site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 5 февруари в историята

5 февруари 2024 г., понеделник, 6-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчца Агатия (Добра). Св. Мчца Василиса.

На този ден в България:

1878 - Княз Пьотър Алабин, руски общественик и историк, е назначен за първи губернатор на София след освобождението на града от османско иго на  4 януари 1878 от руските войски под командването на ген. Йосиф Гурко. Пьотр Алабин предава своя опит, придобит в Градската дума на родния му град Самара, Русия.  С негово съдействие в София е основана Публичната библиотека (дн. Национална библиотека "Св.св. Кирил и Методий"). Управлява София до избирането на 18 май 1879 г. на първия български губернатор на града - Тодор Бурмов.

1908 - Излиза бр. 1 на в. "Рудничар". Последният брой на вестника излиза на 10 юни 1923 г.

1909 - Русия признава независимостта на България, обявена на 22 септември 1908 г. в Търново (дн. Велико Търново). Тя е първата страна от Великите сили (Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия и Русия), която признава независимостта на България. На 5 февруари 1909 г. император Николай II изпраща телеграма на цар Фердинанд I, като му честити независимостта на България. До средата на април и другите велики сили признават независимостта на страната и тя се превръща в равноправна на европейските държави.

1951 - В София е основано Националното училище за танцово изкуство като Държавно балетно училище по инициатива на основоположника на професионалния балет в България Анастас Петров и със съдействието на руския балетен педагог Владимир Белий. Училището има само една специалност - класически танц. През 1956 г. училището е преименувано на Държавно хореографско училище  и със съдействието на хореографа Кирил Харалампиев е открита втората специалност - български танц. С ПМС 56 от 5 март 2001 г. Държавното хореографско училище се преименува в Национално училище за танцово изкуство. От 2001 г. е включено в единната система на 23-те училища по изкуства и култура в страната, които се ръководят от Министерство на културата. От м. септември 2004 г. е открита и трета специалност - модерен танц.

1980 - Със заповед 79 на Комитета за опазване на природната среда към Министерски съвет е обявен народен парк  "Шуменско плато" с  3895,8 хектара защитена територия. Със Заповед РД 563 от 8 май 2003 г. народен парк  "Шуменско плато" е прекатегоризиран в природен парк. На територията на парка има около 550 вида висши растения, които са от 245 рода и 64 семейства, като 8 вида от растителния свят на платото са включени в Червената книга на България, а лекарствените растения са над 100 вида. Шуменското плато се обитава от 345 вида безгръбначни и над 240 вида гръбначни животни. Установено е наличието на 152 вида птици. В парка има три карстови извора и 8 пещери.

1990 - С Указ 152 от 5 февруари 1990 г. на Държавния съвет е създадена Националната разузнавателна служба (НРС). По силата на указа външнополитическото разузнаване на държавата се възлага на новосъздаденото самостоятелно ведомство. С Указ 17 на президента от 8 май 1990 г.  е постановено прилагане на Закона за всеобщата военна служба в Народна република България спрямо Националната разузнавателна служба.
Със Закона за Държавна агенция "Разузнаване", приет от 43-ото Народно събрание на 1 октомври 2015 г., Държавна агенция "Разузнаване" е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Националната разузнавателна служба.

1992 - България установява дипломатически отношения с Молдова след като признава независимостта на Република Молдова на 28 декември 1991 г.

2003 - На летище „София“ е направена първа копка за изграждането на нов пътнически терминал и прилежащата към него инфраструктура. С това започва  изпълнението на строителството на Лот Б1, като част от общия проект за "Реконструкция, развитие и разширение на летище „София".

2005 - В София на ул. "Цар Самуил" 11 е намерен застрелян в колата си собственикът на фирма "Паркиране и гаражи мениджмънт" АД Георги Стоянов Василев. Той е бил три мандата общински съветник от групата на СДС.   

2006 - Влиза в сила за България Рамковата конвенция за контрол на тютюна на Световната здравна организация, приета на 21 май 2003 г. от 56-ата Световна здравна асамблея. Конвенцията е ратифицирана от 40-ото Народно събрание на 18 октомври 2005 г.

2009 - В рамките на официалното посещение на президента Георги Първанов в Русия (4-6 февруари) са подписани няколко документа: Договор между правителствата на България и Русия, който окончателно урежда изплащането на дълга на бившия СССР към България, Споразумение за сътрудничество между министерствата на правосъдието на двете страни, Договор за информационно осигуряване на годината на България в Русия между ИТАР-ТАСС и БТА, Споразумение за сътрудничество между УНСС и Руската академия за държавна служба при президента на Русия.

2009 -  В университетската болница "Св. Екатерина" в София е направена първа по рода си операция в България и в Източна Европа. Екип на болницата поставя аортна клапа през върха на сърцето, като се прави съвсем малък 5-сантиметров разрез, без да се отваря гръдната кост. Операцията е направена на 80-годишна жена.

2012 - Посещение на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън в София по покана на министъра на външните работи Николай Младенов. Има срещи с президента Росен Плевнелиев и с министър-председателя на България Бойко Борисов.

2013 - На 93-годишна възраст в деня на рождението си умира писателката Леда Милева. Тя е родена в София през 1920 г. и е дъщеря на поета Гео Милев. 

2015 - В 6:16 ч. сутринта на територията на България, в Източна Стара планина, е регистрирано земетресение с магнитуд 3.9 по скалата на Рихтер. Епицентърът на земетресението е на няколко километра северно от село Бинкос, близо до Сливен. Трусът е с дълбочина 2,9 км. Няма данни за щети и разрушения.

2016 - Народното събрание приема промени в Закона за отбраната, съгласно които охраната на българското въздушно пространство се осъществява от Българската армия самостоятелно или съвместно с въоръжени сили на съюзнически държави. Съвместните действия ще се извършват при условия и по ред, определени в международен договор, и при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната в случаите на необходимост от предприемане на неотложни действия. Съвместните действия с държави членки на НАТО се осъществяват в рамките на Интегрираната система на алианса за противовъздушна и противоракетна отбрана, съгласно приложимите документи на пакта.

