site.btaДетската литература е подценявана в големия разговор за литературата, смята детската писателка Цвета Брестничка

Детската литература е подценявана в големия разговор за литературата, смята детската писателка Цвета Брестничка
Детската литература е подценявана в големия разговор за литературата, смята детската писателка Цвета Брестничка
Цвета Брестничка. Снимка: Личен архив

„Да си част от детството на едно дете, е да си част от бъдещето, защото децата са посланици на бъдещето“, казва в интервю за БТА писателката Цвета Брестничка.

Според нея трябва да оставиш на читателите пространство да преживеят книгата по свой начин, да намерят своите отговори на въпросите си. Смята, че е много важно родителите да четат заедно с децата и книгата да е част от общуването помежду им.

Цвета Брестничка казва също, че детската литература е подценявана в големия разговор за литературата и нямаме политика на държавно ниво, която да промотира българските детски книги по света. 

Цвета Брестничка пред БТА - за признанието „Най-четен детски български автор", за майчинството и вдъхновението, за пътуванията, децата и внуците, и защо започна да пише и за възрастни. И още: Има ли формула за писане на бестселъри за деца? Как се възпитават читатели? Подценявана ли е детската литература в България? Коя е нейната фокус група, когато пишете книгите си?

Столична библиотека обяви името Ви сред най-четените детски български автори. Какво е да знаете, че сте част от детството на хиляди деца?

- Не знам да има по-удовлетворяващо усещане от това, защото децата наистина са непредубедена и неподкупна публика. Така че, ако тя наистина харесват това, което правиш, значи, вероятно има смисъл. А пък да си част от детството на едно дете, е всъщност да си част от бъдещето. Защото децата са посланици на бъдещето. Те сега живеят с нас, но техният живот е някъде там, напред.

Има ли формула за писане на бестселъри за деца?

- Мисля, че това, което важи за писането по принцип – че трябва да бъдеш искрен, да бъдеш себе си и, в най-голяма степен важи за писането за деца. Когато не се опитваш да бъдеш назидателен, не се опитваш да поднесеш готовите формули, а им оставяш пространство те да преживеят книгата по свой начин, да намерят своите отговори на своите въпроси, това ги кара да харесват книгата. И ако съм успяла да го постигна, за мен е безкрайно удовлетворително.  

Обичате да казвате: „Четете на децата, четете с децата!“ Така ли се възпитава читател?

- Да, според мен това е много важно – да даваме възможност на децата да съпреживяват книгата с нас. Мисля, че това е начинът да ги запалим по четенето – като са малки, да им четем, да чуваме тяхната реакция на книгите. А когато пораснат и започнат сами да четат, да не скъсваме тази връзка. Да продължаваме да четем заедно, да се редуваме да четем една и съща книга или пък всеки от нас да я прочете и да я обсъждаме. Да си цитираме някакви неща или пък да се забавляваме с текста. Или да разсъждаваме върху някакви важни въпроси, които той е събудил в нас. Но наистина детето да усети, че книгата е част от общуването помежду ни. Това е нещото, което го кара да обикне книгата. Важно е да не късаме тази връзка.

Правите срещи с първокласници с цел поощряване на четенето. Ваша ли бе инициативата и защо предимно с деца от първи клас?

- Срещите са предимно с първокласници, защото „Небивалици от А до Я“ доби популярност именно сред децата от тази възраст. Повечето покани, които получавам, са от класове в различни училища. Но истината е, че и в детската градина, и в по-големите класове (трети-четвърти) децата много охотно играят с думите, а пък „Небивалиците“ ги подтикват към такава игра, към това да експериментират с езика, с думите, да разпалват тяхното въображение и самите те да създават собствени текстове.

И за мен това е много ценно, защото литературата не е начин да консумираш готов продукт, а е начин да събудиш творческото начало в себе си и да преработваш света по свой начин. Така че, ако през една книга успеем да накараме детето да осмисли и види света по свой начин, това е наистина чудесно.

Имате ли любим Ваш герой?

- О, доста труден въпрос (Смее се - бел. а.). Всичките герои си ги обичам. В интерес на истината, сега много се вълнувам от това как се приемат новите герои, които видяха свят – меченцето Оги (от „Меченцето Оги открива света“ - бел. а.), малката лопатка (от „Приказва за малката лопатка“- бел. а.), крачетата („Истории с крачета“ - бел. а.).

Всеки път, в който видя, че някое дете ги е припознало като свои, много се радвам и страшно много се вълнувам. И съм много благодарна на тези деца, които им дават живот. Защото книгата може да е написана от писателя, но тя е жива само, ако има кой да я чете. Така че децата и родителите им са тези, които вдъхват живот на героите. 

Подценявана ли е детската литература в България?

- Може би е подценявана на полето на литературната критика, която в България напоследък не съществува в пълния си обем и пълната реализация, която трябва да има. Може би е подценявана в големия разговор за литературата, но в никакъв случай не е подценявана сред децата, които мисля, че в България все повече и повече четат. И все повече търсят и оценяват качествената детска литература.

Защото пазарът предлага едно доста голямо разнообразие, част от изданията са комерсиален продукт, но все повече в България излизат качествени детски книги – преводни и от български автори. Аз имах честта да бъда част от журито на „Перото“ за наградата за литература и наистина с огромно удовлетворение мога да кажа, че българските автори създават литература на световно ниво.

Друг е въпросът, че нямаме политика на държавно ниво, която да промотира българските детски книги, така че те да се превеждат и да се разпространяват по света, за да получат широката популярност, която заслужават. Но в България се пише много добра българска детска литература.

Една от книжките Ви – „Небивалици с буквите от А до Я“, наподобява букварче. Защо?

