site.btaГоляма част от инфраструктурата на училищата и на университета се обновява именно чрез проекти, каза проф. Драгомир Марчев

Голяма част от нужната инфраструктура на училища и на университета се обновява именно чрез проекти, каза проф.  Драгомир Марчев – директор на Центъра за проектна дейност на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, по време на местна конференция в Шумен по проект "Европа на Балканите: Заедно чрез знание", който Агенцията изпълнява с подкрепата на Европейската комисия (ЕК). Той допълни, че няма институция, която сама да има възможност да извади милиони за изграждане на лаборатории и обсерватории.   

Проф. Марчев посочи, че много голяма част от научната апаратура в университета е доставена именно по сериозни проекти от различни програми, основно през последните години. 

„Един от проблемите на проектното финансиране е административният капацитет. Там все още има какво да се желае и именно университетът е средището, където може този административен капацитет да се гради. Затова университетът, бидейки висше учебно заведения, е призван именно в това да обучава“, посочи проф. Драгомир Марчев.  

Той допълни, че в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“  чакат резултат от един европейски проект по програма „Хоризонт 2024“. „Проектът е за подготвяне на ново квантово общество. Европейският съюз вече мисли за новите професии. За това с какво младите хора предстои да се занимават следващите 20 години и ние сме там в челните редици.  Участваме в два подобни проекта, минали сме през първата административна цедка. Надяваме се да осъществим този проект, където заедно с партньори от Испания, Франция, Полша, Румъния и Гърция да направим жалоните на това как да обучаваме новото квантово общество. То ще бъде в челните редици в следващите 10-20 години“, посочи още проф. Марчев. 

Директорът поясни и за проекти, по които текущо се работи в университета и за вече приключили. “По Националния план за възстановяване и устойчивост, „Образование и умения“, работим по проект “Създаване на национален и регионален STEM центрове”. Шуменският университет е един от трите университета в България, който е определен за бенефициент за един от тези регионални STEM центрове с обучаваща цел. Целта на тази програма е да обучим учителите да работят и да преподават в тези STEM центрове. Около един милион лева е финансирането за университета по този проект“, каза той. 

Друг от проектите на висшето учебно заведение е „Университети за наука, информатика и технологии в електронното образование“. „Този проект е от предишния програмен период по програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ със 70% европейско финансиране. Ние сме партньори по този проект, като водеща организация е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и участват още пет университета. Нашият център е от първо ситуираните и работи с пълна сила. Това е огромен информационен център със сериозна изчислителна апаратура“, допълни професорът. 

„По Националната пътна карта за научна инфраструктура, част от НПВУ, участваме в два мащабни инфраструктури проекта. Единият е Регионален астрономически център за изследвания и образование (РАЦИО), където се провеждат професионални научи изследвания. Другият проект е за създаване на българска LOFAR BG - Erik станция и участие в мрежата LOFAR. Това е един нискочестотен телескоп, по програма „Оптиком“. По този проект предстои да се усвоят около 13 млн. лева. По проекта РАЦИО са усвоени около 4 млн. лева, остават още близо два милиона“, каза Марчев. 

Той обобщи, че благодарение на този проект е изградена астрономическа обсерватория в Шуменското плато. „През последните три години там са инвестирани около 1 млн. лева в апаратура. Това е едно от най-модерните съоръжения в България към момента“, допълни професор Марчев и призова общините и общинските администрации да търсят Шуменския университет като партньор, там където е необходимо.