2017 - В лявата тръба на тунел "Ечемишка" на автомагистрала "Хемус" в посока София пада осветителна греда върху минаващ автомобил. При инцидента загива жена, пътник в колата, а шофьорът е пострадал. Причината за тежкия инцидент е корозия на носещата метална конструкция на осветителната система в тунела.

2018 - На двудневно държавно посещение в София пристига президентът на Малта Мари-Луиз Колейро Прека по покана на президента Румен Радев. Двамата обсъждат теми, свързани с мигрантската криза, с охраната на външните граници на ЕС, необходимостта от реална солидарност спрямо държавите от първа линия, каквито са и Малта, и България.  В ръководената от Мари-Луиз Колейро Прека делегация са включени представители на изпълнителната власт, както и на над 50 малтийски компании. Малтийският президент се среща и с министър-председателя Бойко Борисов, с когото обсъждат приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС с акцент европерспективата на страните от Западните Балкани, миграционната криза, кохезионната политика и други важни за Европа теми.

2019 - На автомагистрала "Струма", в района на село Дамяница край Сандански, силна мъгла става причина за верижна катастрофа, при която се удрят над 20 автомобила. Ранени са 13 души. Един човек загива. Той излязъл от автомобила си и опитал да спре движението, за да предотврати по-тежък инцидент, когато обаче вероятно е бил пометен от товарен автомобил. 

2020 - Посолството на САЩ в България публикува на сайта си изявление на държавния секретар Майкъл Помпео за "публично оповестяване на българския съдия Андон Миталов за участие в сериозна корупция". В изявлението е оповестено името на съдията от Специализирания наказателен съд Андон Миталов за участието му в сериозна корупция.  В качеството си на длъжностно лице Миталов е участвал в корупционни действия, които подкопават върховенството на закона и сериозно компрометират независимостта на демократичните институции в България. Това огласяване се прави по силата на Раздел 7031(c) от Закона за бюджетни разходи, чуждестранни операции и свързани програми на Държавния департамент за 2020 г. По силата на Раздел 7031(c) след като държавният секретар оповести имената на чуждестранни длъжностни лица за тяхното участие, директно или индиректно, в сериозна корупция, тези лица и техните преки роднини не отговарят на условията за влизане в САЩ. Законът също така предвижда възможността държавният секретар да посочи името на такива длъжностни лица и на техните преки роднини публично или да направи това конфиденциално. Освен Миталов са оповестени имената на неговата съпруга Корнелия Стойкова-Миталова и на неговата дъщеря Гергана Миталова. В изявлението се отбелязва, че това е първото такова огласяване в България и то потвърждава ангажимента на САЩ в борбата срещу корупцията в България и в глобален мащаб.

2021 - Президентът Румен Радев налага вето на разпоредби от промените в Закона за устройство на територията, приети от Народното събрание на 27 януари 2021 г. Според държавния глава въведените законови положения не гарантират в достатъчна степен упражняването и защитата на правата на гражданите и юридическите лица. Въведената възможност за съдебно обжалване на общите устройствени планове е необосновано ограничена както по време, така и от гледна точка на кръга оправомощени субекти. Новата уредба не съдържа достатъчно гаранции, че отговорната и обществено значима задача на общините да осъществяват процедурите по отчуждаване ще бъде изпълнявана стриктно, в срок и в обществен интерес и създава предпоставки да бъдат ограничени права на различни субекти.

2022 - В Пловдив официално се открива Производствено-развойният център на фирмата  "Оптикс" в присъствието на изпълнителния директор на компанията Иван Чолаков и кметът на града Здравко Димитров. Дружеството е единственото в България, което разработва и произвежда пълната гама специална оптика за нуждите на армията, полицията и на Европейската агенция за гранична и брегова охрана - Frontex.

На този ден по света:

1887 - В Милано, Италия,  в театър "Ла скала" за пръв път е поставена операта "Отело" от италианския композитор Дзузепе Верди.

1917 - Приета е конституцията на Мексико след свалянето на режима на президента Порфирио Диас (1876-1911). Влиза в сила на 1 май 1917 г.

1919 - В Германия е открита първата в Европа пътническа авиолиния на компанията Deutsche Luft-Reederei по маршрута Берлин-Ваймар.

1922 - Излиза бр.1 на сп. "Ридърс дайджест" в САЩ.

1954 - В Париж, Франция, е открита концертната зала "Олимпия" с концерт на френския певец Жилбер Беко. В "Олимпия" концерти са изнасяли Едит Пиаф през 1955 г., Джони Холидей през 1961 г., групата "Бийтълс" през 1964 г., групата "Ролинг стоунс" през 1965 г., Франк Синатра през 1962 г., Шарл Азнавур през 1963 г, Боб Дилън, Джими Хендрикс, Ванеса Паради, Дейвид Бауи и др.

1958 - В САЩ бомбардировач Б-47, носещ на борда си водородна бомба "Марк 15", се сблъсква по време на тренировъчен полет с изтребител Ф-16. Изтребителят се разбива, а бомбардировачът прави три неуспешни опита за приземяване в базата "Хънтър". След като става ясно, че има опасност от избухване на бомбата, е взето решение тя да бъде изхвърлена в морето. Екипажът я изхвърля край брега на щата Джорджия. В продължение на три месеца властите безуспешно я издирват. На 14 септември 2004 г. телевизия "Си Ен Ен" съобщава, че бомбата може би е открита случайно недалеч от устието на р. Савана по силното радиоактивно излъчване в този участък.

1983 - Клаус Барби, ръководител на Гестапо в Лион, Франция, по време на Втората световна война (1939-1945), е депортиран от Колумбия, където се укрива, във Франция. На 11 май 1987 г. в Лион започва процес срещу него и на 4 юли 1987 г. съдът го признава за виновен в престъпления срещу човечеството. Осъден е на доживотен затвор. Умира в затвора на 25 септември 1991 г. на 77-годишна възраст.

1989 - Във Великобритания започва излъчването на телевизионния канал "Скай нюз".

1993 - Първа среща на "кръглата маса" в Русия, на която присъстват представители на главните политически партии и правителствени институции. Целта на срещата е да се постигне съгласие и да се обсъдят пътищата за спиране на галопиращата инфлация и спада на производството.

1997 - В Цюрих, Швейцария, е обявено решението на трите големи швейцарски банки - Швейцарската национална банка, "Суис бенк корп." и "Кредит Сюис", да внесат 100 млн. швейцарски франка (71 млн. долара) в хуманитарен фонд за изплащане на обезщетения за невърнати от швейцарските банки авоари на жертви на Холокоста и техните семейства след края на Втората световна война (1939-1945). На 22 октомври 1996 г. Швейцария признава, че е използвала непотърсеното имущество на полските евреи, станали жертва на Холокоста, за да компенсира швейцарските граждани, чиято собственост е била национализирана от полските власти след края на Втората световна война. Към договора за взаимна компенсация с Полша от 1949 г. е открит протокол, от който става ясно, "еврейски пари са били използвани за обезщетяване на швейцарски граждани". По този повод Световният еврейски конгрес иска от Швейцария да изплати компенсации на еврейски реституционни организации. На 13 август 1998 г. Световният еврейски конгрес и швейцарските банки постигат споразумение, съгласно което банките се задължават в срок от три години да изплатят 1,25 млрд. долара като компенсация за ограбените еврейски авоари по време на Втората световна война (1939-1945). Към тази сума се добавят средствата от специалния фонд за жертвите на Холокоста, създадени от швейцарските банки.

1998 - В Солун, Гърция, е проведено първото заседание на Управителния съвет на Черноморската банка за търговия и развитие. Решението за създаването на банката е взето на 15 октомври 1992 г. на  среща на експерти  от страните, подписали Декларацията за черноморско икономическо сътрудничество (25 юни 1992)  - Албания, Армения, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Турция и Украйна. Банката официално е открита на 21 юни 1999 г. в Солун, Гърция.

1999 - Първо изпълнение на смъртна присъда от 23 години във Филипините.

2001 – „Дойче Бьорзе“ (Франкфуртска фондова борса) пуска първата си емисия акции на пазара.

2006 - Протести в мюсюлманския свят срещу публикуването на карикатури на пророка Мохамед в датски вестник през септември 2005 г. и препечатването им в някои европейски вестници. Вълна от нападения срещу дипломатически мисии на европейски държави в мюсюлмански страни започва с подпалване на посолствата на Дания и Норвегия.

2007 - В Париж, Франция, се провежда международна конференция за борба срещу използването на деца войници във въоръжените конфликти. Участват представители на повече от 60 страни, на Европейския съюз, ООН и други международни и неправителствени организации.

2008 - Министерството на вътрешните работи на Сърбия арестува дългогодишните ръководители през 90-те години на 20 век на футболен клуб "Цървена звезда" Драган Джаич (директор), Владимир Цветкович (генерален секретар) и Милош Маринкович (административен секретар) в рамките на продължаващото разследване срещу футболната мафия в Сърбия по подозрение, че са злоупотребили със служебното си положение, за фалшифициране на документи и незаконно присвояване  на 5 млн. евро. 

2013 - Японската автомобилна компания "Мицубиши" изтегля 14 700 от своите електромобили "ай-Мийв", продавани в САЩ, заради проблем със спирачната помпа. Изтеглят се моделите, произведени между 2 декември 2011 и 7 септември 2012 г. или 1400 коли, продадени в САЩ, както и намиращите се все още в складовете на търговците. В документи, изпратени до американската Национална служба за безопасност на движението по пътищата, „Мицубиши“ съобщава, че има опасност поради дефект помпата да престане да работи. Това може да намали силата на спирачките, да увеличи спирачния път и опасността от катастрофа.

2014 - С мнозинство от 105 гласа "за" срещу 18 "против" шотландският парламент одобрява законопроект за еднополовите бракове. В Англия и Уелс закон, разрешаващ браковете между еднополови двойки, е приет през юли 2013 г.

2015 - Най-голямата информационна агенция в Република Южна Африка - "Саутафрикан прес асошиейшън" (САПА) се закрива след 76-годишно съществуване заради финансови затруднения. Тя прекратява дейността си, считано от 31 март 2015 г. САПА е учредена на 1 юли 1938 г. и е основният източник на новини за вестниците и телевизиите в Република Южна Африка. В нея работят около 50 души.

2016 - На остров Кюшу, Япония, изригва вулканът Сакураджима, намиращ се на около 50 км от атомната електроцентрала "Сендай". При изригването вулканът изхвърля пепел на височина от близо 2 км и фонтани от лава. Дейността на централата не е засегната. Последното голямо изригване на Сакураджима е през септември 2015 г. Японският архипелаг е разположен в така наречения Огнен пръстен и в него има над 100 вулкана. През 2014 г. при изригване на планината Онтаке в Централна Япония загиват 57 души.

2018 - Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган е на официално посещение във Ватикана по покана на папа Франциск, като това е първото официално посещение на турски президент във Ватикана от 1959 г. Реджеп Тайип Ердоган е придружаван от съпругата си Емине Ердоган и от министри. Реджеп Тайип Ердоган и папа Франциск разговарят на четири очи в продължение на 50 минути и обсъждат отношенията между Турция и Ватикана, а също актуални регионални въпроси, между които мигрантската криза и тероризмът.

2019 - Турската футболна федерация официално регистрира нов футболен отбор "Президентски спорт" ("Cumhurbaskanligi Spor"), носещ емблемата на турското президентство. Новосъздаденият отбор ще играе в местната аматьорска лига в Анкара. На сайта на федерацията отборът е регистриран с адреса на президентския комплекс в квартал Йенимахале в Анкара. Отборът е създаден по инструкция на президента Реджеп Тайип Ердоган.

2020 - Във Вашингтон, САЩ, Сенатът (горната камара на Конгреса) оправдава президента на страната Доналд Тръмп в процеса за импийчмънт срещу него и по двете обвинения - за злоупотреба с власт и за възпрепятстване на работата на Конгреса. По първото обвинение Доналд Тръмп е оправдан с 52 срещу 48 гласа. По второто с 53 срещу 47 гласа.

2021 - Русия обявява за персона нон грата дипломати от Германия, Полша и Швеция, обвинени, че са участвали в "неразрешени събирания" на 23 януари 2021 г. в Санкт Петербург и Москва в подкрепа на руския опозиционер Алексей Навални, арестуван на 17 януари 2021 г. От Министерството на външните работи на Русия добавят, че "подобни действия са неприемливи и несъвместими с техния дипломатически статут".

2022 - Осем души са загинали при три лавини в Австрия на 4 и 5 февруари 2022 г. Сред жертвите са и четирима шведски туристи. Те и техният водач са били затрупани на 4 февруари 2022 г. от първа лавина в провинция Тирол. При този инцидент е оцелял един човек. При друга лавина в провинция Форарлберг е загинал друг човек. При трети инцидент двама души на около 60 години са били затрупани от лавина отново в Тирол.

2023 - В Китай най-малко 16 души загиват, а 66 души са ранени в серия от автомобилни катастрофи с участието на близо 50 превозни средства на магистрала в централната провинция Хунан.

Родени на този ден българи:

Богдана Гюзелева-Вулпе, оперна певица, педагог и композитор (1878-1932).
Съучредител на Българската оперна дружба (1908), в чиито спектакли участва. Вокален педагог (1928-1932). Композира по собствени либрета оперите "Психея", "Фернандо" и "Пародия", оперетите "Любов", "Махараджа" и "Съюзници", както и симфонични картини по народни мотиви, песни по стихове на Хайнрих Хайне и др.

Станке Димитров-Марек (ист. Име Стефан Димитров Тодоров), политически деец (1889-1944).
Депутат в 18-ото и 19-ото Обикновено народно събрание (1919-1923). Организационен секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) (1923-1925). Преподавател в българския сектор на Комунистическия университет за национални малцинства от Запада в Москва, Русия, и в Международната ленинска школа в Москва (1925-1934). Секретар на ЦК на БКП (1935-1937), от 1936 е член на Политбюро на БКП, от 1941 г. е член на Задграничното бюро на БКП. Води предаванията на български и немски език на радиостанция "Народен глас" (1941-1944), която излъчва от територията на СССР и отразява събитията на съветско-германския фронт и в по-общ план събитията от Втората световна война (1939-1945). Загива при самолетна катастрофа край Брянск, СССР. 

Дичо Тодоров, политик (1906-1990).
Деец на Български земеделски народен съюз "Никола Петков". Депутат в 25-ото Обикновено народно събрание (1940-1944) и VI Велико народно събрание (1946-1949).

Леда Милева, поетеса и преводачка (1920-2013).
Главен редактор на предавания за деца и младежи в Радио София (1944-1951). Редактор в издателствата "Народна младеж" и "Български писател" (1951-1956). Главен редактор на сп. "Дружинка" (1956-1960). Директор на Българската национална телевизия (юли 1966-31 октомври 1970). Заместник началник отдел "Печат и културно сътрудничество" при Министерство на външните работи (1970-1972). Постоянен представител на България в Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата /ЮНЕСКО/ (септември 1972-януари 1979). Представител на България в ПЕН-център (19 ноември 1971-1981). Председател на Съюза на преводачите (5 юни 1979-11 март 1989). Главен редактор на сп. "Панорама" (юли 1980-1989). Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). Автор е на повече от 30 книги със стихотворения и поеми за деца. Творбите й са преведени на френски, немски, английски, арабски, полски и унгарски език. Тя е преводач на съвременна американска, английска и африканска поезия. Носителка на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (февруари 1970), на орден "Георги Димитров" (1980), на орден "Стара планина" първа степен (18 май 2006), на националната награда "Калина Малина" за цялостно творчество, посветено на децата (19 октомври 2001), на наградата "Константин Константинов" на Министерство на културата и Националния център за книгата за цялостен принос в детското книгоиздаване (10 май 2007).

Генчо Стоев, писател (1925-2002).
Редактор във в. "Народна младеж", в. "Литературен фронт", в издателство "Народна младеж", "Партиздат" и издателство "Български писател" (1948-1968). Автор е на повестта "Цената на златото" (1965), посветена на Априлското въстание (1876), на романите "Циклопът" (1973), "Завръщане" (1976), "Досиетата" (1990), на книгата с есета "Прокоба и слънце" (2000) и др. Първи носител на Балканската литературна награда "Хемус" на Международния балкански център за култура и книга в Солун, (16 декември 2000). Носител на орден "Георги Димитров"  (21 септември 1985). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1974), "Народен деятел на изкуството и културата" (3 май 1986). Лауреат на "Златният ланец" за 1995 г. (декември 1996). Носител на орден "Стара планина" (23 май 2001).

проф. Неделчо Милев, кинокритик и педагог (1933-2020).
Заместник-директор на Българската национална филмотека (1967-1969). Основател на секция по кино в Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките (1970). Един от основателите на катедра "Кино" във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (1973). Автор е на текстове и учебни пособия за кино, издадени на български, руски, френски, немски, английски език, както и на редица книги по история и теория на киното, сред които "Пътят към психофизическия монолог в киното" (1970), "Българският исторически филм" (1982), "Драматичният екран (опит за обща теория на киното)" (1995). Носител на специална награда на  "София филм фест" за приноса му в основаването на  кинообразованието в България и развитието на филмовата  теория (1 март 2013), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (19 май 2015).

Иван Кьосев, художник график (1933-1994).
Член на Управителния съвет на Съюза на българските художници (22 юни 1979-юни 1982). Работи в областта на илюстрацията, графичния дизайн на книгата и библиотечните оформления в най-различни жанрове (класика, детска литература, поезия, публицистика, мемоаристика и т.н.). Автор е и на шрифтове. Лауреат на Димитровска награда (1974). Носител на орден "Народна република България" втора  степен (9 февруари 1983) и др.

акад. Валентин Бобевски, диригент и композитор (1938).
Диригент на Ансамбъла на транспортните работници (1962), главен диригент във Видин на смесения хор "Боян Чонос" (1963-1969), главен диригент на мъжкия хор "Славия" (1970-1991). От 1972 г. е главен художествен ръководител и диригент на Представителния смесен хор "Дружна песен" (от 1992 г. Смесен хор "Света София"). От 1 септември 1985 г. е главен диригент на Академичния мъжки хор "Гусла". 25 години е главен художествен ръководител на Ансамбъла на строителни войски. От 1991 г. е основател и диригент мъжки камерен ансамбъл "България". Главен секретар на Български хоров съюз (1990-1998), заместник-председател на съюза (1998-2002) и негов председател (2002-2008). Автор е на хорова и театрална музика, обработва български народни песни, композира църковни песнопения. Носител на наградата "Златен век" - печат на Симеон Велики на Министерство на културата (20 май 2013). Номиниран е за Мъж на постиженията (1993 г.) от Кеймбриджския библиографски институт и е включен в Енциклопедията на Кеймбридж. Носител на наградата на Министерство на културата "Златен век" - огърлие (24 май 2018). Почетен гражданин на София (17 септември 2018).

проф. Светослав Кокалов, художник сценограф и педагог (1955).
Работи в Драматичен театър "Адриана Будевски" в Бургас (1981-1986) и в Драматично-куклен  театър "Васил Друмев" в Шумен (1986-1987). От 1990 г. е преподавател в Националната художествена академия, ректор на академията (ноември 2007-30 ноември 2015). Реализирал е над 40 сценографски и над 15 костюмографски решения за драматични и музикални спектакли. Носител на наградата "Най-добър млад сценограф" на Съюза на артистите в България (1987), на две театрални награди "Аскеер" за сценография на постановките на Александър Морфов "Дон Кихот" (1994) и "Бурята" (1997), на награда "Златен век" звезда на Министерството на културата (21 май 2015).

Антони Дончев, пианист и композитор (1959).
През 80-те години на 20 век е свирил в квартет "Фокус". Заедно с Христо Йоцов създават джазформацията "Акустична версия" (1985). Композира филмова и театрална музика. Преподавател в Държавната музикална академия (1987-1989).  От 2010 г. е диригент на  Биг Бенда на Българското национално радио. Носител на наградата "Кристална лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци (2001). Носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци за музиката на филма "Шивачки" (2008), на наградата "Златен век" - огърлие, на Министерството на културата (23 май 2022) и др.

Емил Велев (Кокала), футболист и треньор (1962).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Левски" (София), "Апоел Рамат Ган" (Израел), "Макаби Ирони" (Израел) и "Макаби Джафа" (Израел).

Вяра Анкова, журналистка (1966).
От 1991 г. работи в Българска национална телевизия (БНТ). Работи за телевизия "Си Ен Ен" като кореспондент от България в програмата World Report (1992-1996). Дълги години е редактор и водещ на "По света и у нас" в БНТ.  Кореспондент на БНТ в Гърция (2000-2004). Директор на "Новини и актуални предавания" към дирекция "Информация" в БНТ (1 октомври 2004-15 юли 2010). Генерален директор и председател на Управителния съвет на БНТ (5 юли 2010-1 септември 2017). Генерален директор на "Информация" в "Нова Броудкастинг груп" (9 октомври 2017-28 декември 2018). Изпълнителен директор на "Нова Броудкастинг Груп" (29 декември 2018-5 февруари 2020). От 5 февруари 2020 г. е заместник-председател на Съвета на директорите на "Адванс медиа груп".

Спас Натов, състезател по баскетбол и треньор (1968-2021).           
С националния отбор участва на две европейски първенства - през 1991 и 1993 година. Носител на наградата за най-етичен треньор в българските първенства "Румен Пейчев" на специализираният баскетболен сайт BGbasket.com (2013).

Елин Топузаков, футболист и треньор (1977).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Левски" (София), "Пирин" (Благоевград), "Апоел Тел Авив" (Израел) и "Апоел Рамат Ган" (Израел). За националния отбор по футбол има изиграни 29 мача.

Александър Пулев, финансист и политик (1981).
Четири години е бил директор "Инвестиционно банкиране" в "УниКредит", шест години е бил главен банкер Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Бил е мениджър "Консултации по сделки" в "Ърнст и Янг".  Управлявал е портфолио от стартиращи компании на "Булбанк" и е бил координатор на програмата за рисков капитал на ЕБВР за Балканите. Заместник-министър на транспорта (септември-декември 2021).  Министър на иновациите и растежа последователно (2 август 2022-6 юни 2023). От 3 юли 2023 г. е съветник по иновациите на президента Румен Радев.

На този ден са родени и:

Робърт Пийл, британски политик (1788-1850).
Министър-председател на Великобритания (декември 1834-април 1835; юни 1841-29 юни 1846). Министър на вътрешните работи (1822-1827; 1828-1830).
 
Йохан Лудвиг Рунеберг, финландски поет (1804-1877).
Автор е на поемите "Ханна" (1836), "Надежда" (1841), "Ловци на лосове" (1832), "Крал Фялар" (1844), цикъла стихове "Разкази на воина Стол", І част - 1848, ІІ част - 1860). Автор е на текста на националния химн на Финландия. Носител на най-високата награда за поезия на Шведската академия (1839).

Николай Добролюбов, руски публицист и литературен критик (1836 -1861).
Пише статии, сатирични стихотворения, пародии, превежда, като сътрудничи на сп. "Съвременник" (1856-1860).

сър Хайрам Максим (Хайрам Стивънс Максим), американски конструктор (1840-1916).
От 1878 г. е главен инженер на електрическата компания на САЩ. През 1881 г. се установява във Великобритания, където започва да разработва огнестрелни оръжия. През 1884 г. изобретява автоматичната картечница, наречена на негово име. През 1899 г. получава британско поданство, а през 1901 г. е удостоен с рицарско звание от кралица Виктория за неговите изобретения с военно приложение.

Джон Бойд Дънлоп, шотландски изобретател и предприемач (1840-1921).
Създава пневматичната гума за велосипед (1888). Получава патент за изобретението си във Великобритания на 8 март 1889 г. и в САЩ на 9 септември 1890 г. Основава едноименната компания за производство на гуми (1890).

Андре Ситроен, френски инженер механик (1878-1935).
Основател на автомобилната компания "Ситроен" (1919).

Лайош Нади, унгарски писател (1883-1954).

Валтер Науш, австрийски футболист и треньор (1907-1957).

Уилям Бъроуз, американски писател (1914-1997).
Един от най-значимите представители на литературното движение "бийт поколение", възникнало през 50-те години на 20-и век в САЩ. Автор е на романите "Дрога" (1953), "Голият обяд" (1959), "Soft машина" (1961) и др.

сър Алън Ходжкин (Алън Лойд Ходжкин), британския физиолог (1914-1998).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1963 г. заедно с австралийски физиолог сър Джон Екълс и британския физиолог Андрю Хъксли за техните открития относно йонните механизми, включени във възбуждението и инхибирането в периферните и централните части на клетъчната мембрана на неврона.

Робърт Хофстетър, американски физик (1915-1990).
Носител на Нобелова награда за физика за 1961 г. за изследванията на разсейването на електроните от атомното ядро и за откритията му в областта на структурата на нуклоните. Носител на Нобелова награда за физика за 1961 г. за фундаменталните му изследвания на разсейването на електроните от атомното ядро и за откритията му в областта на структурата на нуклоните. Той си поделя наградата с германския физик Рудолф Мьосбауер, който я получава за изследванията си върху резонансното поглъщане на гама-лъчението и свързаното с него откритие, наречено "ефект на Мьосбауер".

Андреас Папандреу, гръцки политик (1919-1996).
Основател на Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК). Министър-председател на Гърция (20 октомври 1981-2 юли 1989) и (12 октомври 1993-15 януари 1996). 

Джон Причард, британски диригент (1921-1989).
Ръководител на симфоничния оркестър на Ливърпул (1956-1972), музикален директор на Лондонската филхармония (1962-1966), главен диригент на Кьолнската опера (1978-1989), главен диригент на симфоничния оркестър на "Би Би Си" (1979-1989), музикален директор на операта на Сан Франциско (от 1986). През 1983 г. е удостоен с рицарско звание.

Чезаре Малдини, италиански футболист и треньор (1932-2016).  
През футболната си кариера е играл в италианските отбори "Триестина", "Милан" и "Торино". Има 14 мача за националния отбор на Италия. Бил е треньор на италианските отбори "Милан", "Фоджа", "Триестина", "Парма", на националния отбор на Италия за мъже до 21 г. и за мъже, на националния отбор на Парагвай за мъже.

Рустам Ибрахимбеков, азербайджански писател, драматург, сценарист, режисьор и продуцент (1939-2022).
Съавтор е на сценариите на филмите "Бялото слънце на пустинята" (1970),  "Изпепелени от слънцето" (1994), "Сибирският бръснар" (1998) и др. Автор е на 15 пиеси, сред които "Дом върху пясък" (1977), "Миг истина" (1978), "Облачно утро" (2019). Автор е на 10 книги и сборници, сред които "Ултиматум" (1983), "Избрани повести" (1989). Носител на награда "Оскар" за най-добър чуждестранен филм за "Изпепелени от слънцето" (1994)  и награда "Златен лъв" заедно с Никита Михалков за филма "Урга: територия на любовта" (1991). Носител на Държавна награда на Азербайджанска ССР (1980), Държавна награда на СССР (1981), Държавна награда на Русия (1993, 1995, 1998, 1999).

Шарлот Рамплинг, британска актриса (1945).
Шарлот Рамплинг започва кариерата си като модел. Тя става известна с ролята си във филма "Нощният портиер" (1974) на Лиляна Кавани. Участвала е във филмите "Момичето Джорджи" (1966) , "Залезът на боговете" (1969), "Спомени от звезден прах" (1980), "Макс, моя любов" (1986), "Ангелско сърце" (1987) , "Крилете на гълъбицата" (1997) , "Под пясъка" (2000), "Ангел" (2007),"Херцогинята" (2008) , "Любов по време на война" (2009) , "Мелница и кръст" (2011),  "Меланхолия" (2011) и др. Носителка на  Сребърна мечка" от Берлинския филмов фестивал за най-добра актриса за ролята си във филма "45 години" (2015)  и носителка на награда на Европейската филмова академия  за цялостно творчество.

Свен Горан Ериксон, шведски футболист и треньор (1948).

Георге Хаджи (Джика Хаджи), румънски футболист и треньор (1965).
Със "Стяуа Букурещ" (Румъния) печели Супер купата на УЕФА (1986), с "Галатасарай" (Турция) печели турнира Купата на УЕФА (2000) и Супер купата на УЕФА (2000).

Кике Флорес (ист. име Енрике Санчес Флорес), испански футболист и треньор (1965).
Печели златен медал от Европейското първенство за мъже до 21 години през 1986 г. с националния отбор по футбол. Като треньор на "Атлетика Мадрид" (Испания) печели турнирът Лига Европа (2010) и Суперкупата на УЕФА (2010).

Астрид Кумбернус, немска състезателка по лека атлетика (гюле) (1970).
Олимпийска шампионка през 1996 г. в Атланта, САЩ. От олимпийски игри печели и бронзов медал през 2000 г. в Сидни, Австралия. Световна шампионка е три пъти - 1995 г., 1997 г. и 1999 г. От европейски първенства печели един златен медал през 1990 г. и един сребърен медал през 1994 г.