- „Небивалиците“ се родиха като една игра, която започнах да играя покрай това, че си мислех, че много често на децата им показваме буквите по нелеп начин. Например им казваме „А – като агне“, но формата на буквата по никакъв начин не напомня на агне и на детето му е трудно да свърже формата на буквата с думичка и му е трудно да я запомни.

Така започнах да си търся думи, които да наподобяват формата на буквата. Така се родиха едни стихчета, после пък от тях се родиха допълнително самите истории, в които почти всяка дума започва със съответната буква и така се получи една много забавна игра, която кара децата те сами да започнат да измислят такива неща и да се забавляват от творчеството.

От една страна, това носи популярността на книгата, от друга страна, безспорно, популярността се дължи и на великолепните илюстрации, които художничката Албена Каменова направи. И, въобще, мога да кажа, че имам страшен късмет с илюстраторите на книгите. Всъщност, не е късмет, а добра работа на издателството, което успява да намери подходящия художник на всяка една от книгите, за което съм им страшно благодарна.

Майка сте на четири деца. Това помага ли в писането на детски книжки?

- Ами, за всеки случай никак не пречи (Смее се - бел. а.). Със сигурност, когато имаш четири деца, това е свързано с четене на много, много детски книги, и това няма как да не ти повлияе. Мисля, че на всяка майка главата й е пълна с рими и детски истории, просто някои сядат и ги написват, а други ползват това творчество в ежедневното общуване с децата. 

Мерена или немерена реч обичате да четете Вие? 

- Мисля, че не е въпросът в това дали е мерена или немерена, а в това дали разказът тече естествено. Защото и в единия, и в другия случай може да има някакво насилие над текста, което те спъва и те кара да излезеш от магията на разказа. Ако успяваш да минаваш през текста, без да се препъваш, без да се чудиш защо по такъв начин са наредени думите, самата форма по-скоро е втори въпрос.

Но за децата между две и седем години мерената реч е много важна, защото тя им помага да си изградят собствено усещане за ритъм на езика и усещането за рима, което също е много важна част от усвояването на езика. Така че горещо препоръчвам четенето и на римувани, добре написани истории.

Обичате пътешествията. Кое е любимото ви място?

- Ооо, това е толкова труден въпрос - колкото да кажеш коя е любимата ти книга или кое ти е любимото дете (Смее се - бел. а.). 

А място, на което винаги бихте се връщала?

- С удоволствие бих откривала отново различните страни на Индонезия, която е много разнообразна, много тайнствена и с много скрити места страна. Наистина е приказна. Неслучайно, в една от книгите с пътеписи, които написах, Индонезия съм я оприличила на място, където приказките отиват, когато детството свърши и продължават да живеят там.

Мисля, че ако човек си даде време и спокойствие да я опознава, ще открие много интересни неща. Но това, в голяма степен, се отнася до всяка една страна. Ако имаш нагласата да не съдиш хората, а непредубедено да общуваш с тях, да вникваш в живота им, да откриваш неочаквани и много интересни неща във всяка една страна.

Пътеписът „В къщата на Пау Ама“ е подходящ, по-скоро, за пораснали деца. Защо сменихте жанра и публиката? 

- Това също е част от моя начин да осмислям света. Аз, като повечето хора, обичам да пътувам, да виждам нови неща, да откривам. Но обичам и да споделям откритията си с другите хора. Започна се с писане на блог, както е обичайно. Но оттам нататък се родиха и книги с пътеписи, и те също имат своята публика, макар и не толкова многобройна, както детските книги.

Обикаляли сте с кемпер и децата си различни точки на света. Къде, според вас, задължително трябва да се отиде с малчугани?

- Много зависи на каква възраст са децата. С малките деца най-хубаво е да се ходи някъде наблизо и да им даваме възможност да са сред природата, да откриват всяка тревичка, дупчица, мравчица, клонче. Защото техният свят е горе-долу една педя от носа им, затова е много важно да могат бавно и спокойно да го открият за себе си, да го изследват и да се почувстват част от него.

Колкото повече пораства детето, толкова повече им отваряме света по-надалече и по по-предизвикателни начини. Най-големите ми внуци са на 6 и 7 години. С тях пътуваме сега, за да опознаваме България, защото те са във възраст, в която смятаме, че имат нужда да изградят усещането си за принадлежност, за това коя е тяхната страна, как изглежда природата в нея, как изглеждат хората, историята и така нататък. Това не значи, че те не ходят и на други места, но просто стъпките за усвояване на света са постепенни. И мисля, че е важно да оставяме децата спокойно да усвояват света, стъпка по стъпка.

Колко внучета имате?

- Пет вече. Чудесно е, защото с внуците е много по-различно, отколкото с децата. Хората неслучайно казват, че внуците се обичат по различен начин. 

Използвате ли ги за фокус група, когато пишете книгите си?

-  О, да, да! Със сигурност им чета нещата първо на тях и, ако им се харесват, имам сигурността, че мога да ги предложа и на други деца. Ако видя, че се разсейват и не им е много интересно, почвам да се чудя къде бъркам и да търся други решения.

Цвета Брестничка е родена през 1963 г. в Чирпан. Завършила е руска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на много книги, предимно детски - „Небивалици с буквите от А до Я“, „Мечето Оги открива света“, „Приказва за малката лопатка“, „Истории с крачета“  и няколко от произведенията в детската поредица „Във вълшебната гора“. Най-новата й книга - пътеписът „В къщата на Пау Ама“, е издание за възрастни, в което авторката разказва пътешествието си из Малайзия, Тайланд, Камбоджа, Виетнам, Филипините, Индонезия, Сингапур и Мианмар. 

/ДД/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 22:50 на 25.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация