски произход, но ще са необходими повече иновации, особено за много от видовете, които се отглеждат в развиващия се свят.
За разлика от сухоземното земеделие, програмите за селективно развъждане за разработване на по-ефективни отглеждани водни видове са недостатъчно използвани, като в момента представляват само около 15 процента от производството.
Биологичната сигурност трябва да бъде подобрена и да се възприеме по-проактивен подход чрез системи за предупреждение за болести, интегрирани данни и регулаторни рамки, които намаляват риска от разпространение на водни епидемични заболявания.
Цифровите и електронните технологии могат да бъдат използвани за подобряване на опасенията за безопасност на храните и протоколите за сертифициране, като например система за проследяване, електронна търговия, както и разширяване на достъпа до пазара.
Има нужда много държави да разработят и прилагат подкрепящо, специално законодателство, чрез водеща агенция, за координиране на разпоредби, които насърчават устойчивото развитие, като същевременно гарантират общественото благосъстояние, без да ограничават прекалено капацитета на системите за аквакултури да се справят с екологичните и социалните предизвикателства.
След като се утвърди като основен сектор за производство на храни и икономически сектор, аквакултурата сега трябва проактивно да интегрира социалната отговорност и перспективите за благосъстоянието на хората във всички мащаби, включително работници и общности като цяло.
Сертифицирането на стандартите за устойчивост и достоен труд е търсене надолу по веригата и въпреки това тежестта на спазването на изискванията пада непропорционално върху производителите, особено върху по-малките оператори на аквакултури. Трябва да се търсят и прилагат механизми за справедливо преразпределение на разходите и ползите между производителите и търговците на дребно.
Малко факти
Около 126 милиона тона продукция от аквакултури в живо тегло, включително водни животни и водорасли, е произведена през 2021 г., като около половината от нея се състои от отглеждана риба.
Прогнозната стойност на продукцията е 296,5 милиарда долара.
Азия представлява повече от 90 процента от световното производство на водни животни. Америка, Европа и Африка заедно представляват 8,2 процента.
Около 700 вида в момента се култивират по света, но около половината от световното производство се прави от само 12 вида.
/СЛС/
news.modal.text
