site.btaИсторически музей Петрич: 100 години от гръцко–българския въоръжен конфликт през октомври 1925 г.

Н Е О Б Я В Е Н А Т А  В О Й Н А

100 години от гръцко–българския въоръжен конфликт през октомври 1925 г.

Точно преди 100 г., през есента на 1925 г., България се оказва на прага на война с Гърция. Събитията, които се развиват в района на Петрич от 19 до 29 октомври 1925г и привличат вниманието на световната общественост, остават в историята под името „Петрички инцидент“.

На 19 октомври 1925 г. на граничен пост № 1 при прохода Демир капия в планината Беласица гръцки граничар влиза на българска територия и след предупреждение е застрелян от български граничен патрул.  Избухва престрелка между двете страни. Така започва една необявена война, която остава в историята под името „Петрички инцидент”.

Гръцкият авторитарен министър председател генерал Теодорос Пангалос използва инцидента и заповядва на 22 октомври 1925 г. една гръцка дивизия да нахлуе в България, без да е обявена война. Атаката е предварително планирана. Десет батальона с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки, подкрепени от авиация, преминават през българската граница на фронт от 32 км и навлизат 10-12 км в дълбочина. Гърците окупират десет български села, като достигат до покрайнините на град Петрич. Министърът на войната генерал Иван Вълков изпраща подкрепления в зоната на конфликта, но заповядва „да не се оказва сериозна съпротива” с цел мирното му уреждане.

Основната тежест на гръцкото нападение пада върху местното население, организирано от Спомагателната организация на ВМРО и малобройната погранична стража.  С цел координиране на местната отбрана ЦК на ВМРО изпраща в Петрич Йордан Гюрков. Формиран е кризисен щаб начело с войводата Георги Въндев. Щабът съгласува действията си с българските погранични власти и организира местната отбрана. По левия бряг на Струма ръководството на четите на ВМРО е  поето от Зисо Попов. 

Правителството в София реагира тактично, разчитайки не на военно, а на дипломатическо решение. То незабавно сезира Съвета на Обществото на народите в Женева с вербална нота, в която се настоява за извънредна сесия.  На свиканата сесия е назначена Анкетна комисия, която да разследва конфликта. Докладът на Анкетната комисия категорично признава Гърция за виновна и констатира, че от 22 до 28 октомври 1925 г. нейната армия води военни действия на българска територия. Гръцката страна е заклеймена като агресор и наказана да заплати на България 30 милиона лева като обезщетение за щетите от материален и морален характер. 

Гръцкото нападение е отразено обстойно от редица европейски и американски печатни издания и предизвиква широк положителен за българската страна международен отзвук. Българският централен и регионален печат също следи конфликта отблизо. Публикациите по темата развълнуват българската общественост и предизвикват широка вълна от съпричастност. Редица български институции и сдружения, водеща роля сред които играе Българският червен кръст, подемат кампания за събиране на помощи за пострадалото население.

Гръцкото нашествие предизвиква бежанска вълна, но точната цифра на броя на бежанците от района на конфликта не е установена. Според кореспондента на британския вестник „Таймс” числеността на търсещите убежище в близките градове и околните им села възлиза на 10-15 хиляди души. Според други източници те са 7 хиляди, а според трети 10 хиляди души. След изтеглянето си, гръцките войски оставят след себе си  десет опожарени и разграбени села.

Безкрайно тежки са понесените човешки и материални загуби. Съгласно заключителния протокол на Анкетната комисия, назначена от българското правителство, убитите са  общо 14 души, плюс починалия по-късно от раните си офицер. Към тази цифра следва да се добавят и четиримата мирни жители (1 мъж и 3 деца) от с. Габрене, убити от гръцка чета по време на конфликта. Т.е. реалната цифра на убитите е 19 души: 1 офицер и 4 войници, 4 доброволци милиционери и 10 местни жители. Комисията констатира и едно безследно изчезнало дете. Окончателният брой на ранените възлиза общо на 22 души – 4 войници (без починалия от раните си офицер), 9 доброволци милиционери и 9 местни жители.

Част от репарациите са отпуснати на защитниците като лично обезщетение. Те се отказват от полагащите им се суми и ги даряват за построяването на сграда на петричката гимназия, която дотогава се помещава в частна къща. Строителството започва през лятото на 1926 г. Парите свършват, без да е завършена постройката. Тогава жителите на Петрич се самооблагат. През есента на 1929 г. новата сграда на гимназия е открита. 

На 31 октомври 1937 г. по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от османска власт в града е открит паметникът „Загинали за родината”. Върху една от мемориалните му плочи са изписани имената на загиналите военни и доброволци в събитията от октомври 1925 г.