site.btaЗа вярата като отдаване живота ни на Бога говори иконом д-р Добромир Димитров в проповедта си на десетата неделя след Петдесетница в Лондон

За вярата като отдаване живота ни на Бога говори иконом д-р Добромир Димитров в проповедта си на 17 август, когато бе отбелязана десетата неделя след Петдестница в Българската православна църква „Свети Йоан Рилски“ в Лондон. Отец Добромир сподели видео от църковната служба за рубриката "БГ Свят" на БТА.

Евангелското четиво на този ден е следното:

"Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним? А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост. А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много".(Евангелие от Матей 17:14-23).

В проповедта си отец Добромир посочва, че този откъс от Светото евангелие разкрива страданието на един баща, който е напълно отчаян и вече няма надежда.

"Той е водил своя син при толкова много лекари, знахари или пророци, които е чувал, така че той отива при Христос като поредния. "Ако можеш, нещо направи" казва. Вижте този вопъл на бащата в евангелието. Тоест вече нямам никаква надежда, но ако ти можеш - нещо направи. Това той го е казвал и на другите и Христос пита - "вярваш ли?". Много често в евангелието Христос пита дали вярваме. Дори на едно място в евангелието се казва: "И там не извърши нито едно чудо, защото не вярваха в Него. Тоест Бог не твори там, където няма вяра", добавя отец Добромир.

По думите му чудесата не са, за да повярва човек, чудесата се случват и ние трябва да имаме очи да ги виждаме.

"Вярата не е идеология или някакви правила, които ние да следваме сухо, или нещо като традиция, а вярата е доверие. Вярата е изцяло доверие. Както навремето ние сме били малки и сме се доверявали на своите родители без никакво съмнение... И колко повече за Бога, ако ние Му се доверяваме, колко повече за Него, ако ние предадем целия си живот - вижте колко пъти в литургията ние говорим - нека сами себе си, един други и целия наш живот на Христа Бога да предадем. Тоест това е вярата - да предадем себе си", посочва още той.

Отец Добромир казва, че в нашия егоизъм не можем да бъдем спокойно отдадени на другия и на Бога.

"Защото този егоцентризъм в нас говори, че ние можем сами да се справяме с всичко. Той е заложен много дълбоко. И вярата, за да е действена, тя трябва да бъде подлагана понякога и на съмнение, да бъде изпитвана... В нашия живот неминуемо ще имаме гранични ситуации, в които да се доверяваме на Бога с всичко, което се случва", споделя той.

Добромир Димитров допълва, че доверието в Бога ще ни предпази от всички изкушения.

След това той се връща на евангелското четиво и споделя следното:

"И вижте как Христос изцелява този младеж, който е бил епилептичен, има видове епилепсия, има такава, която е много тежка, генетична, но има епилепсия, която е причинена от злите духове. Този случай е бил точно такъв, защото виждаме, че бащата е казвал, че демонът го е хвърлял във вода и в огън. Тоест целта на демоните е да ни унищожат духовно и физически. И ние виждаме как този младеж е бил принуждаван да се хвърля във вода и в огън".

Отец Добромир добавя, че е срещнал такъв младеж в болницата в Русе. Той е бил с шизофрения, имал е 13 опита за самоубийство, като последният път се е запалил с бензин.

"Той ми казваше, че гласовете го карат да извършва това. Така че ние не слушаме гласовете. И в нашия живот изкушенията, които имаме, помислите, които идват - не разговаряме с тях. Христос не е разговарял с дявола в пустинята, Той му е отговарял с думи от Свещеното писание. Така и ние - не разговаряме с демоните. Ние ги игнорираме и си повтаряме в себе си Свещеното писание", казва още иконом д-р Димитров.

Връщайки се отново на евангелския текст, той цитира апостолите, които отиват при Христос и питат - "защо ние не можахме да го изгоним?". Христос отговаря - "поради вашето неверие".

Отец Добромир добавя, че на думи е лесно да се доверим на Бога, но е трудно да го изпълним.

"А как го изпълняваме в църквата? Благодарение на благодатта на Светия Дух, благодатта на тайнствата. Тоест ние да отдадем себе си, да отдадем нашия живот на Него. Каквото и да се случва с нас... каквото и да стане, Бог има грижата за всичко и за този свят... Бог има последната дума, заради това да му се доверим, да предадем живота си на Него", завършва проповедта си иконом д-р Димитров.

С цялата проповед може да се запознаете тук.