site.btaОт 2022 година Националният филмов център ще дава средства и за телевизионни сериали

BOBSTH 06:50:01 27-09-2021
RZ1823BO.015 06:50
Варна - НФЦ - интервю + снимки

От 2022 година Националният филмов център ще дава средства и за телевизионни сериали


Варна, 27 септември /Мила Едрева, Данаил Войков, БТА/
От следващата година Изпълнителната агенция "Национален филмов център" /НФЦ/ вече ще дава пари и за създаването на телевизионни сериали, каза за БТА директорът на институцията Камен Балкански. Той посочи, че въпреки пандемията родната киноиндустрия продължава да работи и да снима. Балкански допълни, че предстоят сериозни промени в начина, по който ще бъдат структурирани комисиите, които одобряват проектите за филми.
По думите му в момента се изчистват чисто административните изисквания, наложени с промените в закона за филмовата индустрия. Амбицията на ръководството на НФЦ е до края на годината процесът по приемане на проекти да се завърти, защото бюджетът на Центъра е сериозен и средствата биха подпомогнали сериозно индустрията. Балкански допълни още, че се надява да се увеличи и интересът на чужди компании да снимат у нас, тъй като България вече е сред европейските страни, които предлагат механизъм за възвръщане на част от направените у нас инвестиции.

Следва пълният текст на интервюто:

- Г-н Балкански, как се справя българското кино във време на пандемия?
- Пандемията е голямо предизвикателство не само за българското, а и за световното кино. То е и за зрителите, а пандемията изолира хората и ги затвори. Когато част от веригата спре да работи поради външни причини, естествено, че възниква проблем. Производството на филми е доста дълъг процес и ако сега на фестивала "Златна роза" във Варна виждаме 12 игрални филма, трябва да се има предвид, че машината се е завъртяла доста преди пандемията. Още през 2018-2019 година са започнали подготвителните етапи, после снимките и т.н., за да се стигне до днешната среща със зрителите на фестивала. Заради пандемията се наблюдават и противоречиви тенденции в зрителските нагласи. Много от хората не искат да ходят в киносалоните, други пък искат да гледат кино точно по този начин. Като цяло обаче, зрителският интерес в киносалоните намаля, особено като се има предвид и границите в броя на хората заради противоепидемичните мерки. Вярно е, че в страната вече има летни кина. Появиха се автокина и такива, които възникват само за един сезон, няколко месеца или за конкретно събитие. Само, че и те са риск за създателите им, защото има много въпроси около това дали ще успеят да "избият" инвестицията си.

- Има ли проекти за филми, които са стартирали на фона на локдауна през миналата година? Какъв е всъщност бюджетът на НФЦ за тази година и ще искате ли увеличение на средствата в държавния бюджет за 2022 година?
- Миналата година беше доста пълноценна и процесът във Филмовия център вървеше нормално. През март тази година влязоха в сила промените в Закона за филмовата индустрия, които ни изправиха пред доста предизвикателства. Тази година Филмовият център имаше бюджет от 16 милиона лева за производство, разпространение и показ на филми. Само, че тяхното харчене за съжаление още не е започнало. С приемането на закона трябваше да се приеме и правилник за прилагането му. Това стана факт през август. След това трябваше да се уведоми ЕК и да се направят т.нар. нотификации, за всяка държавна помощ поотделно - за филмово производство, за разпространение, за фестивална подкрепа, за показ, за сериали и т.н. Всичко това се случи през септември. Преди дни излезе постановление на Министерския съвет за увеличаване на бюджета на Филмовия център с още 18 милиона лева. Средствата стават общо 34 милиона, но нормативната база не е готова. Чакаме да бъде приет Устройственият правилник на центъра.

- Тези милиони ще бъдат ли признати като преходен остатък за 2022 година?
- Няма остатък в държавните институции, парите се връщат в държавния бюджет. Нашата агенция ще направи всичко възможно процесът за одобряването на проекти да бъде възобновен. Искам да отбележа, че имаме чисто нова система за избор на експерти, за разглеждане и оценка на проектите. За нас процес, който е бил познат в продължение на години, е преобърнат и сега се учим заедно с тези, които кандидатстват. Ние също сме в позицията на дебютанти.

- Пак комисии ли ще одобряват проектите, които кандидатстват?
- В повечето европейски държави практиката е такава. Има експертни комисии, които класират по качества проектите. След това ги разглежда финансова комисия, която определя точно каква сума ще бъде дадена за съответния проект. Държавната помощ у нас е 80 процента от стойността на продукцията.

- Комисиите, които ще оценяват проектите за нови филми, вече сформирани ли са? Как ще се определят експертите в тях?
- Според новите правила се създават регистри за различните видове професии - за режисьори, продуценти, оператори, актьори, кинокритици. От всеки регистър, чрез жребий, ще бъдат определяни по 10 души, които ще стават членове на комисиите, които четат проектите. Съставите ще се сменят на всеки шест месеца. Тегленето на жребия ще се прави в три отделни дни - за членове на игралната, анимационната и документалната комисия. Казвам всичко това, за да стане ясно, че колкото и усилия да полагаме ние в НФЦ, има технологични процеси, които не можем да прескочим. Регистрите са почти готови. Но не можем да създадем финансова комисия, защото законът изисква експерти от Центъра да покрият три от местата в нея. За да стане това пък, трябва да стане факт устройственият му правилник и щатът ни да се увеличи с още пет бройки. Въпреки всички промени и предизвикателства, амбицията на екипа ни е да успеем да завъртим колелото до края на годината, защото индустрията чака пари, тя трябва да работи. Има осигурен ресурс и би било тъжно да не се усвои. Много се надявам догодина финансирането да е също така сериозно, защото тогава ще започнем да подкрепяме и телевизионните сериали.

- Има ли промени при изискванията за създаване на копродукции и снимането на чуждестранни филми у нас?
- С копродукциите нещата са ясни. Има промени, които касаят снимането на чуждестранни филми в България. В това отношение нещата пак са чисто нови за нас. Те не са нови за европейската киноиндустрия, ние сме може би последната държава, която въвежда т.нар. стимули за чуждите продукции. Това е не толкова творческа, а по-скоро икономическа мярка. Ние не финансираме творческия процес, а възвръщаме до 25 процента на чуждите продукции, които снимат в България. Логиката е, че големи филмови продукции, които имат пари и бюджети, са добре дошли в страната да ги похарчат и, ако докажат, че са наели български актьори, технически служби, хотели, каскадьори и др., ако докажат, че са създали работни места, платили са данъците и всичко останало, са добре дошли и ще си получат част от вложеното обратно. Разработена е точкова система, която показва колко българи и на какви позиции трябва да бъдат назначени, за да се ползва схемата за облекчения. За тази година за този тип дейност имаме осем милиона лева, които са включени в допълнителните 18 милиона, за които споменах по-рано. Останалите 10 са за българската филмова индустрия.

- Има ли чужди продукции, които се снимат у нас в момента?
- Има, но все още не сме обявили, че могат да кандидатстват по новата схема, защото не сме готови с целия набор от административни изисквания. Но съм сигурен, че интересът към тази финансова мярка ще бъде сериозен от страна на чуждестранните продукции. Досега на всеки голям фестивал най-мощните продуцентски компании се интересуваха точно от това - дали у нас има такава възможност за връщане на част от инвестициите. И когато получаваха отрицателен отговор, се ориентираха да снимат в други държави. След като вече механизмът е факт и у нас, със сигурност и интересът ще се повиши.

- Казахте, че от 2022 г. НФЦ ще подпомага и снимането на телевизионни сериали, имаме ли достатъчно ресурс да обезпечим и игралното кино и тях с качествени актьори и режисьори или ще "внасяме" и такива кадри?
- Аз мисля, че можем. Има много актьори. Проблем при нас в България винаги е бил по-скоро сценарният модул. Мисля обаче, че и този проблем постепенно се разрешава. Има европейски програми, включително финансирани от програма "Медия" на ЕС, които предлагат тренинги за сценаристи. Те дават възможност да се ошлайфат как се пишат сценарии и много българи се възползват от тази възможност. Така че вярвам, че качеството да българските филми ще се подобрява още повече и, дай Боже, да започнат да се разпространяват и зад границите на страната ни, защото ние финансираме и правим филми, но колко от тях са видяни в Дания, във Финландия, във Франция?!

- Киносалоните могат ли да разчитат на някаква подкрепа?
- По закон те получават финансова подкрепа при излъчването на български и европейски филми. Проблем е, че броят на киносалоните у нас никак не е голям. Като изключим големите градове, картината не е розова. Но това е разбираемо, защото рискът да се открие киносалон е за частния бизнес, който реши да направи такава крачка. Държавата създава механизми за подкрепа, но те не покриват 100 процента от разходите.

/РЗ/