site.bta Ласкави отзиви за "Пръстенът на нибелунга" на Софийската опера публикува Операуайър

Софийската опера представи новата си продукция на цикъла "Пръстенът на нибелунга" на Вагнер, която е втората от 13 години, пише Операуайър. 

Може би още по-забележителен обаче е фактът, че в страна с население под седем милиона души цикълът е изпълнен почти изцяло с родни таланти, като само двама певци са дошли от чужбина, пише Алън Нилсон от изданието.

В последната вечер, когато падна последната завеса на постановката на "Залезът на боговете", публиката реагира с продължителни и възторжени аплодисменти. Тя аплодираше всеки един от певците, диригента и постановъчния екип при поклона им и това беше напълно заслужено. Това беше постановка, която не отстъпва в сравнение с много големи компании по света. При все това, "Залезът на боговете" беше и най-успешната от четирите опери. Както при почти всички постановки на пълния цикъл на "Пръстена на нибелунга", и тук имаше моменти, които не бяха съвършени, най-вече при изпълнението на "Зигфрид", но преобладаващото впечатление със сигурност беше много положително.

Диригентът Константин Тринкс успя да извлече приятно изпълнение от оркестъра

Оркестрината на Софийската опера е сравнително малка. Това означава, че той е по-малък от замисленото от Вагнер.

Режисьорът Пламен Карталов направи естетически силна и ясно дефинирана постановка. В бележките си към програмата Карталов ясно посочва, че се е стремил да създаде представление, в центъра на което да постави мита, за да подчертае вечния, повтарящ се характер на човешките отношения и събития, в които хора и общества, борещи се за богатство и власт, търсят собствена изгода с катастрофални последици. 

Заедно с екипа си - сценографа Ханс Кудлих, художничката по костюмите Християна Михалева-Зорбалиева, дизайнера по осветлението Андрей Хайдиняк и създателя на мултимедията Иван Липчев, те предлагат прочит, лишен от излишни движения, ненужен сценичен реквизит и трикове. Това позволява на историята да се разгърне по рационален и ясен начин, подкрепен със символични образи, придаващи смисъл и емоционална дълбочина. 

Централните компоненти на постановката се състоят от три големи, кръгли, подобни на пръстени платформи, които представляват спиралата на живота. По тях  вървят певците. Платформите могат лесно да се вдигат, спускат или накланят и са проектирани така, че да могат бързо да се преместват в нови позиции. Това позволява бърза и доста ненатрапчива смяна на сцената. Понякога се добавят и други сценични структури с геометрична форма, но те винаги са внимателно интегрирани в декорите. Карталов е бил също толкова внимателен към разположението на героите, така че те неизменно да придават на сцените привлекателен асиметричен баланс.

Задната част на сцената е използвана за естетическото видео на Липчев. Костюмите на Михалева-Зорбалиева общо направиха добро впечатление, като някои препращаха към северната митология, макар и често с футуристичен елемент. За съжаление имаше и неудачи. Фро и Донер приличаха повече на американски супергерои, отколкото на богове.

Осветлението на Хайдиняк беше експертно замислено, за да допълва видеото на Липчев и в същото време да допринася за атрактивната естетика на сцените. 

Цялостният ефект е поредица от красиво подготвени сцени със силно визуално въздействие. Същевременно това беше представяне, в което героите бяха ясно дефинирани, а разказът беше лесен за проследяване. Не толкова успешно беше развиването на емоционалните връзки между героите. Рядко властваха напълно емоциите, особено физически, а когато не се изявяваха пряко, рядко се движеха.  

Българските певци предложиха редица силни изпълнения

По време на цикъла ролята на Вотан се изпълнява от трима различни певци. В  "Рейнско злато" тя се пада на баритона Николай Петров, който се оказа най-слабият от тримата. Въпреки че изпълнението му не беше никак лошо, той се затрудни да се наложи напълно в ролята. Гласът му нямаше необходимата сила, плътност и авторитет, за да е напълно убедителен. В конфронтациите с Алберих джуджето има по-голямо присъствие и доминира. Освен това на моменти в гласа му имаше твърде много вибрато, тъй като той го насилваше в опит да владее сцената. Положителна страна беше, че Петров чувства драматичното измерение на героя и до известна степен играта и стойката му успяваха да компенсират. Гласът му има привлекателен тембър и пеенето му, въпреки недостатъците, беше технически правилно.

За разлика от него сопраното Мариана Цветкова в ролята на Фрика създаде силен портрет на съпругата на бога. Тя беше изпълнена с енергия, силна и енергична в сблъсъците си с Вотан за съдбата на сестра си Фрея. Вокалната й линия беше убедително облечена в емоционална сила, изпъстрена с гневни акценти, които успешно разкриваха тревогите и страховете й в това завладяващо и изразително изпълнение, пише Нилсон.

В началната сцена баритонът Пламен Димитров направи силно впечатление. Пеенето му беше уверено и изразително, а способността му да осигури емоционална дълбочина на вокалната линия беше използвана експертно. 

Тенорът Даниел Острецов създаде завладяваща интерпретация на полубога на огъня Логе. 

Тенорът Красимир Динев беше убедителен като Миме. И актьорската игра, и пеенето му бяха качествени.

Басите Петър Бучков и Стефан Владимиров бяха великолепни в костюмите си на Фафнер и Фасолт. Бучков използва чудесно изразителния си и сигурен глас, за да създаде един силен, злобен и решителен Фафнер. Владимиров използваше колоритната си палитра, за да развие един почти симпатичен Фазолт.
Светозар Рангелов като Донер даде силно изпълнение, в което успешно използва стабилния си резониращ бас, за да подчертае подчертае импулсивната и глуповата природа на бога.

Тенорът Хрисимир Дамянов в малката роля на Фро трудно правеше впечатление. 

Мецосопраното Силвана Правчева притежава притежава изразителен жив и резониращ глас с хубава гъвкавост, която тя демонстрира с добър ефект с емоционално завладяващо изпълнение в ролята на Фрея.

Мецосопраното Весела Янева привлече вниманието в ролята на Ерда с ясно очертано, емоционално силно характеризиране. Тя направи впечатление с красиво звучащият долен регистър. 

Рейнските девойки Воглинде, Велгунде и Флосхилде, изпълнявани съответно от сопраните Айла Добрева и Ина Калинова и мецосопраното Александрина Стоянова, показаха голяма гъвкавост, като изпяха ролите си, подскачайки на батути, което умело подчерта тяхната фриволна и игрива природа. Това обаче влоши леко качеството на пеенето им.

Въпреки че представлението имаше една-две слабости, общият стандарт беше много добър и имаше много достойнства, не на последно място качеството и красотата на постановката, която в някои сцени беше визуално зашеметяваща. Със сигурност то е достатъчно, за да възбуди апетита за останалите части от цикъла.