Джовани ван Бронхорст, нидерландски футболист (1975).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка и два бронзови медала от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия и през 2004 г. в Португалия. Печели  турнирът Шампионска лига - с "Барселона" (Испания) (2006).

Родриго Паласио, аржентински футболист (1982).

Карлос Тевес, аржентински футболист (1984).

Кристиано Роналдо (Кристиано Роналдо дош Сантош Авейро), португалски футболист (1985).
Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 2008 г., 2016 г. и 2017 г.  и на "Златната обувка" за 2008 г., 2011 г., 2014 г. (заедно с уругвайския футболист Луис Суарес) и 2015 г. Обявен за "Футболист на годината на ФИФА" за 2016 г. и 2017 г. В периода от 2010 г. до 2015 г. сп. "Франс футбол" обединява своята награда с Футболист на годината на ФИФА и се връчва "Златна топка на ФИФА".  Кристиано Роналдо печели тази награда през 2013 г. и 2014 г. (общо пет пъти). Най-добър играч на УЕФА за 2014 г., 2016 г. и 2017 г. С националния отбор по футбол от европейски първенство печели един златен медал през 2016 г. във Франция, един сребърен медал през 2004 г. в Португалия и един бронзов медал през 2012 г. в Полша и Украйна. През 2019 г. с националния отбор по футбол печели златните медали в първото издание на турнира - Лига на нациите. Печели пет пъти турнира Шампионска лига - с "Манчестър Юнайтед" (Англия) (2008) и с "Реал Мадрид" (Испания) (2014, 2016, 2017, 2018). С "Реал Мадрид" (Испания) печели и два пъти Суперкупата на УЕФА (2014, 2017). Носител на "Златно стъпало" за 2020 г., която се връчва от Монако.

Мануел Фернандес, португалски футболист (1986).

Ведран Чорлука, хърватски футболист (1986).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия с националния отбор по футбол.

Себастиан Пинто, чилийски футболист (1986).

Стефан де Врей, нидерландски футболист (1992).

Неймар (Неймар да Силва Сантос Жуниор), бразилски футболист (1992).

Аднан Янузай, белгийски футболист (1995).
С националния отбор по футбол печели бронзов медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия.

Това е денят на смъртта на:

княгиня Зинаида Волконская, руска поетеса, певица и композитор (1789-1862).
Собственик на литературен салон в Москва (1824-1829). Пяла е на оперните сцени в Дрезден, Германия, и Прага, Чехия (1813), във Виена, Австрия (1814-1815), в Париж, Франция, и Лондон, Великобритания (1815), в Рим и Верона, Италия (1820-1822), в Москва, Русия (1826) и др.

Томас Карлайл, британски публицист, историк и философ (1795-1881).
Автор е на трудовете "Френската революция" (1837), "За героите, култа към героите и героичното в историята" (1841) и др.

Юлия Вревска, руска милосърдна сестра (1838-1878).
По време на Руско-турската освободителна война в България (1877-1878) тя организира със собствени средства доброволчески санитарен отряд, който се грижи за ранените. Работи като медицинска сестра във военната болница в гр. Бяла (ноември 1877), и на фронта в с. Обретеник, Русенско. Умира от тиф.

Матяш Ракоши, унгарски политик (1892-1971).
Генерален секретар на ЦК на Унгарската комунистическа партия (1945-1948). Председател на ЦК на Унгарската партия на труда (1948-1956). Министър-председател на Унгария (14 август 1952-4 юли 1953).

Ханс Фалада (Рудолф Дицен), немски писател (1893-1947).
Автор е на романите "Младият Гьодешап" (1920)1 "Човече, ами сега?" (1932), "Всеки умира сам" (1947) и др.

Манфред фон Браухич
, немски  спортен деец и автомобилен състезател (1905-2003).
Участва във "Формула 1".

Василий Леонтиеф, американски икономист от руски произход (1906-1999).
През 1945 г. основава Харвардската лаборатория за икономически изследвания, чийто директор е до закриването й през 1973 г. Изследва взаимозависимостта между различните отрасли на икономиката и съставя баланса на междуотрасловите връзки или т.нар. таблица разходи - готова продукция. Автор е на трудовете " Структура на американската икономика, 1919-1929" (1941), "Структура на американската икономика, 1919-1939" (1951), "Икономика на входа и изхода" (1966), "Бъдещето на световната икономика" (1977) и др. Носител на Нобелова награда за икономика за 1973 г. за развитие на метода "разходи-готова продукция" и приложението му в изследванията на важни икономически проблеми.

Джон Хенч
, американски художник илюстратор аниматор (1908-2004).
Джон Хенч е един от първите художници на кинокомпанията "Уолт Дисни", в която работи близо 60 години (от 1939). Участва в създаването на анимационната кинопоредица за Мики Маус, както и на филмите "Питър Пан", "Пепеляшка" и  др. През 1990 г. е включен в Залата на славата на "Дисни" като "Дисни легенда".

Кърк Дъглас (ист. име Исур Даниелович Демски), американски актьор и режисьор (1916-2020).
Той е включен в списъка на 100-те най-добри актьори за всички времена от Американския филмов институт. Първата му екранна роля е във филма на Хол Уолис "Странната любов на Марта Айвърс" (1946). Актьорът е изиграл роли в над 80 филма, като сред най-известните са "Поглед към миналото" (1947), "Моята мила секретарка" (1949), "Шампион" (1949), "Асо в ръкава" (1951), "Лошият и красавицата" (1952), "Жажда за живот" (1956), "Пътища на славатаФ (1957), "Викингите"(1958), "Спартак" (1960). Режисьор е на филмите "Безделник" (1973) и "Отряд" (1975). Носител на почетна награда "Оскар" (1996) за 50 години игра в киното. Носител на "Златна мечка" от кинофестивала в Берлин (2001) за приноса му към киното.

