site.btaПланът за опазване на рядка пеперуда беше представен от сдружение “Асоциация наука за природата”

Планът за действие за опазване на пеперудата бяло-V (Nymphalis vaualbum) в България бе представен днес в София. 

Това стана на организирано от сдружение “Асоциация наука за природата” обществено обсъждане във връзка с изпълнението на проекта “Разработване на план за действие за опазване на популациите на Бяло-v (Nymphalis vaualbum) за периода 2023-2032 г.”, финансиран по процедура “Изготвяне/актуализиране на планове за действие за видове – BG16M1OP002-3.020” на Оперативна програма “Околна среда 2014 – 2020 г.”, приоритетна ос “НАТУРА 2000 и биоразнообразие”, съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие. Безвъзмездната финансова помощ е в размер на 299 998.98 лв., от които 15% (44 999.85 лв.) национално и 85% (254 999.13 лв.) европейско съфинансиране.

Автори на плана са доц. д-р Стоян Бешков от Националния природонаучен музей при БАН и Ана Нахирнич-Бешкова. Той беше представен от доц. Бешков, който отбеляза, че основната цел е да се подобри природозащитното състояние на вида, който е рядко срещан в страната ни. По думите му основните дейности са насочени към запазване и подобряване на местообитанията на този вид пеперуда. Той отбеляза, че е трудно да се опазва самия вид и затова дейностите са насочени към опазване на местообитанията му. Сред задачите е подобряване на националния капацитет и управление, както и подсилване на възможностите за международно сътрудничество за опазване на вида и неговите местообитания. Бешков разказа, че преди години е имало проект за трансграничен парк между България и Сърбия. От сръбска страна паркът е обявен преди повече от 10 години и е действащ, у нас все още не е обявен, допълни той. Бешков обясни, че от Министерството на околната среда и водите са обяснили, че територията е много голяма и трудно ще се управлява.

Nymphalis vaualbum е красива дневна пеперуда, в Европа и на Балканите e известна и като мигрант, но на места формира и временни колонии. В България видът e установяван само два пъти, но след тези наблюдения не е намиран повторно. Жизненият му цикъл е обвързан с широколистните гори и особено с речните долини и брегове, обрасли с върби и тополи. Реките и техните брегове са подложени на редица антропогенни промени – корекции на коритата и андигиране, което води до ограничаване на местообитанията на вида и намаляване на оцеляемостта му. 

Nymphalis vaualbum е едра, силна, енергична дневна пеперуда (55 – 62 mm с разперени крила) с бърз полет, разказа доц. Бешков. Лети много бързо и най-добре се забелязва сутрин, когато слиза на земята и приема минерали и вода. Предните и задните крила отгоре са червеникаво-кафяви, силно назъбени с черен кант и черни петна, някои от които са сливат. Близо до върхът на предното крило и горният външен край на задното крило има по едно ясно бяло петно, съставено от няколко по-малки петънца. Задните крила са с оранжеви петна преди черния маргинален кант. Долната страна и на двете крила е сиво-кафеникава със светла мраморна препаска в средата и с жълтеникава и синкава препаски преди външния ръб. Долната страна на задните крила е с бяла “чавка” в средата на крилото.

Видът е разпространен в Северна Америка, Източна Европа и умерените части на Азия до Япония, Сахалин и Курилските острови. Докато в източните части на ареала видът е със стабилни популации, в Европа е много рядък и се забелязва рязко спадане на числеността му, отбеляза специалистът. Той е определен като уязвим в Европейската червена книга на дневните пеперуди, а в страната ни е определен като рядък вид. Досега у нас видът е установен в две защитени зони - Западна Стара планина и Предбалкана и Рилския манастир. 

Пеперудата има едно поколение годишно и лети през юни и юли. След естивация (прекарване на летните жеги в неактивно състояние) и хибернация (зимен сън) лети отново рано напролет през март и април. Добър летец е и извършва миграции в Европа и на Балканите. Хранителната база за ларвите са върба (Salix), топола (Populus) и бряст (Ulmus). Обитава покрайнини на широколистни гори и особено речни долини и брегове, обрасли с върби и тополи.

Факторите, които застрашават популациите на вида, са урбанизирането и развитието на инфраструктурата, пожарите и изгарянето на растителност, промяна на растителните видове, вследствие на която се появява липса на подходящи растителни видове, нужни за жизнения цикъл на пеперудата; използване на биоциди, хормони и препарати в земеделието и горското стопанство.
 
Всички тези фактори влияят на броя подходящи местообитания за вида. Бешков отбеляза, че в момента най-силната заплаха за местообитанията на пеперудата е откритата процедура за предоставяне на разрешение за търсене на подземни богатства в площ, разположена на територията на общините Чупрене, Белоградчик и Чипровци в областите Видин и Монтана. Той посочи, че проучването в района е за златодобив. този район едно към едно съвпада с местообитанията където е установен видът. Ученият допълни, че част от зоната за проучване за подземни богатства е в “Натура 2000”. 

Подобно обсъждане ще има утре, от 10.30 ч., в Туристическия информационен център, в Драгоман. След обсъжданията предстои планът да бъде внесен за одобрение в Министерството на околната среда и водите.