site.btaВек от излизането на „Великият Гетсби“ – романът, чиято слава идва след смъртта на своя автор

Вече сто години романът „Великият Гетсби“ се бори с вълните на времето, като кораб срещу течението на мимолетните моди в изкуството и живота. Той успя в това вековно плаване и продължава да се преражда във филми, опера, мюзикъл, балет и дори анимационни поредици.

Неголемият по обем роман на Франсис Скот Фицджералд, разказващ за мистериозен и самотен милионер в Лонг Айлънд, е сред най-четените американски произведения.

Публикуван, когато Фицджералд е само на 28 години, след два изключително популярни романа и два сборника с разкази на писателя, „Великият Гетсби“ разказва за главния герой през погледа на съседа му Ник Карауей, възпитаник на университета в Йейл. Джей Гетсби, чието истинско име е Джеймс Гетс, е влюбен в омъжената Дейзи Бюканан. Съпругът на Дейзи – Том, е самонадеян, фанатичен расист и женкар – типичен представител на свръхбогатите хора, които си мислят, че всичко им е позволено.

Гетсби умира, застрелян от ревнивия съпруг на Дейзи, а Ник остава да размишлява върху смисъла на тъжния, объркващ и по някакъв начин типично американски живот на своя приятел.

Когато публикува „Великият Гетсби“, Фицджералд вече е много известен писател. Предишните му романи „Отсам рая“ и „Красиви и прокълнати“ допринасят за митологизацията на епохата, която Фицджералд пръв нарича „Ерата на джаза“. Така озаглявява той и сборника си от 1922 г. – „Разкази от джаз ерата“, утвърдил го като един от най-добрите автори на своето време.

Началото на „Великият Гетсби“ обаче съвсем не е толкова велико. Критиците не го одобряват, а и продажбите са слаби. Романът потъва в забвение, като за това вероятно принос има и краят на 1920-те години, ознаменуван от краха на фондовата борса. Историите за богатство и разгул не се вписват добре в атмосферата на Голямата депресия. Освен това забраната на алкохола е отменена, така че стилът и тематиката на романа съвсем излизат от мода.

Посмъртното възраждане на репутацията на Фицджералд (починал през 1940 г.) се дължи отчасти на литературните критици, сред които неговите приятели Малкълм Коули и Едмънд Уилсън, и отчасти на американската армия, която раздава над 150 000 екземпляра от „Гетсби“ на американските войници по време на Втората световна война, отбелязва „Ню Йорк Таймс“.

Следвоенната американска поп култура е като машина за носталгия, а 20-те години със своя оптимизъм и разпуснатост са идеални за тази цел. Гетсби и неговата епоха отново са на мода, киното и телевизията правят свои версии, а главният герой се превръща в архетип. Нещо повече – „Великият Гетсби“ става нарицателно за самата епоха.

Писатели като Дж. Д. Селинджър започват да цитират романа, а холивудската адаптация от 1974 г. с две награди „Оскар“ по сценарий на Франсис Форд Копола и с участието на Робърт Редфорд и Миа Фароу в главните роли окончателно изстрелва романа в стратосферата на поп културните икони.

Книгата вече не се възприема само като описание на 1920-те години, а като по-общ портрет на съвременния човек, борещ се с отчуждението и меланхолията, копнеещ за любов. Романът става част от задължителната програма в американските училища и се приема като предшественик на „Чужденецът“ на Албер Камю, Dangling Man на Сол Белоу и „Спасителят в ръжта“ на Селинджър. 

На български романът е преведен през 1966 г. от Нели Доспевска (изд. „Народна култура“). Следващите преводи са едва след 2013 г., вдъхновени от успеха на новата холивудска версия с Леонардо ди Каприо и Кери Мълиган. Филмът на Баз Лурман е верен на епохата, но подава ръка на новите поколения чрез саундтрака с музиката на Лана Дел Рей, Бионсе, Джей-Зи и други съвременни звезди.

Днес почти всички свързват „Великият Гетсби“ с кадрите, в които Леонардо ди Каприо с искрящ и дяволит поглед вдига наздравица с чаша шампанско в ръка. Наздраве за литературния и поп културен феномен, преплувал успешно столетието и чийто последен ред е издялан върху надгробната плоча на своя автор в Мериленд, САЩ:

„Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото“ (превод Нели Доспевска).