Леда Милева, българска поетеса и преводачка (1920-2013).
Главен редактор на предавания за деца и младежи в Радио София (1944-1951). Редактор в издателствата "Народна младеж" и "Български писател" (1951-1956). Главен редактор на сп. "Дружинка" (1956-1960). Директор на Българската национална телевизия (юли 1966-31 октомври 1970). Заместник началник отдел "Печат и културно сътрудничество" при Министерство на външните работи (1970-1972). Постоянен представител на България в Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата /ЮНЕСКО/ (септември 1972-януари 1979). Представител на България в ПЕН-център (19 ноември 1971-1981). Председател на Съюза на преводачите (5 юни 1979-11 март 1989). Главен редактор на сп. "Панорама" (юли 1980-1989). Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). Автор е на повече от 30 книги със стихотворения и поеми за деца, сред които "Зайо на разходка" (1946), "Сред житата" (1952), "Бели лястовички" (1962), "По пътечките на дъгата" (1964),  "Влак юнак" (1967), "Цветни приказки" (1969), "Зайченцето бяло" (1993) и др. Творбите й са преведени на френски, немски, английски, арабски, полски и унгарски език. Преводач на съвременна американска, английска и африканска поезия. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (февруари 1970), на орден "Георги Димитров" (1980), на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите й заслуги към Република България в областта на културата (18 май 2006). Носителка на националната награда "Калина Малина" за цялостно творчество, посветено на децата (19 октомври 2001), на наградата "Константин Константинов" на Министерство на културата и Националния център за книгата за цялостен принос в детското книгоиздаване (10 май 2007) и др.

Стенли Коен
, американски биохимик (1922-2020).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1986 г. заедно с италианския биохимик и невробиолог Рита Леви-Монталчини за откриването на т. нар. фактори на растежа и по-специално фактора за растежа на нервите (NGF) - белтъка, поддържащ жизнеспособността на невроните в организма.

проф. Вал Фич, американски физик (1923-2015).
Носител на Нобелова награда за физика за 1980 г. заедно с американския физик Джеймс Кронин за откриването на нарушаване на основни закони на симетрия при разпадането на неутрални К-мезони.

Димитър Димитров, български диригент (1929-1999).
От 1958 г. е диригент на операта в Стара Загора, от 1963 г. е неин главен диригент. Директор на операта в Стара Загора (1965-1970).

Любомир Димитров, български актьор (1930-2001).
Играл е в театъра в Пловдив (1954-1957) и в театъра на Народната армия (1957-1974). Участва в игралните филми "Под игото", "Калоян", "Приключение в полунощ", "На живот и смърт" и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1971) и със званието "Народен артист" (23 май 1987). Лауреат на Димитровска награда (юни 1982). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1971).

проф. Стоян  Илиев (Стоян Илиев Димитров), български писател, литературен критик и литературовед (1932-2004).
Редактор във в. "Народна младеж" (1958-1960). Заместник  главен редактор на в. "Литературен фронт" и на издателство "Български писател" (1969-1971). Автор е на книгите "Незавършени портрети"(1967), "Спор за поезията и критиката"(1969), "Противоречивият свят на Яворов"(1976), "Естетическите програми на френските и руските символисти"(1979), "Пътищата на българските символисти"(1981), "Теодор Траянов - грядущ и непознат"(1983), "Дебелянов между греха и разкаянието"(1985) и др.

Анани Явашев, български актьор (1932-2022).
Играл е в театъра в Габрово (1956-1958), в Младежкия театър "Николай Бинев" в София и други български театри. Участва във филмите "А бяхме млади" (1961), Юлия Вревска" (1978), "Спирка Берлин" (1982), "Адио, Рио" (1989), "Куршум за рая" (1992), "Дунав мост" (1999) и др. Носител на почетния знак на Министерството на културата "Златен век" -  печат на Симеон Велики (20 май 2014).

Гнасингбе Еядема, тогоански политик (1937-2005).
Президент на Того (14 април 1967-5 февруари 2005).

Стоян Цанев, български художник (1946-2019).
Работи в областта на графиката, живописта и керамиката. Негови графики и живописни творби са включени в държавни галерии и частни колекции във Франция, Индия, Норвегия, Чехия, Русия, Египет, и в художествени галерии в България. Носител на награда за графика "Веселин Стайков" на Съюза на българските художници (1979, 1988),  на националната награда за живопис "Захарий Зограф" (2007) и др.

Атанас Скатов, български алпинист (1978-2021).
Занимава се с алпинизъм от 2012 г. Първият връх, който покорява е връх Килиманджаро (5895 м) в Африка на 10 януари 2013 г. Атанас Скатов е първият и единствен българин, който успява да изкачи 10+1 върха с височина над 8000 метра, като връх Еверест  (8848 м) в Хималаите покорява два пъти по различни маршрути. Носител е на много рекорди: първи веган в света покорил връх Еверест; първи и единствен българин изкачил четири осемхилядника за една календарна година (за 140 дена);  първи българин успял да изкачи "Седемте върха" - най-високите върхове на седемте континента на планетата;  световен рекорд за най-бързото изкачване - 94 ч. на връх над 8000 м - връх Макалу (8481 м); първи българин изкачил най-бързо два върха над 8000 м - връх Еверест и връх Лхотце за 5 дни и 11 часа. Изнася над 300 лекции и семинари, като мотивационен лектор  в страната и в чужбина. Автор е на шест книги. Удостоен с почетен знак на Българския туристически съюз за особени заслуги (14 декември 2019). Носител на приза "Почетен факлоносец на мира", с който е удостоен от организаторите на Международна щафета "Пробег на мира" (26 ноември 2020). Почетен гражданин на Сливен (23 октомври 2015). На 5 февруари 2021 г. след неуспешен опит за зимно изкачване на връх К2 (8611 м) в планината Каракорум, Пакистан, загива при слизане към Базовия лагер.
/КГ/АЯ/МГ/

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:09 на 06.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация