Фондация „Антикорупционен фонд“ – Прессъобщение

site.btaФондация „Антикорупционен фонд“: Четири скандинавски посолства и АКФ със съвместна конференция на тема борба с корупцията и изпирането на пари

Фондация „Антикорупционен фонд“: Четири скандинавски посолства и АКФ със съвместна конференция на тема борба с корупцията и изпирането на пари
Фондация „Антикорупционен фонд“: Четири скандинавски посолства и АКФ със съвместна конференция на тема борба с корупцията и изпирането на пари

Представители на публични институции, граждански активисти, експерти от международни организации, дипломати и журналисти се събраха днес в сградата на Представителството на Европейската комисия и на Бюрото на Европейския парламент в България за еднодневно събитие, посветено на мерките за борба с корупцията и изпирането на пари.

Конференцията „Европейски перспективи за борба с корупцията и прането на пари: Приложими ли са добрите практики от Скандинавия в България?“ беше съвместно организирана от Посолствата на Дания, Финландия и Швеция в България, Посолството на Норвегия в България със седалище в Букурещ и Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ).

В експертните обсъждания участваха прокурори от България, Финландия и Швеция, представители на Европейската комисия, на Комитетите MONEYVAL и GRECO към Съвета на Европа, експертът на АКФ Андрей Янкулов и разследващият журналист от в-к „Капитал“ и член на борда на АКФ Николай Стоянов.

„Важно е да осъзнаем, че предизвикателствата, които срещаме в борбата с корупцията и изпирането на пари не познават граници и не са проблем само за една държава,“ каза Йес Брогаард Нилсен, посланик на кралство Дания в България, който откри събитието. „Измеренията на тези феномени не са само монетарни. Корупцията и финансовите престъпления са проблеми на цялото общество и имат пряко влияние върху гражданите на нашите държави.“

Поради тази причина, идеята на днешното събитие е да се учим един от друг, както от споделянето на добри практики, така на различните проблеми и престъпни техники, с които компетентните власти са се сблъсквали,“ каза посланик Нилсен.

Според министъра на правосъдието, Атанас Славов, събитието е важно като подкрепа на „усилията на гражданският сектор да се бори с корупцията“ и „конкретна подкрепа за реформите, които през последните месеци се извършват в България“.

Министър Славов изброи законодателните стъпки за реформи, предприети в последните осем месеца: „реформи в конституцията, които да подкрепят независимостта в съдебната власт, да въведат отчетност в прокуратурата“, нов закон за Антикорупционната комисия, предстоящи промени в Закона за съдебната власт.

„Предстоят промени в Наказателния Кодекс, бяха извършени промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Опитваме се конкретните препоръки, които сме получили от Венецианската комисия, Доклада за върховенство на правото на ЕК, от докладите на MONEYVAL и GRECO да ги превърнем в правни норми, каза Славов.

Но правните норми не са достатъчни. Те са само една рамка, само една възможност. Целта, която ние сме си поставили е накрая да има резултат: да има осъдителни присъди, да има повече разследвания, да не допускаме хора, които осъществяват своите функции – било в публичния сектор, било в гражданския сектор – да са заплашвани заради това, което правят. За съжаление имаме много подобни случаи. Ключовото е от норми и от стратегии да минем към прилагане и към практики и аз вярвам, че ако в този труден политически контекст имаме още политическо време в следващите месеци, ще направим именно това.“ 

Директорът на АКФ Бойко Станкушев каза, че репутацията за ефективност, отчетност и интегритет на публичните институции в страните от Скандинавския север ги правят важни примери за българските институции и граждански организации.

„Далеч сме от позицията, че можем да правим директни сравнения или просто да внесем и внедрим чуждестранен модел на работа на антикорупционните институции,“ каза Станкушев. „Едновременно с това нуждата от промяна в България е очевидна и наболяла. Вместо темата да се политизира, е важно в обществото ни да има конструктивна дискусия за факторите, които могат да направят борбата с корупцията много по-ефективна, отколкото е тя в момента.“

Според Мартин Бресман, старши прокурор и завеждащ отдел „Антикорупция“ към прокуратурата на кралство Швеция, репутацията на Швеция и другите държави от Скандинавския север като държави с ниски нива на корупция се дължи и на високото обществено доверие в ефективността на публичните институции, както и на нулевата толерантност към корупцията в тези общества.

„Ефективната борба срещу корупцията е ангажимент на цялото общество, включително на публичния сектор и на бизнеса,“ каза Бресман. „Доверието на обществото и на бизнеса е изключително важно за нашата институция и ние полагаме много усилия да изградим добри отношения с другите публични институции, с местната власт и бизнеса.“

За да поддържа високи нива на доверие, прокуратурата в Швеция споделя с гражданите публична информация, общува открито с медиите и подхожда с еднакво внимание към всички антикорупционни разследвания независимо от това колко сериозни по характер са разследваните нарушения, каза Бресман. Достъпът до информация за граждани и медии също е важен механизъм, гарантиращ ефективната работа на прокуратурата.

Мари Матила, прокурор от офиса на Главния прокурор на Финландия, обърна внимание на ролята на прокурорите.

„Във Финландия всеки един прокурор е независим и обективен орган на съдебната власт, натоварен с отговорността да гарантира, че извършителите на криминални деяния ще понесат всички последствия от действията си съгласно закона,“ каза Матила. „Когато прокурорите формулират обвинения, те действат независимо и автономно, а правомощията им са ясно дефинирани в закона.“

Прокурор Матила посочи връзката между корупцията и изпирането на пари и подчерта, че свързаността в глобалната финансова система и новите технологии във финансовия сектор обуславят и нуждата от международно сътрудничество.  

„Проблемите и предизвикателствата пред нас са общи,“ каза Матила. „В тази връзка е ясно, че за да се борим ефективно с изпирането на пари и да предотвратим опитите за изпиране на средства с престъпен произход, имаме нужда от ефективни мерки и правомощия да проследяваме, замразяваме и отнемаме активи. Наложително е да си сътрудничим и своевременно да обменяме информация. Имаме нужда и от ефективно законодателство, което да позволява да конфискуваме активи с цел компенсация на жертвите на престъпления.“ 

Прозрачността е важен фактор в борбата с корупцията и изпирането на пари. Медиите имат важна роля в усилията за осветяване на корупцията и гарантиране на отговорни институции. С тази цел, в рамките на събитието се проведе и обучителна сесия за разследващи журналисти водена от Адв. Димитър Калдамуков и Столе де Ланг Кофоед, асоцииран директор на Норвежкия институт за журналистика.

„Разследващата журналистика цели да събере всичките части на пъзела, за да може да се разкрие голямата картина. Документите, информацията за юридически лица и информацията, която индивидите, които са обекти на журналистически разследвания волно или неволно разкриват онлайн са важни части от този пъзел,“ каза Кофоед.

Събитието се проведе с подкрепата на Северния съвет на министрите.

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:29 на 17.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация