site.btaС обичая „Къносване на булка” област Разград ще кандидатства за „Живи човешки съкровища - България”

С обичая „Къносване на булка” област Разград ще кандидатства за „Живи човешки съкровища - България”
С обичая „Къносване на булка” област Разград ще кандидатства за „Живи човешки съкровища - България”

С пресъздаване на обичая „Къносване на булка” област Разград ще търси ново признание в националната система „Живи човешки съкровища - България”, съобщиха от областната администрация.

Обичаят се представя от Фолклорната група за турски песни и Танцовата формация към Народно читалище „Христо Ботев – 1931 г.” в лознишкото село Веселина с художествен ръководител докторът по хореография Айше Реджеб и хореографът Алипи Алеков. 

На онлайн заседание на назначената от областния управител Драгомир Златев Регионална експертна комисия за оценка на кандидатурата председателят на комисията д-р Милена Любенова от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българската академия на науките е заявила, че предложената кандидатура е силна и има шансове за успех. По думите ѝ сред достойнствата на обичая са, че пресъздава жива практика, а не сценична възстановка на ритуал, който отдавна не се практикува. Предимство е също, че се обръща внимание на традициите на друга етническа общност, което е израз на толерантност и е в тон с ценностите на Европейския съюз за културно многообразие. 

Къносването има определено място и време в сватбения обичайно-обреден комплекс. Символиката в обичая „Къносване на булката” е свързана с прощаване с родния дом, близките и приятелките. Обредните песни, включени в къносването, се изпълняват само от жени. Музиката, песните и танците отразяват атмосферата на сватбения ритуал, каза за БТА Айше Реджеб. Тя добави, че до края на ХХ в. се наблюдава трайно съхраняване на традиционните песни и танците при къносването на булката от Лудогорието. В края на ХХ и началото на ХХI в. семантиката е разрушена и обредните елементи придобиват все повече празнично-развлекателен характер. 

Народните обичаи и традиции представляват културно-историческото и обществено развитие на всеки народ. Посредством тях се предават на бъдещите поколения възприетите и усвоените явления от миналото. Те представляват мост между старата култура и младото поколение, което я възприема като знание за живота на своите предци, допълни Айше Реджеб. 

От областната администрация уточниха, че според регламента на Националната система „Живи човешки съкровища – България“ постъпилите регионални предложения се разглеждат от комисия, назначена със заповед на министъра на културата. В нея влизат представители на Министерството на културата и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Комисията определя пет номинации от цялата страна, които ще бъдат вписани в Националната система, която е част от програмата „Живи човешки съкровища“ на ЮНЕСКО.

Разград е сред областите с най-много вписани елементи в Националната представителна листа на България на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища – България”. През 2010 г. в листата е вписан проектът „Срещнали се два буенеца – питали са” на Народно читалище „Напредък – Юпер 1915”, с. Юпер, община Кубрат. Шест години по-късно част от Живите човешки съкровища става проектът „Хъдрелез – алиански карнавални игри от с. Бисерци” на Народно читалище „Стефан Караджа 1928”, с. Бисерци, община Кубрат. Миналата година като елемент на Националната представителна листа е вписан проектът „Грее капанска шевица – традиции и съвременност в творчеството на везбарката Николинка Ангелова" на Народно читалище „Просвета 1883“, с. Гецово, община Разград, посочиха от областната управа в Разград.

/ВД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:28 на 27.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация