site.btaКнигата на Шандор Мараи „Свещите изгарят докрай“ ще бъде представена в София

Книгата на Шандор Мараи „Свещите изгарят докрай“ ще бъде представена на 19 юни в института „Лист“ - София. Изданието ще бъде представено от Стефан Иванов, съобщават организаторите.

Книгата е на издателство „Нике“, а оформлението е на София Попйорданова. Романът разказва историята на двама мъже и една жена. И една тайна, останала неразгадана.

Книгата на Шандор Мараи е драма за закъснялата равносметка. Зад въпросите и страстите има мъртва млада жена: Кристина, обичаната съпруга на един от тях. Някога еднаква страст към нея са изпитвали и двамата приятели. Единият я е прелъстил и изоставил, другият е останал, но не й е подал ръка в бедата. Сега и двамата се сблъскват с предателството. Сега, когато вече свещите са изгорели докрай. Излезлият през 1942 година сугестивен и изпълнен с емоции роман е един от шедьоврите на писателя, който от десетилетия се играе в множество театри по света и със заслепяваща острота осветлява бурните поврати в приятелството, верността и предателството, разказват организаторите на събитието.

Шандор Мараи е роден на 11 април 1900 г. в Сан Диего, САЩ, и умира на 21 февруари 1989 г. Той е писател, поет, журналист. Олицетворител и същевременно възвисител на световно равнище на унгарската буржоазна култура, застъпник на либерализма.

През 1919–28 г. пребивава в чужбина като журналист, чрез публикации (очерци, разкази, преводи) поддържа връзка с унгарската литературна общност. Сътрудник е на „Франкфуртер цайтунг“. През 1933 г. журналът му го праща в Берлин, където следи отблизо идването на Хитлер на власт. Описва достоверно и с безпримерна смелост същността на нацизма. През 1937 г. започва работа в „Пещенски известия“: статиите му са чувствителна реакция на всяко явление от културния живот. Главната му творба е биографичният и едновременно социографски роман „Изповедите на един буржоа“ (1934). 

От 1943 г. почти до края на живота си води своя „Дневник“, субективен коментар на един забележителен мислител за ХХ век. През 1942 г. става член-кореспондент, а от 1945 г. е редовен член на Унгарската академия на науките. През 1948 г. заминава отново за чужбина, живее в Европа и САЩ. Между 1948–1990 г. творбите му не могат да бъдат публикувани в Унгария. Написва най-изразителната поема на унгарската емиграция: „Надгробно слово“ (1950). От 1979 г. живее в Сан Диего. Прекарва последните си години във все по-пълно уединение. След смъртта на съпругата и сина си живее в бедност и болести, тежкото здравословно състояние едва му позволява да се грижи сам за себе си. Слага сам край на живота си. През 1990 г. е удостоен посмъртно с наградата „Кошут“.

/ВСР